Владетелката на замъка
Шрифт:
Обзеха ме натрапчиви мисли за Алис. Понякога горях от толкова силно желание да разгадая тайната на смъртта й, че бях готова на всичко.
Внимателно се измъкнах от стаята си, напуснах крилото на замъка, където живеех, и продължих към будоара на Алис. Почуках на вратата и полека я отворих. Сърцето ми биеше като тежък ковашки чук.
В първия миг не забелязах никого, сетне видях как завесите се полюшват — някой се криеше зад тях.
— Има ли някой тук? — попитах аз, като се опитах да овладея
Отговор не последва: онзи, който се криеше зад завесите, не желаеше да бъде разкрит.
Прекосих стаята, дръпнах завесите и видях треперещата Джили.
Клепачите й страхливо запърхаха, а сините й очи ме гледаха безучастно. Протегнах ръка към нея и тя боязливо се притисна към стената.
— Няма да ти сторя нищо лошо, Джили — нежно рекох аз.
Тя ме гледаше все така безизразно и аз я попитах:
— Ще ми кажеш ли какво търсиш тук?
Детето мълчеше и трескаво оглеждаше стаята, сякаш диреше нечия помощ. За миг ме обзе странно усещане, че тя вижда някого или нещо.
— Джили, знаеш, че не бива да пристъпваш прага на тази стая, нали? — Тя се отдръпна уплашено и аз повторих думите си.
Детето кимна и веднага след това поклати глава.
— Ще те отведа в моята стая и там ще си поговорим.
Прегърнах я през раменете; крехкото й телце трепереше. Поведох я към вратата, тя ме последва неохотно, а на прага извърна глава и внезапно извика:
— Госпожо, върнете се! Върнете се, моля ви! — Изведох я навън и затворих вратата, сетне я повлякох към стаята си.
Най-сетне се озовахме там, аз хлопнах вратата и се подпрях на нея. Устните на Джили потрепваха.
— Искам да разбереш, че няма да ти направя нищо лошо. Искам да ти бъда приятелка. — Тя продължаваше да ме гледа безизразно и аз казах напосоки: — Искам да ти бъда приятелка като госпожа Тремелин.
Джили трепна и за миг погледът й се оживи. Бях се натъкнала на ново откритие: Алис е била привързана към това нещастно дете.
— Ти търсеше г-жа Тремелин в онази стая, нали?
Тя кимна. Изглеждаше толкова развълнувана, че видът й ме трогна. Коленичих до нея, прегърнах я и я погледнах в очите.
— Няма да я намериш, Джили. Тя е мъртва. Няма смисъл да я търсиш в замъка.
Детето кимна. Не знаех дали е съгласна с мен или пък вярва, че ще открие Алис в Маунт Мелин.
— Трябва да се опитаме да я забравим, Джили!
Тя бавно спусна клепачи, за да скрие очите си от мен.
— Искам да бъдем приятелки. Ако се сприятелим, няма да се толкова самотна.
Тя поклати глава. Стори ми се, че в светлите очи проблясва искрица надежда; Джили не трепереше: сигурна бях, че вече не я е страх от мене.
Внезапно тя се отскубна от прегръдките ми и се втурна към вратата. Не я последвах. На прага Джили се
Вярвах, че съм намерила път към самотната й наплашена душа. Джили вече не се страхуваше от мен.
Сетне се замислих за Алис, която е обичала това дете. Представата ми за тази жена се допълни с нови подробности.
Приближих се до прозореца, отново потърсих с поглед нейните покои и си спомних нощта, когато забелязах онзи силует зад завесите фактът, че бях заварила Джили там, не хвърляше светлина върху загадката, защото онази сянка не принадлежеше на дете, а на жена.
На следващия ден г-жа Полгри ме покани на чай в стаята си.
— Госпожо — рекох аз, — бих искала да обсъдя с вас един много важен въпрос.
Тя поруменя от удоволствие. Гувернантка, която търсеше съвета й, бе нейният идеал.
— С удоволствие ще ви отделя един час, за да пием по чаша от най-хубавия ми чай отвърна ми тя.
Тя ме гледаше над чаените чаши с израз, граничещ едва ли не с уважение.
— А сега, г-це Лий, кажете с какво мога да ви бъда полезна.
— Малко съм объркана — започнах аз и замислено разбърках чая си. — Алвиън ми подметна нещо възмутително. Сигурна съм, че тя е дочула клюки, което е твърде нежелателно за дете на нейната възраст.
— Както и за всички нас, както вероятно би сметнала една благовъзпитана млада дама като вас — отвърна г-жа Полгри с известна доза лицемерие.
Разказах й как по време на разходката сме срещнали господаря и лейди Треслин.
— Веднага след това Алвиън изрече онази ужасна забележка. Тя каза, че лейди Треслин искала да й стане майка.
Г-жа Полгри поклати глава и рече:
— Имате ли нещо против да ви сипя една лъжица уиски в чая, г-це Лий? Няма по-добро средства за повдигане на духа.
Нямах желание да пия уиски, но г-жа Полгри положително имаше и сигурно щеше да бъде страшно разочарована, ако й откажех, така че рекох:
— Съвсем малка лъжичка, ако обичате.
Тя отключи бюфета, измъкна бутилка уиски и с педантична точност премери дозите. Почудих се какви ли невероятни запаси бяха скрити в бюфета й.
Сега приличахме на двойка съзаклятници и икономката се разтапяше от удоволствие.
— Може би цялата история ще ви се стори донейде скандална — започна тя.
— Подготвена съм за това — уверих я аз.
— Ами, сър Томас Треслин е старик, който преди няколко години се ожени за тази млада дама Тя била актриса в Лондон. Сър Томас гостувал там у приятели и по някое време се завърна с нея. Цялата околия гръмна, като разбра какво е направил изкуфелият старец.