Владетелката на замъка
Шрифт:
— Благодаря ви!
— Не искам да заминаваш, чичо Питър.
— Благодаря ти, скъпа, ала аз ще се върна богат и ще построя ново крило на Маунт Уидън. Ще направя замъка голям колкото Маунт Мелин — не, още по-голям. И през идните години хората ще говорят, че Питър Нанзълок е спасил честта на семейството. Защото, скъпи дами, според мене крайно време е някой да извърши това благородно дело.
Питър ни разказа за приятеля си, който заминал за Австралия беден като църковна мишка, а сега бил милионер.
Нанзълок започна да чертае планове
Почувствах невероятно оживление. Питър никога не ме унижаваше, защото съм само една гувернантка, фактът, че и самият той е беден — или поне се смяташе за такъв — ни сближаваше.
Прекарахме много приятно.
После той ни заведе в конюшнята и двамата с Алвиън настояха да възседна Джасинт и да им покажа какво умея. Оседлаха кобилата с моите такъми, аз я поведох в галоп, сетне прескочих няколко препятствия. Животното реагираше и на най-незначителното ми движение. Джасинт наистина бе великолепно създание и аз завиждах на Питър за нея.
— Е — каза той, — виждам, че тя ви хареса. Изобщо не се възпротиви срещу новия ездач на гърба си.
Аз потупах кобилата и казах:
— Тя е истинска красавица.
Чувствителното същество сякаш ме разбра. Възседнахме нашите коне и Питър ни изпрати до портите на Маунт Мелин.
Когато се озовах в стаята си, реших, че наистина сме прекарали много приятен следобед.
Алвиън влезе и се втренчи в мен с леко наклонена глава. Сетне каза:
— Мисля, че той ви харесва.
— Г-н Нанзълок просто се държи любезно с мен — отвърнах аз.
— Не, мисля, че той ви харесва по особен начин… както харесваше г-ца Джансън.
— Тя ходеше ли на чай в Маунт Уидън?
— О, да. С нея не провеждахме уроци по езда, но често се разхождахме нататък. Един ден чичо Питър ни покани на чай, като днес. Тъкмо беше купил Джасинт и ни я показа. Каза, че иска да смени името й, за да я направи изцяло негова, и я кръсти Джасинт. Това е името на г-ца Джансън.
Почувствах се като пълна глупачка.
— Сигурно му е било мъчно, когато тя си е заминала толкова прибързано.
Алвиън изглеждаше замислена.
— Да, така беше. Ала той я забрави бързо. В края на краищата…
— Тя беше обикновена гувернантка — довърших аз изречението вместо нея.
Надвечер Кити се качи в стаята да ми съобщи, че от Маунт Уидън е пристигнало известие за мен.
— И още нещо, госпойце — добави момичето; явно беше силно развълнувана, ала аз се въздържах да я разпитвам, защото скоро щях да узная всичко.
— Добре, но къде е известието?
— В конюшнята, госпойце — изкикоти се Кити. — Елате да видите.
Тръгнах надолу, а тя ме последва на известно разстояние.
Когато влязох в конюшнята, забелязах Дик, който за най-голямо мое учудване държеше Джасинт за поводите. Той ми подаде една бележка.
Забелязах,
Разгънах и прочетох бележката, която гласеше:
Скъпа г-це Лий,
Възхищението ви от Джасинт не остана скрито за мен. Вярвам, че и тя изпитва същите чувства към вас. Ето защо ви я подарявам. Не искам повече да виждам такава изкусна и грациозна ездачка като вас върху стария Дайън, така че ви умолявам да приемете подаръка ми.
Макар че се опитах да се овладея, усетих как гъста руменина залива шията и страните ми. Видях, че Тапърти едвам се удържа да не се разсмее с глас.
Как можеше Питър да постъпи толкова глупаво? Подиграваше ли ми се? Как можех да приема такъв подарък, дори и да исках? Конете изискват храна и грижи, а аз не бях у дома си. Как бе могъл Нанзълок да пренебрегне подобно нещо?
— Ще има ли отговор, госпойце? — попита Дик.
— Да — отвърнах аз. — Ще отида в стаята си да го напиша, за да можете веднага да го отнесете на господаря си.
Излязох с всичкото достойнство, което можах да събера пред тази сюрия от любопитни зяпачи, и след като се озовах в стаята си, написах:
Драги г-н Нанзълок,
Благодаря ви за великолепния подарък, който, разбира се, ми е невъзможно да приема. Не разполагам с необходимите средства, за да поддържам кон. Сигурно сте забравили обстоятелството, че аз съм наета като гувернантка в този дом. Не мога да си позволя да задържа Джасинт. Благодаря за вниманието.
Искрено ваша,
Тръгнах бързо към конюшнята. Като наближих, чух как слугите се смеят и разговарят оживено.
— Дик, моля, занесете тази бележка на господаря си и му върнете Джасинт.
— Но… — заекна слугата. — Аз трябва да я оставя тук.
Впих поглед право в неприлично ухиленото лице на Тапърти и заявих:
— Г-н Нанзълок обича да си прави шеги. — Обърнах се и тръгнах към замъка.
Следващият ден беше неделя и тъй като беше празник, Алвиън ме помоли сутринта да се разходим до хълмовете и да посетим леля й Клара, която живеела там и щяла да се радва да ни види.
Обмислих предложението и реших, че ще бъде приятно да напуснем къщата за няколко часа. Предполагах, че всички клюкарстват за мен и Питър Нанзълок.
Сигурно се е държал с г-ца Джансън по същия начин, както се държеше с мен, и сега всички слуги се забавляваха да сравняват историите на двете гувернантки.
Дали въпросната г-ца Джансън не е била малко лекомислена? Представих си я как краде, за да си купи хубави дрехи, с които да се хареса на обожателя си.
А Нанзълок изобщо не се е трогнал от уволнението й. Голям приятел, няма що!