Братята

Гришам Джон

— Още ли имате връзки на Бахамите?

— Имам връзки из целия Карибски басейн. Защо?

— Защото ще трябва да ни преведете парите. Тук е забранено да се плаща в брой.

— Искате да ви преведа две хиляди долара?

— Не, пет хиляди. Това е минималният ни хонорар.

— Къде е банката ви?

— На Бахамите.

Аргроу присви очи. Веждите му се сключиха и той се замисли, а също и Спайсър. Умовете им бяха на път да се срещнат.

— Защо там? — попита Аргроу.

— По същата причина като вас.

И двете глави бяха пълни с идеи.

— Искам

да ви питам нещо — каза Спайсър. — Казахте, че можете да прехвърляте мръсни пари по-бързо от всеки друг.

— Без проблем — кимна Аргроу.

— Още ли можете да го направите?

— Искате да кажете оттук?

— Да. Оттук.

Аргроу се разсмя и сви рамене, сякаш нямаше нищо по-лесно.

— Разбира се. Още имам приятели.

— Чакайте ме тук след час. Може да успея да ви предложа една сделчица.

Точно час по-късно Аргроу се върна в юридическата библиотека и завари тримата съдии да го чакат зад маса, отрупана с листове и юридически сборници, сякаш бяха на заседание на Върховния съд на Флорида. Спайсър го представи на Бийч и Ярбър и Аргроу седна от другата страна на масата. Нямаше други присъстващи.

Говориха си известно време за неговото обжалване. Той беше достатъчно неясен в детайлите. Документите по делото му щели да бъдат изпратени от другия затвор, а без тях не можело да се направи кой знае какво.

Обжалването беше само встъпителна тема на разговора и двете страни знаеха това.

— Мистър Спайсър твърди, че сте експерт по прехвърлянето на мръсни пари — каза Бийч.

— Такъв бях, докато не ме хванаха — отвърна скромно Аргроу. — Разбирам, че вие имате нещичко.

— Имаме малка офшорна сметка, пари, които сме спечелили с юридически услуги и други неща, за които не искаме да говорим. Както знаете, не можем да искаме заплащане за своите консултации.

— Но въпреки това го правим — добави Ярбър. — И ни плащат за това.

— Колко пари има в сметката? — попита Аргроу, макар да знаеше с точност до последния цент.

— Рано е още да ви кажем — отвърна Спайсър. — Не е изключено всичките да са изчезнали.

Аргроу замълча за миг и успя да се престори на объркан.

— Как така? — попита той.

— Имахме адвокат — каза бавно Бийч, като претегляше всяка дума. — Той изчезна и се страхуваме, че може да е взел парите.

— Разбирам. И казвате, че тази сметка е на Бахамите?

— Поне там беше. Не сме сигурни дали още съществува.

— Съмняваме се, че парите са още там — добави Ярбър.

— Но бихме искали да знаем — поясни Бийч.

— В коя банка? — попита Аргроу.

— Женева Тръст в Насау — отвърна Спайсър, като погледна колегите си.

Аргроу кимна важно, сякаш знаеше някакви мръсни тайни за тази банка.

— Знаете ли я? — попита Бийч.

— Разбира се — отвърна Аргроу и ги остави да чакат.

— И значи? — попита Спайсър.

Аргроу трябваше да демонстрира важност и компетентност, затова се изправи театрално и закрачи из тясната

библиотека, потънал в мисли, а после пак се приближи до масата.

— Вие какво всъщност искате да направя? Дайте да говорим по същество.

Тримата вдигаха очи към него, а после се спогледаха. Явно не бяха сигурни за две неща: първо, какво доверие могат да имат на този човек, когото виждаха за пръв път, и второ, какво всъщност искат от него.

В крайна сметка решиха, че парите и без това са изчезнали и следователно няма нищо за губене.

— Не ни бива много в прехвърлянето на мръсни пари. Не ни е това призванието, нали разбирате. Простете невежеството ни, но има ли някакъв начин да проверим дали парите още са там? — попита Ярбър.

— Просто не сме сигурни дали адвокатът ни не ги е откраднал — добави Бийч.

— Искате да проверя състоянието на тайната ви сметка, така ли да разбирам? — попита Аргроу.

— Да — каза Ярбър.

— Предположихме, че може да имате някои приятели на свобода — каза предпазливо Спайсър. — И просто сме любопитни да разберем дали има начин да се направи това.

— Имате късмет — каза Аргроу и ги остави да проумеят думите му.

— Какво искате да кажете? — попита Бийч.

— Имате късмет, че сте избрали Бахамите.

— Всъщност адвокатът ни ги избра — отвърна Спайсър.

— Все едно, там банките са много небрежни. Тайната на влога често се нарушава. Чиновниците са много подкупни. Повечето сериозни перачи на пари стоят далеч от Бахамите. В момента е на мода Панама, а, разбира се, Големият Кайман още е сигурно място.

Разбира се, разбира се, закимаха и тримата. Офшорните сметки са си офшорни сметки, нали така? Още едно доказателство, че не трябваше да се доверяват на такъв идиот като Тревър.

Аргроу гледаше обърканите им лица и си мислеше колко невежи бяха всъщност. За трима мъже, които бяха в състояние да разтърсят из основи изборния процес в Америка, те изглеждаха ужасно наивни.

— Не ни отговорихте на въпроса — каза Спайсър.

— На Бахамите всичко е възможно.

— Значи ще го направите?

— Мога да се опитам. Гаранция няма.

— В такъв случай ви предлагаме сделка — каза Спайсър. — Вие ще проверите влога, а ние ще разгледаме обжалванията ви безплатно.

— Сделката не е лоша — каза Аргроу.

— И ние така мислим. Съгласен ли сте?

— Да.

Те се спогледаха неловко за миг, горди със споразумението си, но без да знаят кой трябва да направи следващия ход. Накрая Аргроу каза:

— Трябва да знам някои неща за сметката ви.

— Например? — попита Бийч.

— Някое име или номер.

— Сметката е на името на „Бумър Риълти“. Номерът е 144-DXN-9593.

Аргроу записа данните на листче хартия.

— Просто съм любопитен — заяви Спайсър, докато го наблюдаваха внимателно. — Как смятате да се свържете с приятелите си навън?

— По телефона — каза Аргроу, без да вдига поглед.

— Не и по тукашните — уточни Бийч.

— Тези телефони се подслушват — добави Ярбър.