Верига от улики
Шрифт:
В краката му се търкаляха разпилени гилзи. В началото топли, те бяха разтопили снега и образували в него малки тунели. Земята беше разровена и разкаляна от неспокойните движения на стрелеца.
От калната пътека личеше, че той се е дотътрил в гората, назад към предишния дом на Зелър. Дали беше последвал някой от тях дотук, или е наблюдавал мястото и ги е подслушал, Дарт не можеше да знае.
Следите не бяха ясни, а снегът беше с променен цвят или от кръв, или от кал, или от двете.
Пренебрегвайки собствената си безопасност, Дарт бързо премина през дърветата и храстите, оставяйки след себе
До гората стигна плачливият вой на сирени — най-малко две, може би три или повече. Изстрелите бяха чути и рапортувани. На Дарт изведнъж му се наложи да се съобразява с натиска на времето — той не можеше да си позволи да бъде отведен и разпитан. Времето му трябваше за Мартинсън.
Чу стенанието, преди да види самия стенещ. Мина покрай черната форма на захвърленото оръжие и го ритна настрани. Стрелецът лежеше на едната си страна, свит на кълбо, и държеше кървящия си стомах с две ръце. Беше твърде тъмно и затова не можеше да се види много нещо от лицето му, но пръстите му бяха разтворени и в ръцете му явно нямаше нищо. Беше висок, слаб мъж — не с телосложението на човека в пералнята.
Зелър го беше улучил два пъти — сериозно попадение в стомаха и още едно, по-незначително, в рамото. Първото изглеждаше фатално. Даже ако веднага му се окажеше помощ, той едва ли щеше да оживее.
Дарт наведе револвера си срещу главата на ранения. Последният се сниши, сви се още повече. Ръката на Дарт започна да трепери. Един вътрешен глас настоя да дръпне спусъка. Направи го! — настояваше този глас. Пръстът на Дарт намери спусъка. Палецът му свали предпазителя.
Не можеше да го направи. Дарт отпусна оръжието и мълчаливо навлезе в гората.
Знаеше много добре какъв ад щеше да причини убийството на Зелър — щяха да бъдат назначени трима, може би до пет следователи. Работата по съдебномедицинската част щеше да бъде изтощителна, събиранията безкрайни. След като се докаже, че вторият загинал е наемен убиец не от този щат, губернаторът и Федералното бюро за разследване също щяха да се намесят. Пресата щеше да подуши и историята щеше да се понесе като огън в прерията и да изпълни всички уводни статии и осведомителни бюлетини от Гринидж до Пътнам, може би до Бостън и Провидънс. И през това време, както Дарт съзнаваше много добре, възможността да се потопи „Роксин“ щеше да изчезне много бързо. Щяха да започнат потулванията, измислените истории и всички връзки ще отпаднат. Само няколко кратки часа след първите новини за смъртта на Зелър и всяка надежда за изобличаване на „Роксин“ щеше да пропадне, всички усилия на Зелър щяха да са претърпели поражение.
Методите на Зелър в крайна сметка го бяха убили — Дарт не можеше да избяга от тази мисъл. Въпреки добрите си намерения този човек беше избрал грешно решение. Нарушавайки самите закони, които някога беше спазвал и поддържал, той се беше окопал в изолация и отчаяние, убеждавайки се, без съмнение, че се е ангажирал с благородна саможертва. Истината според Дарт беше по-скоро в това, че смъртта на Лъки го беше извадила от равновесие. На Дарт му беше
Дарт тръгна най-напред вървейки, после бягайки в противоположната посока на тази, от която пристигаше полицията, която вече се разполагаше в гората. Когато зад него се чуха високи викове, той почувства, че се изпълва с по-силното от всичко друго желание смъртта на Зелър да не е била напразно.
Мартинсън не беше унищожила материалите. Дарт беше сигурен в това.
42.
Хейт вдигна главата си от бюрото, погледна към детектива, който стоеше на вратата на офиса му, и ахна:
— Боже господи… — Дарт беше целия в кал, кръв и с мокри дрехи. — Затвори вратата — бяха следващите думи на Хейт, към които той прибави бързо: — Бил си там! — Дарт кимна. — Какво, по дяволите, се е случило?
— Не искам да бъда въвлечен в разследването — каза Дарт.
— Така си мислиш. — Хейт погледна часовника на стената — беше един сутринта. — Изпратил съм дузина полицаи и четирима детективи. — Офисите на отдела бяха празни. — Какво, по дяволите, се случи?
— Стрелецът?
— Умря по пътя за болницата.
Дарт погледна Хейт право в очите и каза:
— Сгреших за самоубийствата. Те не са били убийства.
— Вярно ли е? — сепна се Хейт, който нито за момент не повярва на Дарт, но и не му зададе никакви въпроси. Това беше, което Хейт искаше да чуе.
— Неправилно съм изтълкувал уликите, сержант. Грешката е моя — продължи Дарт.
— Така ли?
— Да. Може би съм в състояние да докажа, че „Роксин лаборатории“ има участие в някакво потулване във връзка с лечението с генна терапия, което в момента изпробват. Лекарството, както изглежда, има сериозни психологически странични ефекти, които имат за резултат, така мисля аз, някои от тези самоубийства. Ужасно нещо.
— Какво е участието на Зелър? — попита Хейт направо.
— Струва ми се, че никога не съм споменавал името на Зелър в твое присъствие, сър. Не мога да разбера какво имаш предвид. — Употребата на „сър“ непременно трябваше да направи впечатление на Хейт. — Неговата смърт — каза Дарт — положително е истинска трагедия за нас всички.
— Желанието ми е той да умре като герой, а не като престъпник — изсъска Хейт, като явно говореше честно. — Каква част от това ще излезе на бял свят?
— Каква част от какво? — попита Дарт с най-невинния си глас на момче скаут.
— Ти можеш да задържиш поражението в този му вид? — попита Хейт, като гласът му показваше, че той е и изненадан, и силно впечатлен.
— Изпитваме известен недостиг на време, сър — настоя Дарт, който държеше да не пропусне официалното обръщение. Той се закашля и извади малко кал от зъбите си. — Ако имаме намерение да докажем присъствието на „Роксин“, то ще трябва да действаме бързо. Ще ни трябват различни заповеди, един пълен състав за спешна намеса, автомобил за провеждане на наблюдение… Ако не успеем — додаде той, без да откъсва погледа си от Хейт, — боя се, че срещу сержант Зелър биха могли да бъдат издигнати обвинения, имащи за цел да го дискредитират и да се отклонят подозренията от мястото, върху което те трябва да паднат.