Верига от улики

Пиърсън Ридли

— Приближава втория етаж — съобщи съгледвачът.

В усилие да раздели и завладее, двойката се беше разцепила, като всеки от двамата беше поел по една от стълбите. Без съмнение, компютрите бяха използвани за затваряне на асансьорите, с цел Дарт да бъде обкръжен и хванат.

— Съгледвач, колко са на всяка от стълбите? — Краката му го понесоха към южните стълби, тези, които бяха най-близо до него. В главата му бързо се оформи план. Един охранител би следвало да носи специален ключ, карта, която му дава достъп

до различни помещения.

— По един на всяка — отвърна равният глас.

„Чудесно“, помисли Дарт.

— Пристига на втория етаж — предупреди съгледвачът.

Дарт беше на втория етаж.

Вратата към аварийните стълби беше на десет фута. Пет…

Единствената му надежда беше изненадата. Едно наето ченге щеше да се вълнува и вероятно щеше да е с недостатъчна подготовка и щеше да мисли, че този, когото преследва, се опитва да избяга и да се скрие, щеше да бърза.

Сноп жълта светлина се плъзна по пода на коридора, когато охранителят отвори вратата към аварийния изход. Този сноп се разгъна като ветрило и освети далечната стена.

Показа се обувка и крак в тъмен панталон. Охранителят беше изпреварил Дарт с част от секундата. Другият охранител не би могъл да се намира много далече.

Дарт се хвърли на пода, опитвайки се да хване този крак. Обви го с лявата си ръка, дръпна и се плъзна, повличайки заедно със себе си изненадания охранител. Човекът падна, така както ако се беше плъзнал върху кора от банан, всичките му крайници едновременно се вирнаха нагоре. От белите му дробове шумно излезе въздух.

Дарт се хвърли върху него, хвана го за косата и блъсна силно главата му върху твърдия под. При звука от удара на Дарт му прилоша. Охранителят простена ужасно.

Той е жив. Слава богу, помисли Дарт, когато протегна ръка и откъсна прикрепения към джоба му пропуск с големина на кредитна карта. Дарт го превъртя между пръстите си и откри, че там имаше магнитна лента.

Беше му ясно, че му остава само един шанс. Много скоро те щяха да блокират и тази карта.

— Стой! Остани където си! — се чу силен глас от далечния край на коридора.

Дарт се изправи на крака и се втурна през вратата, озовавайки се на площадката. „Надолу или нагоре?“ — опита се да прецени той. Краката му го понесоха нагоре.

Зад него в коридора дочу бързото бягане на охранителя.

В лявото си ухо чу Гини:

— Това можеше да се случи, Дарт. Времето ни изтича. И искам да кажа, че изтича бързо.

Дарт пробяга цялото разстояние до върха на стълбите и през коридора, като се опитваше да забави хода на мислите си и да се съсредоточи. Най-големият му враг беше адреналинът.

Ако използваше картата на охранителя, за да влезе в някое помещение, щеше да издаде местонахождението си и по този начин да намали шансовете си да направи това, което трябваше да се направи. Това му подсказа една идея.

Той мушна откраднатата карта в първото попаднало на пътя му идентифициращо

устройство. Светлината се промени в зелена. Дарт завъртя дръжката, отвори вратата и след това бързо я дръпна и затвори. Побягна към следващото устройство на следващата врата и повтори процедурата. И така нататък. Погледът му беше насочен неспокойно върху аварийните стълби, по които току-що беше дошъл. Прекоси коридора и употреби картата си при още два офиса, блокирайки вратата на първия с една писалка, за да й попречи да се затвори. Охранителният компютър сега щеше да отбележи, че е проникнато в шест офиса.

Тръгвайки по обратния път, Дарт влезе през вратата, която беше блокирал с писалката. До слуха му достигаше шумът от стъпките на охранителя, който се движеше нагоре по аварийните стълби. Оставаха му само няколко секунди…

Вратата беше отворена. Той вкара откраднатата карта в четящото устройство и започна много енергично да я движи напред и назад. Шумът от стъпките утихна и Дарт предположи, че охранителят се намира от другата страна на вратата, но че е по-предпазлив от партньора си. Дарт продължи да движи картата. Тя се пропука по левия ръб. С едно сериозно усилие Дарт я скъса по средата, като остави значителна част от нея вътре в устройството, с цел да попречи на вкарването на друга карта.

Той блъсна вратата и я затвори здраво в момента, в който чу шума от отварянето на вратата към аварийните стълби. Охранителят беше заедно с него на шестия етаж.

Дарт се мушна в първото кресло, което беше обърнато срещу един терминал. Натисна клавиша за пауза и екранът се проясни.

— Давай — подкани Гини.

Един глас се намеси с инструкция:

— Тигърът е в градината. — Беше пристигнал Тери Проктор.

Дарт почувства тръпки студ чак в стомаха си. Проктор поемаше огромен риск с появяването си тук лично, от което Дарт можеше да разбере колко голямо е отчаянието му.

Дарт извади клетъчния телефон с надежда да получи повече самостоятелност. Той се отказа от полицейската честота — натисна „повтори“ и „изпрати“ и миг след това Гини отговори:

— Разполагаме с по-малко от две минути. Сега слушай внимателно…

Ниво след ниво Гини направляваше Дарт през подходящите ключови комбинации и необходими пароли. За да бъде сигурна, че Дарт действа правилно, Гини непрекъснато повтаряше:

— Какъв е надписът? Какъв е надписът? — Дарт прочиташе и чакаше следващото указание.

Навън в коридора Дарт чу как охранителят отваря някаква врата, след което последва тишина. „Ще трябва да претърси всички офиси“, помисли Дарт, разбирайки, че беше спечелил известно време.

Можеше да си представи какво става навън. Пристигането на Проктор беше предизвикало началото на трета фаза, независеща от Дарт: съгледвачът потвърди, че Проктор е влязъл, хората от групата за спешна намеса, облечени изцяло в черно, веднага започнаха да изкачват стените на оградата, с цел да блокират всички изходи. Проктор щеше да бъде заловен.