Верига от улики
Шрифт:
— Наистина ли можеш да го предпазиш от това? — попита отново Хейт.
— Не знаех той да е замесен в каквото и да е — отговори спокойно Дарт, играейки добре ролята си. — Името му било ли е някога споменавано във връзка с някое от тези разследвания?
Докато размишляваше върху думите на Дарт, Хейт избърса с ръка устните си.
„Направи това за Зелър!“ — говореха очите на Дарт, насочени към Хейт.
— Можеш ли наистина да уредиш това, Дартели? — Хейт разбираше, че отстъпките, за които Дарт настояваше, щяха задължително да доведат до собственото му въвличане, до излагането му на
— Имах добър учител — промърмори Джо Дарт.
43.
Трябваше им паролата на Мартинсън. Като караше един лексус, собственост на отдела, Дарт приближи входа на служебния паркинг на „Роксин“ в два и тридесет сутринта. Беше в джинси, с пуловер и винтяга.
Надзорникът по телеграфо-пощенските линии, който беше качен на един стълб, въоръжен с мощен монокуляр, работеше в отдела за наркотици, но беше със значителен стаж в наблюденията под прикритие. В едно специално укритие в града, недалеч от резиденцията на губернатора, дежуреше оператор, който очакваше разрешение от съда да се включи в линията за бързо предаване на данни, която обслужваше един дистанционен компютърен терминал в домашния кабинет на доктор Ариел Мартинсън. Гини беше открила съществуването на този дистанционен терминал, след като беше разпитала подробно Дарт за компютрите, които беше видял там. Разузнаването на Бъд Гормън го беше потвърдило.
Черният немаркиран автомобил на групата за спешна намеса беше паркиран на половин миля от „Роксин“. Тимът беше готов с черни стълби за атака в случай на необходимост на западната стена на съоръжението.
Хейт беше в командния автомобил заедно с двама техници. Паркиран до главния вход на „Роксин“, той беше с вдигнато на крик ляво задно колело, а наоколо лежаха разпилени инструменти. Впечатлението беше, че става дума за спукана гума. В действителност, ако беше необходимо, автомобилът можеше да тръгне от това положение.
Малка слушалка в лявото ухо на Дарт поддържаше връзката му с командния автомобил, а по този начин и с Гини и съгледвача на стълба. На гърдите му имаше оптична камера с дебелина не по-голяма от тази на резервоар на писалка и закачена на една жичка, така че да предава гледната точка на Дарт — интересна подробност, за която беше настоял съдията при издаването на заповедта. Списъкът на готовите указания за подобна компютърна операция не беше дълъг и затова се налагаха импровизации.
Когато Дарт спря пред охранителната врата, която се управляваше автоматично, той включи видеорекордера — не по-голям от уокмен — и каза в микрофона, който беше закачен под яката на якето му:
— Позиция едно. Целият съм на теб, Гин.
Техниците в автомобила записваха всяка негова дума.
Дарт чу гласа на Гини. С телефонен шлем на главата и две слушалки на кухненската маса пред себе си Гини повтори като ехо:
— Позиция едно. — И добави: — Не става.
Дарт се запита как ли се чувства тя с това разрешение.
Охранителната врата приличаше на вратите на паркингите — хоризонтална бариера в червено и бяло препречваше входа, а дълга редица от остри шипове, предназначени да пробиват гуми, правеше невъзможно излизането.
Дарт очакваше нервно магията на Гини.
— Нещо? — чу въпроса й.
— Нищо.
— Една секунда — избъбри тя. — А това как е?
Вратата се отвори.
— Бинго! — възкликна Дарт, влизайки с колата. — Ти си гений.
— Нека се надяваме, че ще успея да те измъкна обратно — изсумтя в отговор тя, като донякъде се заяждаше.
В този час неговата кола беше единствената в паркинга. Той тръгна към няколкоетажния блок от стъкло и метал, който беше залепен откъм северната страна към гигантския купол. Мястото напомняше огромен блестящ космически кораб.
Дарт загаси фаровете.
— Намирам се пред втората врата от южния край — информира той Гини. — На вратата няма номер.
— Стълбите са вдясно? — попита тя.
Остъклените стълби се виждаха ясно.
— Точно така.
— Правилно — потвърди съгледвачът, който също беше включен.
— Успях — информира го тя. — Вписах те в системата под името на служителя Нийли. Джордж Нийли. Той е регистриран като инженер биохимик на работа в Б-блок. Разбра ли?
— Джордж Нийли. Б-блок — отговори Дарт. За да го вкара, Гини трябваше да използва името на реално съществуващ служител. В случай че го спрат, той можеше да обясни, че е загубил картата си някъде между паркинга и мястото, където са го задържали.
— Можеш ли да ме вкараш? — попита той.
— Обади ми се, когато стигнеш вратата — отговори тя.
Дарт слезе от колата, пресмятайки, че до този момент нощната охрана е уведомена за това, че Нийли е използвал паркинга. На външната страна на вратата беше монтирано устройство от неръждаема стомана да разчита картите за идентификация. Такова нещо Дарт нямаше.
Застанал до вратата, той прошепна:
— Тук съм.
— Стой така — чу гласа на Гини в ухото му.
Нервите на Дарт бяха готови да се скъсат. Нямаше никаква представа как би могъл да се оправи през следващия половин час. На няколко пъти се огледа в двете посоки.
— Какво ще кажеш за това? — попита Гини.
На синьо-зеления екран се появи надпис: „Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“.
Дарт се опита да отвори вратата.
— Не — информира я той. Уплаши се, че може би се е объркала. Съвършено незапозната с охранителната система на „Роксин“, тя трябваше да се ориентира в движение. Реално време, както гласеше нейното определение.
— Стой така — повтори тя. — А сега? — попита напрегнато.
„Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“