Текила и синьо дайкири
Шрифт:
[* Разбойник (ивр.). — Б.пр.]
[** Услуга за услуга (лат.). — Б.пр.]
Възхвала на бездушните жени
15
— Пинки Любер се е опитал да те подкупи? — Виктория говореше някак бездушно.
— Не знам дали може да се нарече точно подкуп — каза Стив, — но намекна, че може да ни помогне за делото на Грифин, ако оттегля иска за баща ми.
Виктория искаше да пита още, но не беше удобно, толкова много хора ги гледаха.
— Толкова е неловко!
— Какъв е проблемът? — попита Стив.
Бързаха по Флаглър Стрийт,
— Всички ни гледат — каза Виктория.
Истина беше. Клиенти по масите на „Кафе Кубано“, продавачи от магазина за камери втора употреба, излезли да дръпнат по една цигара на тротоара, латиноамерикански туристи с куфари на колелца… Всички зяпаха, сочеха и се смееха. Вероятно защото жената по бански беше четирийсет и пет килограмова, направена по поръчка силиконова кукла с изрядни пропорции.
— Трябваше да паркираме точно пред Съдебната палата — каза Виктория.
— И да дадем двайсет долара. Без мен.
Стив беше паркирал стария си кадилак пред автомат за паркиране на ъгъла на Маями Авеню. Имаха три минути, за да стигнат до изслушването. Иск за дело по съкратената процедура — „Пулоун срещу «Адълт Ентърпрайзис»“, юридическо лице управляващо „Катеричките“. Много преди Стив да забие Виктория — професионално и лично — той беше представлявал „Катеричките“, стриптийз клуб в Сърфсайд. Делата бяха свързани обикновено с измамени клиенти: продажба на долнопробен сайдер за шампанско по двайсет долара чашата или ново таксуване всеки път, когато песента се сменеше по време на танц в скута. Понякога имаше и по някое дело за телесни повреди като днешното. Клейтън Пулоун, женен дипломиран счетоводител на средна възраст, твърдеше, че си е изметнал хълбока, докато се боричкал с прочутата кечистка Сузи Сламазон по бикини в басейн с лимоново желе. Въпреки че блондинката на рамото му не беше Сузи, едва ли щеше да успее да намери друга, която да прилича повече на нея. Името й беше Тами, поне така пишеше в книжката с инструкциите, която съдържаше и полезни съвети как да миеш различни части с топла сапунена вода.
— Колко струва блондинката? — извика на испански мъж с гуявера, докато минаваха през „Кастийо Хойерия“, евтин магазин за бижута.
— Не можеш да си я позволиш — провикна се на свой ред Стив.
В действителност Тами струваше шестстотин долара. Произведена по поръчка на клиента. Бронзов тен. Медноруса коса. Френски маникюр. Подстригано окосмяване по интимните части. Гърди размер 38DD, подрусващи се. Сгъваеми ръце, които можеха да стискат. Устна, вагинална и анална кухина… изрядни отвсякъде. Намазани и готови за всмукване, ако си падаш по такива неща. Тами беше взета назаем от Харви Лейноф, собственика на „Катеричката“, който след като години наред беше оправял персонала, сега за личните си нужди се беше обърнал към неодушевени секс предмети. Не ти отговарят, не се карат по гримьорните, не им плащаш допълнително.
Когато тримата — Стив, Виктория и Тами — се заизкачваха по гранитните стъпала на Съдебната плата, на Стив му се прииска да беше паркирал по-наблизо. Тами беше ужасно тежка и докато се подрусваше,
Виктория се опитваше да не обръща внимание на купона, който се вихреше около нея.
— И как Любер може да ни помогне за делото на чичо Гриф?
— Подметна, че знае кой е намушкал Стъбс с харпуна. Или че може да открие. Не стана много ясно.
— Вярваш ли на Любер?
Стив с мъка взе последното стъпало.
— Още малко и щях да хвърля Тами.
Бяха пред входа и докато чакаха да минат през детекторите за метал, пазачите започнаха да се подхилкват.
— Това е лудост — каза Виктория. — Няма начин да накараш ищеца да се въргаля из съдебната зала с гумената ти кукла.
— Не ми трябва ищеца. Аз ще се боря с Тами.
— О, моля те…
— Ще се съблека по гащета…
— Не онези с леопардовите шарки!
— Много ясно. Щеше да бъде проява на лош вкус.
Сложил съм си копринените боксерки на „Флорида Марлинс“. Щеше да го знаеш, ако беше останала да спиш при мен снощи.
Докато чакаше дебелият пазач да приключи с проверката си, Виктория прошепна:
— Моля те, помъчи се да не ни обвинят в обида на съда.
— Вик, адвокат, който се страхува от затвора…
— Е като хирург, който се бои от кръв — довърши тя. — Знам, знам.
Стигнаха до началото на опашката, където Омар Торес, едрият охранител на входа на съда, следеше детектора на метали, през който всеки преминаваше.
— Омар, закъсняваме за изслушване — каза Стив. — Може ли да побързаш малко?
— Няма начин, Стив — отвърна Торес. — Снощи някакъв сантеро се проврял с човешки череп и направил магия в залата на съдия Гридли.
Виктория сложи чантата си на лентата на скенера.
— Ще трябва да те претърся, скъпа — каза Торес.
— Мечтай си — отвърна Виктория.
— Не вас, госпожице Лорд. — Торес посочи към Тами Силиконова, която едва стоеше на краката си — с направен педикюр, облегната изцяло на Стив. — Трябва да й проверя всички отвърстия.
— Няма нужда, Омар — отвърна Стив. — Снощи го направих.
Виктория се опита да анализира това, което Стив й беше казал, но не се връзваше.
— Защо Пинки Любер го е грижа за иска на баща ти?
— Явно се страхува от нещо.
Седяха на черната дървена пейка, която приличаше на пейките по църквите, в коридора пред кабинета на съдия Алви Шуорц. Стив беше сложил Тами да седне помежду им, след като двама мъже с костюми мимоходом я бяха дръпнали за циците. Адвокати, които се занимаваха с дела за телесни повреди, реши Виктория. Застрахователните не бяха толкова нагли.
Стив се беше обадил на пристава — надут младеж, който щеше да е безработен, ако не беше роднина на съдия Шуорц по съребрена, а може и по кръвна линия. Разсилният носеше подложка с листове и — държеше да знае имената на всеки адвокат и свидетел, който щеше да се явява в залата на неговия прачичо. Стив услужливо каза имената им, като избра да нарече свидетелката си „Тами Степфорд“. Седнаха и зачакаха. Съдия Шуорц се бавеше — юридически термин за четене на сутрешния вестник, докато си пиеш кафето и си ядеш кифлата с мармалад.