Анна в рокля от кръв
Шрифт:
– Каква е идеята с това заклинание?
Когато ми задава въпроса, усещам, че думата „заклинание“ го кара да се чувства некомфортно. Тази дума няма място в устите на хора като него, които цял живот са се осланяли на логиката и са били в хармония със света на живите около тях.
– Трябва да сме четирима, за да оформим защитен кръг – обяснявам аз.
Томас и Кармел се приближават.
– Поначало трябваше Томас да направи кръга сам, вътре в къщата, но понеже Анна ще му смени физиономията за нула време, се наложи
Уил кима.
– И какво ще правим?
– Сега ще репетираме.
– Ще репетираме?
– Искаш ли нещо да се обърка, докато сме в къщата? – питам и Уил млъква.
Томас се взира в мен с празен поглед, докато не го сръгвам. Тук е моментът той да поеме шоуто. Подавам му лист с принтираното заклинание. Би трябвало да знае какво се прави. Той се опомня и взима листа със заклинанието. После започва да обикаля около нас и да ни дърпа за раменете, като ни поставя в правилните позиции.
– Кас трябва да заеме запад, където всичко свършва. А и така ще е първият влязъл в къщата, в случай че нещо се обърка.
Той ме дърпа в това, което явно е западна посока.
– Кармел, ти си север – казва той и ентусиазирано я хваща за раменете. – Аз съм изток, където всичко започва. Уил, ти ще си юг.
Томас заема последен мястото си и преглежда отново съдържанието на листа.
– Ще оформим кръга в алеята пред къщата, ще наредим тринадесетте камъка и ще заемем местата си. Ще носим на вратовете си торбички със смес от билки, които майката на Кас ще подготви. Стандартна защитна смес. Започваме да палим свещите една по една, като първо е изток, а после продължаваме по ред, обратно на часовниковата стрелка. И ще повтаряме на глас това.
Той дава листа на Кармел, която прочита и прави физиономия, а после го предава на Уил.
– Ти бъзикаш ли се?
Няма да споря с тях. Текстът на заклинанието наистина звучи глуповато. Знам, че магията работи и че съществува, но не знам защо трябва да изглежда толкова идиотски понякога.
– Ще го повтаряме без прекъсване, докато влизаме в къщата. Силата на защитния кръг трябва да ни следва, макар че оставяме камъните зад нас. Аз ще нося кристалната купа. Като влезем вътре, ще я напълня и ще започнем.
Кармел поглежда към „кристалната купа“, която представлява лъскава сребърна чиния.
– С какво ще я напълниш? – пита тя. – Със светена вода ли?
– Най-вероятно с минерална – отговаря Томас.
– Забравяте трудната част – казвам аз и всички ме поглеждат. – Нали се сещате, че трябва да затворим Анна в кръга и да хвърлим кокошите крака.
– Ти сериозно ли? – изстенва Уил отново.
– Няма да хвърляме кокошите крака... – Томас извърта очи поради нашето невежество. – Ще ги поставим някъде наблизо. Кокошите крака имат успокояващ ефект върху духовете.
– Това не е трудната част – казва Уил. – Трудното е да я вкараме в
– Веднъж като влезе в кръга, ние ще сме в безопасност. Аз ще мога да ползвам кристалната купа, без да ме е страх дори. Но не трябва да нарушаваме кръга. Не и преди да е свършило заклинанието и тя да е отслабена. А и дори тогава ще е най-добре бързичко да се разкараме оттам.
– Супер – казва Уил. – Можем да репетираме, колкото си искаме, но без тази част, в която всички може да умрем.
– Това е най-доброто, което можем да направим в момента – казвам аз. – Така че давайте да почваме с текста.
Опитвам се да не мисля какви аматьори сме и колко глупаво е всичко това.
Морфран влиза в магазина, свиркайки си, но въобще не ни обръща внимание. Единственото, което издава, че е наясно с какво се занимаваме, е, че обръща табелата на входната врата от „отворено“ на „затворено“.
– Чакайте малко – казва Уил.
Томас точно е отворил уста да започне с текста и прекъсването го оставя в нелепо положение.
– Защо да се махаме оттам след заклинанието? Тя ще е слаба, нали така? Защо не я убием на момента?
– Такъв е планът – отговаря Кармел. – Нали, Кас?
– Ами да – казвам. – Но зависи как ще мине всичко. Дори не знаем дали ще проработи.
Не съм много убедителен. Мисля, че изрекох повечето реплики, докато се взирах в обувките си. За лош късмет, Уил веднага засича моята неувереност. Той прави крачка назад от кръга ни.
– Хей! Не може да правиш така по време на заклинанието – изджавква Томас.
– Млъквай, изрод – казва Уил пренебрежително и на мен ми кипва.
Той поглежда към мен.
– Защо трябва да си ти? Защо трябва ти да го направиш? Майк беше най-добрият ми приятел.
– Трябва да съм аз – казвам простичко.
– Защо?
– Защото камата е моя.
– Какво му е трудното? Замахваш и мушкаш, нали така? Всеки тъпак го може.
– При теб няма да проработи – казвам. – В твоите ръце това ще е просто нож. А обикновен нож не може да убие Анна.
– Не ти вярвам – казва той и застава пред мен.
Това е кофти. Искам Уил да е на моя страна не само защото ми трябва за кръга, а защото част от мен чувства, че му го дължа, че той заслужава да участва. От хората, които познавам, той пострада най-много от Анна. Какво да правя?
– Ще вземем твоята кола – казвам. – Всички. Тръгваме. Веднага.
Уил е зад волана и хвърля недоверчиви погледи към мен. Аз съм на седалката до него, а Кармел и Томас са отзад. Сега не ми се мисли колко ли се потят дланите на Томас. Трябва да им докажа – на всички тях – че съм всичко, което твърдя, че съм. Че това е моето призвание, моята мисия. А може би, след като Анна доста ме понатупа (макар че не искам да си го призная, това подсъзнателно ми влияе), имам нужда още веднъж да го докажа и пред себе си.