Юмрукът на бога
Шрифт:
Работата си в Барбадос нарекъл Изследователски проект в областта на големите височини. Старото морско оръдие било монтирано и Бул запознал да работи върху изстрелваните тела. Нарекъл ги Мартлет, хералдическата птица без крака, която краси герба на университета „Макгил“.
Бул искал да изпрати в орбита около Земята полезен товар от апаратура по-евтино и по-бързо от всеки друг. Знаел чудесно, че никое човешко същество не би издържало на натоварването, което се получава при изстрелване от оръдие, но правилно преценявал, че в бъдеще 90 процента от научните изследвания и работа в Космоса ще се вършат от машини, а не от хора. При президентството на Кенеди, предизвикана от полета на руснака Гагарин, Америка се залови в Кейп
А в това време на Барбадос Бул се напъвал с единственото си оръдие и снарядите Мартлет. През 1964-а изстрелял един Мартлет на височина 92 километра, сетне добавил още 16 метра към цевта на оръдието си (това му струвало само 41 000 долара) и по този начин новата 36-метрова цев станала най-дългата в света. С нея той изстрелял на височина 150 километра полезен товар от 180 килограма.
Възникващите проблеми решавал в крачка. Голяма трудност създавал метателният експлозив. При малките оръдия зарядът дава на изстрелваното тяло един-единствен мощен тласък, като за една микросекунда се разширява от твърдо до газообразно състояние. Газът се стреми да се разширява и тъй като това няма къде другаде да стане, освен извън цевта, той избутва снаряда напред. Но за да не се разцепи цевта, ако е дълга, а тази на Бул била много дълга, е необходим по-бавно горящ експлозив. Имал нужда от нещо, което би изстреляло неговия снаряд нагоре по огромната цев с продължително, непрекъснато ускоряващо се свистене. И го разработил.
Знаел също така, че нито една апаратура няма да издържи гравитационно натоварване от 10 000 g, каквото създава експлозията дори на по-бавно горящ заряд, затова разработил система за поемане на натоварването, която го свеждала до 200 g. Третият проблем бил откатът. Не ставало дума за тапешник и откатът щял да стане страхотен с нарастването на цевите, зарядите и полезния товар. Затова разработил система от пружини и клапани, които да го сведат до приемливи граници.
През 1966-а старите противници на Бул сред бюрократите от Канадското министерство на отбраната му видели сметката, като убедили своя министър да спре финансирането. Бул настоявал, че може да изпрати в Космоса апаратура с нищожни разходи, само за частица от онова, което биха изразходили в Кейп Канаверал. Напразно. За да защити своите интереси, армията на САЩ преместила Бул от Барбадос в Юма, Аризона. Там, през ноември същата година, той изпратил полезен товар на височина 180 километра — рекорд, който останал непокътнат в продължение на 25 години. Но през 1967-ма Канада се изтеглила изцяло — както правителството, така и университетът „Макгил“. Армията на САЩ последвала примера им. Проектът приключил. Бул останал само консултант и се настанил да живее със семейството си в Хайуотър, в един имот, разположен от двете страни на границата между Северен Върмонт и родната му Канада, който бил закупил.
За случая с проекта на Бул трябва да се добавят две неща. Към 1990-а всеки килограм апаратура, изстрелян от Кейп Канаверал в рамките на програмата Космическа совалка, е струвал 10 000 долара. До деня на смъртта си Бул е знаел, че може да го направи за 600 долара на килограм. А през 1988-ма федералната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ в Калифорния започва работа по един нов проект. Той предвижда огромно оръдие, но засега с калибър само 102 мм. Надявали са се евентуално да създадат много, много по-голямо оръдие, което би могло да изстреля полезен товар в Космоса, но това би им струвало стотици милиони долара. Начинанието носи названието Изследователски проект за свръхголеми височини.
В продължение на десет години Джери Бул живял и работил в своя имот на границата. През това време изоставил неосъществената си мечта за оръдие, изстрелващо полезен товар в Космоса, и съсредоточил вниманието си върху втората и по-доходна специалност — конвенционалната артилерия.
Започнал с основния проблем — почти всички армии по света базират своята артилерийска част на универсалната 155-милиметрова полска гаубица. Знаел, че при артилерийски двубой който има по-голяма далекобойност, е господар. Той може да си седи изтеглен назад и да пердаши по врага, а сам да остава недосегаем. Бул решил да увеличи обсега и точността на 155-милиметровата полска гаубица. Започнал с боеприпасите. Мнозина преди него напразно били опитвали. За четири години Бул решил проблема.
При контролните изпитания снарядът на Бул прелетял един и половина пъти разстоянието, достигано от същата 155-милиметрова гаубица, бил по-точен и се взривил със същата сила на 4700 шрапнела, за разлика от снаряда на НАТО, който се пръскал на 1350. НАТО не проявила интерес. Слава Богу и Съветският съюз.
Несломимият Бул продължил да работи, създавайки нов снаряд с увеличен обхват. НАТО пак не проявила интерес, предпочитайки да не се разделя с традиционните си доставчици на снаряди с по-малка далекобойност.
Но ако великите сили не проявявали интерес, останалият свят проявявал. В Хайуотър пристигали непрекъснато военни делегации, за да се консултират с Джери Бул. Те включвали Израел (още тогава Бул затвърдил приятелството си с израелците, датиращо още от времето, когато присъствали като наблюдатели в Барбадос), Египет, Венецуела, Чили и Иран. Освен това давал консултации по други артилерийски въпроси на Великобритания, Холандия, Италия, Канада и Америка, чиито учени във военната област (без Пентагона) продължавали да следят със страхопочитание неговите постижения.
През 1972-ра без много шум Бул станал американски поданик. На следващата година започнал да работи върху самата 155-милиметрова полска гаубица. В рамките на две години постигнал друг пробив, откривайки, че идеалната дължина на дулото не е ни повече, ни по-малко от калибъра му, умножен по 45. Той проектирал нова усъвършенствана конструкция за стандартната 155-милиметрова полска гаубица и я нарекъл КО-45 (калибровано оръдие 45). Новото оръдие, с неговите снаряди с увеличена далекобойност, било по-добро от всяка артилерийска единица в целия комунистически арсенал. Но ако се е надявал на поръчки, трябвало да се разочарова. Пентагонът останал верен на оръдейното лоби и на неговата нова идея за ракетни снаряди при осем пъти по-голяма цена. Двата снаряда имали еднакви възможности.
Бул изпаднал в немилост заради нещо, започнало съвсем невинно. Със съдействието на ЦРУ бил поканен да усъвършенства артилерията и снарядите на Южна Африка, която по онова време се сражаваше в Ангола с подкрепяните от Москва кубинци.
По всяка вероятност Бул е бил невероятен политически наивник. Заминал и скоро установил, че южноафриканците му допадат и добре се разбира с тях. Това, че международната общественост е загърбила Южна Африка заради политиката и на апартейд, не го тревожело. Той им помогнал да преоборудват артилерийския си парк на основата на неговото все по-търсено КО-45 — дългоцевна, далекобойна гаубица. По-късно южноафриканците започнали да произвеждат свой вариант и точно тези оръдия смазаха съветската артилерия, отблъсквайки руснаците и кубинците.
Връщайки се в САЩ, Бул продължил да изпраща своите снаряди. Но на власт идва президентът Джими Картър и политическата коректност става новата заповед по гарнизона. Бул е арестуван и обвинен в незаконен износ за забранен режим. ЦРУ си измива ръцете. Убедили го да мълчи и да се признае за виновен. Казали му, че става въпрос за формалност и бързо ще се отърве.
На 16 юни 1980-а американският съдия го осъжда на една година затвор, шест месеца условно и глоба от сто и пет хиляди долара. Той действително излежава четири месеца и седемнайсет дни в затвора Алънуд, Пенсилвания. Но за Бул не там бил въпросът.