Затворник по рождение
Шрифт:
— Много мило от ваша страна, госпожице Бенет, но не мисля, че е възможно. Утре сутринта имам среща със своя адвокат и съм почти сигурен, че с него ще решим всичко.
— Разбирам. — Тя се зачете в следващия въпрос. — Партньорката ти работи ли?
— Да. Личен помощник е на президент на застрахователна компания в Сити.
— Значи, щом си намериш работа, ще бъдете семейство с двоен доход.
— Да, но в обозримото бъдеще моята заплата ще бъде значително по-ниска.
— Защо? Каква работа се надяваш да започнеш?
— Очаквам да ми предложат
— Изключително подходящо — похвали го госпожица Бенет. И сложи поредната отметка. — Възнамеряваш ли да пътуваш извън граница в близко бъдеще?
— Нямам такива планове — отговори Дани.
— И накрая, изпитваш ли тревога, че би могъл да нарушиш закона отново?
— Взел съм решение, което изключва подобна възможност — увери я той.
— Щастлива съм да го чуя — рече госпожица Бенет и сложи отметката в последната кутийка. — С това моите въпроси свършват. Благодаря ти, Никълъс.
— И аз ви благодаря, госпожице Бенет.
— Много се надявам — добави тя и стана от стола си, — че адвокатът ти ще се заеме с проблемите, които те тревожат.
— Много мило от ваша страна. — Дани й подаде ръка.
— Ако почувстваш някога нужда от помощ, не забравяй, че можеш да ми се обадиш.
— Според мен възможно е в най-скоро време някой да ви потърси — отбеляза неопределено Дани.
— С нетърпение чакам това да се случи — отговори госпожица Бенет — и се надявам всичко при теб и Бет да е наред.
— Благодаря.
— Довиждане, Никълъс.
— Довиждане, госпожице Бенет.
Никълъс Монкрийф отвори вратата и напусна сградата като свободен човек. От утре вече щеше да е Дани Картрайт.
— Будна ли си?
— Да — отговори Бет.
— Още ли се надяваш да променя решението си?
— Разбира се, но знам какъв инат си и е безсмислено да те убеждавам. Надявам се, даваш си сметка, че ако то се окаже погрешно, това е последната ни нощ заедно.
— Но пък, ако е правилното, ще имаме още хиляди такива нощи.
— Можем да ги имаме и без да поемаш такъв голям риск.
— Поел съм го от момента, в който напуснах затвора. Нямаш представа какво значи да се оглеждаш непрестанно и всеки миг да чакаш някой да те потупа по рамото с думите: „Край на играта, Дани Бой, връщаш се в затвора до края на дните си“. Така поне някой ще изслуша моята версия.
— Защо мислиш, че това е единственият начин да докажеш невинността си?
— Когато те видях да стоиш на прага, „Моля да ме извините за безпокойството в неделя следобед, сър Никълъс…“ — имитира я той, — си дадох сметка, че не желая да бъда повече сър Никълъс Монкрийф. Аз съм си Дани Картрайт и съм влюбен в Бет Бейкън от Уилсън Роуд.
— Не помня откога не си ме наричал така — засмя се тя.
— От времето, когато беше малко грозновато момиче с две опашки.
Бет се отпусна назад на възглавницата и потъна в мълчание.
Дани беше решил, че е заспала, когато тя се обади:
— Много вероятно е да
— Имах предостатъчно време да мисля и за това — рече Дани. — Но съм убеден, че ако вляза в първото полицейско управление, придружен от Алекс Редмейн, и се предам, отказвайки се от тази къща, всичките придобивки и най-вече от теб, все на някой ще му хрумне, че може и да съм невинен.
— Мнозина не биха поели този риск — отбеляза Бет. — С радост биха прекарали живота си като сър Никълъс Монкрийф, заедно с всичко, което това им носи.
— Какъв е смисълът от такова нещо, Бет. Аз не съм Никълъс Монкрийф, а Дани Картрайт.
— И аз не съм Бет Монкрийф, но с радост бих приела да бъда, вместо да те посещавам всяка първа неделя на месеца в „Белмарш“.
— Няма да мине ден, без да се озърнеш, без да трепнеш при някакъв случаен намек и да се стараеш да избегнеш всеки, който би могъл да познава мен или Ник. И с кого ще споделиш тайната си? С майка си? Или може би с моята майка? С приятелите? Отговорът е — с никого. Какво ще кажем на Кристи, когато стане достатъчно голяма, за да разбере? Ще я принудим да живее в измама, без да знае кои са всъщност родителите й. Ако това е алтернативата, предпочитам да поема този риск. В крайна сметка лордовете съдии може да решат, че случаят е достатъчно убедителен, за да обмислят амнистия. Особено след като съм готов да се разделя с всичко, за да докажа невинността си.
— Знам, че си прав, Дани, но последните няколко дни бяха най-щастливите в живота ми.
— За мен също. Но ще дойдат още по-щастливи, когато стана свободен човек. Имам достатъчно доверие в човешката природа, за да вярвам, че Алекс Редмейн, Фрейзър Мънро и дори Сара Девънпорт ще направят всичко възможно, за да възтържествува справедливостта.
— Падаш си по Сара, нали? — рече тя и прокара пръсти през косата му.
— Трябва да призная, че сър Никълъс Монкрийф си падаше по нея, но Дани Картрайт — никога.
— Защо не прекараме още един ден заедно? Тъй като това може да е последният ти ден на свобода, ще се съглася да правим каквото си пожелаеш.
— Да си останем в леглото — тутакси отвърна Дани. — Ще се любим цял ден.
— Мъже — въздъхна Бет и се усмихна.
— Може да заведем Кристи на зоологическа градина, после да обядваме в „Рамзис“ пържена риба с картофки.
— И после?
— Ще отида на „Ъптън Парк“, за да гледам мач на „Хамърс“, докато ти заведеш Кристи при майка ти.
— А вечерта?
— Ще отидем на кино да гледаме някой филм. Който си избереш… Стига да е за Джеймс Бонд.
— И после?
— Същото, което правихме всяка вечер през миналата седмица — обеща той и я прегърна.
— Най-добре да се придържаме към план „А“ и да се постараем да не закъснееш за срещата с Алекс Редмейн утре.
— Нямам търпение да видя физиономията му. Мисли си, че има среща със сър Никълъс Монкрийф, за да обсъдят дневниците и да го накара да се яви в съда. А ще се изправи лице в лице с Дани Картрайт, който иска да се предаде.