Владетелката на замъка

Холт Виктория

— Ами да, онези писма… Пък и той почина внезапно. Хич не ми харесва, че всичко стана тук-. Маунт Мелин е в устата на хората… Казват, че тук…

Тя ме гледаше странно. В погледа й напираше ужасно подозрение.

Исках да прогоня от съзнанието си нахлулите чудовищни предположения.

Пред очите ми се появиха лейди Треслин и Конън в салона за пунш… бяха с гръб към мен… как се смееха… Той наистина ли ме е обичал в онзи миг? Човек не би си помислил подобно нещо, съдейки по поведението му. Спомних си думите

й в нощта след бала: „Още малко, скъпи. Няма да чакаме дълго“. Те бяха отправени към моя любим. Ами разговорът, който подслушах в гората?

Какво означаваше всичко това?

Страшен въпрос тормозеше съзнанието ми. Не биваше да мисля за това. Не исках всичките ми надежди да рухнат като пясъчен замък. Бях длъжна да вярвам на Конън, затова не се осмелих да питам нищо повече.

Безизразно погледнах към г-жа Полгри.

— Сметнах, че мой дълг е да ви осведомя за тези неща — сухо рече тя.

8

Страх ме беше. Никога през живота си не бях изпитвала такъв страх.

Тялото на сър Томас Треслин, починал след коледния бал в Маунт Мелин, щеше да бъде ексхумирано. Хората се съмняваха дали е умрял от естествена смърт и в резултат на обвинителни анонимни писма бе образувано следствие. Откъде бе дошло подозрението? Всички знаеха, че лейди Треслин иска да се отърве от досадния си стар съпруг; за никого не бе тайна, че тя е любовница на Конън Тремелин. Само двама души — Алис и сър Томас възпрепятстваха съюза им. И двамата бяха починали внезапно.

Ала Конън не желае да се жени за лейди Треслин, отчаяно си внушавах аз. Та нали е влюбен в мен!

Внезапно ме осени ужасна мисъл: дали Конън знаеше, че предстои ексхумация на трупа, и затова ми предложи брак? Дали не бях жестоко измамена? Дали сбъдването на мечтите ми не бе кошмарна заблуда?

Може би бях станала жертва на един циник, по-лошо — на един убиец!

Не исках да повярвам. Толкова много обичах Конън. Бях се заклела да му бъда вярна до гроб. Как можах да допусна такова страшно подозрение в душата си?

Опитах се да разсъждавам трезво. Ти си се побъркала, Марта! Можеш ли да допуснеш, че мъж като Конън Тремелин ще се влюби точно в теб?

Да, мога! Той ме обича!

Въпреки това умирах от страх.

Всички слуги оживено обсъждаха двата злободневни въпроса: ексхумацията на сър Томас и предстоящата женитба на господаря и гувернантката.

Страх ме беше да срещна мрачния поглед на г-жа Полгри, лукавите очи на Тапърти и възбудените погледи на момичетата.

Дали и те като мен свързваха двете събития?

Попитах Конън какво е мнението му за следствието.

— Това са долни интриги. Ще направят аутопсия и ще констатират, че сър

Томас е умрял от естествена смърт. Домашният му лекар години наред го е предупреждавал, че го грози подобна опасност.

— Лейди Треслин сигурно е много разтревожена.

— Тя ще се радва повече от всички, когато следствието приключи.

Предположих, че съдебните лекари сигурно познават семейство Треслин и Конън. Дали фактът, че Тремелин възнамерява да се ожени за мен — това не бе тайна за никого — нямаше да го представи в по-изгодна светлина, като се има предвид, че всички знаеха за желанието на лейди Треслин да му стане жена?

Трябваше да прогоня тези натрапчиви мисли от главата си, длъжна бях да вярвам на Конън. В противен случай трябваше да се примиря с факта, че съм влюбена в убиец.

Поканите за бала вече бяха изпратени — всичко бе станало прекалено бързо, ако питате мен. Лейди Треслин беше в траур и не бе поканена! Празненството трябваше да се състои четири дни след завръщането ни от Пенлъндстоу.

Селестин и Питър Нанзълок ни навестиха в деня преди бала.

Селестин ме прегърна и целуна.

— Скъпа моя, много съм щастлива. Знам колко много обичате Алвиън и колко добре ще й се отрази тази женитба. — В очите й проблеснаха сълзи. — Алис също би се радвала.

Благодарих и й рекох:

— Винаги сте се отнасяла толкова добре към мен, Селестин.

— Бях толкова благодарна, че най-сетне се намери гувернантка, която да съчувства на бедното дете.

— Мисля, че и г-ца Джансън е била привързана към Алвиън.

— Да, може би. Отначало всички мислехме така. Жалко, че тя постъпи толкова нечестно. Може би все пак се е поддала на моментно изкушение. Направих всичко възможно, за да й помогна.

— Вие наистина имате добро сърце, Селестин.

Питър се приближи към нас и галантно ми целуна ръка. Улових неодобрителния погледна Конън и ми стана много приятно. В този миг бях готова да забравя подозренията си.

— Щастливец е нашият Кон — възкликна Нанзълок. — Няма нужда да ти казвам колко много ти завиждам, приятелю! Мисля, че всички знаят какви са чувствата ми към г-ца Лий. Не случайно й подарих Джасинт. Сега обаче ще й предложа коня като сватбен подарък. Не възразявате, нали?

Погледнах към Конън и казах:

— Това е подарък за двама ни, нали?

— О, не — отвърна Питър. — Тя е само за вас. За Кон ще измисля нещо друго.

— Благодаря ви, Питър — рекох аз. — Много сте щедър.

— Тя ви принадлежи, г-це Лий. На вас и на никой друг. Толкова съм привързан към това прекрасно създание, че искам да попадне в добри ръце. Предполагам знаете, че заминавам в края на следващата седмица.

— Толкова скоро?

— Ускорих нещата, защото вече нищо не ме задържа тук — рече той и ме погледна многозначително.