Затворник по рождение
Шрифт:
— Искате да кажете, че всички други лъжат — най-сетне промълви той.
— Точно така — обади се Бет. — Ти май забравяш, че и аз бях там и затова знам, че Дани няма никаква вина.
— Отново четирима срещу един — уточни бащата.
— Татко, не говорим за състезание на хрътки. Става дума за живота на Дани.
— Не. Става дума за живота на моя син.
— Който е и мой син, в случай че си забравил.
— Май забравяш също така, че Дани беше човекът, за когото толкова искахте да се омъжа и когото бе помолил да поеме автосервиза,
— Има нещо, което не съм ти казал — рече бащата на Бет. Госпожа Уилсън наведе глава настрани. — Когато Дани дойде да ми каже, че иска да се ожени за теб, реших, че ще е справедливо, ако му съобщя, че съм променил решението си.
— За какво по-точно? — попита Бет.
— За това кой ще поеме сервиза, когато се пенсионирам.
7.
— Нямам повече въпроси, Ваша Светлост — заяви Алекс Редмейн.
Съдията благодари на инспектор Фулър и го освободи.
Днес на Алекс не му беше ден. Лорънс Девънпорт бе омагьосал заседателите с чара и външния си вид. Инспектор Фулър се бе оказал достоен и съвестен полицай, който докладва точно какво е видял във въпросната нощ и даде конкретната си интерпретация. Когато Алекс настоя да узнае доколко близки са отношенията му с Крейг, той повтори простичко — чисто професионални. Когато Пиърсън го попита колко минути според него делят обаждането на Крейг на телефон 999 от момента, в който той самият е влязъл в бара, инспекторът отговори, че не може да бъде сигурен, но едва ли са повече от петнайсет минути.
Що се отнася до бармана Редж Джаксън, той просто повтори като папагал, че е бил ангажиран със задълженията си и нито е чул, нито е разбрал какво се е случило.
Редмейн реши, че ако има някакъв шанс да направи малък пробив в отбраната на четиримата мускетари, то ще е при разпита на Тоби Мортимър. Беше информиран за пристрастеността му към наркотиците, макар да нямаше намерение да го споменава в съда. Знаеше, че по време на кръстосания разпит в главата на Мортимър няма да има нищо друго. Той бе единственият свидетел на обвинението, който можеше да се огъне под натиск, и точно затова бе добре, че остана да чака в коридора толкова дълго.
— Струва ми се, че има достатъчно време за още един свидетел — рече съдия Саквил, докато си гледаше часовника.
Господин Пиърсън не изглеждаше много ентусиазиран, когато дойде време да бъде призован последният свидетел на обвинението. След като прочете подробния доклад на полицията, той дори си помисли, че май няма да е зле изобщо да не използва този свидетел. Естествено знаеше, че Редмейн няма да пропусне този факт, ще стане подозрителен и може да го доведе на делото с официална призовка.
Разсилният излезе в коридора и изрева:
— Тоби Мортимър! — огледа се и с изненада установи, че високият непознат, който бе седял доскоро на пейката, вече го няма. Бе давал вид на човек, който чака
Бременна млада жена от първия ред се надигна нерешително от мястото си. Разсилният я погледна и попита:
— Виждала ли сте господин Мортимър, госпожо?
— Да — отговори тя. — Отиде до тоалетната преди малко, но не видях да се връща.
— Благодаря ви. — Разсилният приближи секретаря, който го изслуша и предаде думите му на съдията.
— Ще му дадем още няколко минути — заяви в отговор Саквил.
Редмейн поглеждаше час по час часовника си и ставаше все по-неспокоен. Отиването до тоалетната не можеше да отнеме толкова много време… освен ако…
Пиърсън се наведе усмихнат и предложи услужливо:
— Дали да не оставим разпита на свидетеля за утре сутринта?
— Не, благодаря — отвърна Редмейн. — Нямам нищо против да почакам. — Прегледа за пореден път бележките си и подчерта думите, които според него бяха важни, така че да се открояват и да няма нужда да се взира в записките си.
След малко разсилният се появи, отиде право при секретаря и зашепна нещо. Той, от своя страна, предаде информацията на съдията, който кимна.
— Господин Пиърсън. — Прокурорът се изправи. — По всичко личи, че последният ви свидетел не се е почувствал добре и е откаран в болница. — Предпочете да спести подробностите за иглата в левия крак. — Ето защо прекратявам днешното заседание. Бих искал да видя вас и адвоката на защитата в кабинета си.
Алекс Редмейн нямаше нужда да ходи до кабинета на съдията, за да научи, че най-важният му коз е изваден от тестето. Затвори папката с надпис „Свидетели на Короната“ и си даде сметка, че сега съдбата на Дани Картрайт е вече в ръцете на годеницата му Бет Уилсън. А той все още не бе убеден, че тя казва истината.
8.
Първата седмица от процеса изтече и четиримата главни герои прекараха почивните дни различно.
Алекс Редмейн отиде в Съмърсет да прекара няколко дни с родителите си в Бат. Баща му започна да го разпитва за хода на делото още преди да е затворил входната врата, докато майка му се интересуваше най-вече от това как се развиват отношенията с последната му приятелка.
— Има някаква надежда — отвърна той и на двамата.
Докато дойде време да се връща в Лондон, Алекс бе репетирал няколко пъти въпросите, които смяташе да зададе на Бет Уилсън на следващия ден, като баща му играеше ролята на съдията. Това никак не затрудни стареца, който се бе занимавал точно с това през последните двайсет години, преди да реши да се пенсионира.
— Саквил ми каза, че успяваш да запазиш самообладание, но от време на време поемаш ненужни рискове.
— Според мен няма друг начин да разбера дали Картрайт е невинен.