Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Защото материалът, който току-що чухте, го изисква — отвръща все тъй добродушно шефът. — Или може би вие отричате автентичността на тоя материал?
— Не, не я отричам, представете си — произнася сухо американецът. Изобщо нямам никаква нужда от лъжи, понеже истината е изцяло в моя полза.
— Не се и съмнявам — кимна рижият. — Вие знаете безпределното ми доверие спрямо вас. И все пак не бих отказал да чуя обяснението ви, макар и само тъй, за чиста формалност.
— Бях притиснат от Мортън — казва спокойно Ларкин. — И ако съм се въздържал да ви споменавам за това, то е било само за да не ви безпокоя излишно.
— А кой е всъщност тоя Мортън? — пита в интерес на чистата формалност Дрейк.
— Смятам, че е достатъчно ясно кой е: служител на Интерпол. Познава ме още от Ню Йорк. И по силата на едно нелепо съвпадение ме е надушил тук, в Лондон. И е тръгнал по дирите ми. И чрез свои източници и информация, които засега още не мога да уточня — (тук Ларкин не пропуска да ми отправи подозрителен поглед) — успява да разбере с какво се занимавам в момента. Така че бях притиснат.
Изложението е непривично дълго за тоя мълчалив човек, ала американецът не е дотам глупав, за да не разбира, че сега или никога се налага да говори.
— И какво иска всъщност Мортън от вас? — любопитствува все тъй формално шефът.
— Ами нали го чухте: иска да залови една възможно по-едра пратка, за да блесне. Знаете какви са амбициите на тия господа. Те не работят като нас на парче. Те работят за високия пост и за голямата пенсия.
— Да, разбира се, всеки с грижите си — признава Дрейк.
Сетне се обръща към мене и подхвърля:
— Виждате ли, Питър! Аз ви казвах, че не бива да се подвеждаме по привидностите. Ларкин съвсем не е водил двойна игра, както вие бяхте склонен да допуснете одеве.
— Всъщност аз съм водил двойна игра — възразява спокойно американецът. — Само че не по отношение на вас, а по отношение на Мортън. Залъгвах го и го дезинформирах, за да печеля време. Чаках да направим с вас поне два-три едри удара, а сетне, в случай че Интерпол започнеше да проявява нетърпение, щях естествено да ви кажа как стоят нещата, за да свием навреме знамената.
Ларкин замълчава, после отново ми отправя подозрителния си поглед и забелязва:
— Съществува обаче и някой друг, който е водил двойна игра, Дрейк. Не искам да бъда по-мнителен от необходимото, но информацията, с която разполага Мортън, го доказва. И тоя друг е водил двойната игра не спрямо Интерпол, а спрямо нас. И той без съмнение е тук, между нас.
— Логично — признава рижият.
Сетне вдига замислен поглед към тавана, отправя към кристалния полилей плътна струя дим и запитва:
— А защо мислите, че в случая се е намесил Интерпол, а не примерно ЦРУ?
— Какво ще търси ЦРУ в една афера с наркотици?
— И аз това се питам: какво ще търси?
Ларкин вероятно решава, че въпросът не се отнася до него, защото не благоволява да отговори, а вместо туй напомня:
— Струва ми се, че по-важното в момента е да установим кой предава сведенията на Мортън…
— Да, наистина! — сепва се Дрейк и сваля поглед от тавана. — А какво е личното ви мнение по въпроса?
— Смятам, че не е чак толкова трудно да се доберем до истината — промърморва Ларкин.
— По кой начин?
— По единствено възможния в случая: посредством елиминирането. Мисля, че само трима души са в течение на операцията… Или се лъжа?
— Не, не, не се лъжете — успокоява го червенокосият. — Ние тримата и никой друг.
— Смятам, че вие лично сте вън от съмнение…
— Благодаря за доверието.
— Аз също, мисля, съм вън от съмнение. И това съвсем не е въпрос на доверие, а на елементарна логика. Вие знаете каква печалба ми се полага и едва ли допускате, че съм такъв глупак, та да се лиша от подобна печалба заради интересите на Интерпол.
— Тогава? — позволява си да запита шефът.
— Тогава? — отвръща като ехо Ларкин и вдига рамене, за да покаже, че не смята за нужно да отговаря на тъпи въпроси.
— Е, Питър, какво ще кажете в своя защита? — обръща се Дрейк към мене.
— Нищо — промърморвам.
— Как „нищо“? — учудва се рижият. — Вижте Ларкин как хубаво се оправда. А вие: „Нищо!“
Американецът мълчи невъзмутимо, макар вероятно маймунджилъците на шефа да са му пределно ясни.
— Вие двамата наистина ме поставяте в доста трудно положение — признава след къса пауза червенокосият. — Единият прекалено мълчи. Другият прекалено се оправдава…
— Нямам никакво намерение да се оправдавам — възразява студено американецът.
— И изобщо сте съвсем спокоен — кима Дрейк. — Ето, виждате ли, Питър, какво самочувствие добива човек, когато работи в ЦРУ.
Той захвърля в пепелника угарката от пурата, без да си даде труд да я загаси, вдига се лениво от креслото и произнася с малко по-друг тон:
— Мисля, че е време да свършваме.
И понеже американецът продължава да мълчи, пояснява:
— Да свършваме с вас, Ларкин!
— Не знам дали съм от ЦРУ или от другаде — казва все тъй невъзмутимо Ларкин, като също става. — Но аз имам силни хора зад гърба си, Дрейк. И те са в течение на всичко. Включително и на тая подробност, че в момента се намирам в кабинета ви.
— А, значи разкрихте си най-сетне картите! — възклицава шефът и се разсмива с късия си дрезгав смях. — И значи невинният ми трик все пак влезе в работа! Това ми беше и нужно, нищо повече.
Той поглежда Ларкин с малките си сини очички и прави пренебрежителен жест:
— Сега вече можете да се оттегляте. И най-добре е никога да не ми се мяркате пред очите!
После се приближава до бюрото и аз отгатвам, че е натиснал невидимия звънец. А дори и да не съм отгатнал, ненадейната поява на Боб и Ал достатъчно ясно го доказва.