Черен лед
Шрифт:
Макфарлън погледна надолу. В основата на платформата Роко плъзгаше нещо, което приличаше на бял дроб върху сгънато парче брезент. Над него метеоритът „издишваше“ пара. Нямаше никакво намерение да го пипа, ала не каза нищо.
— Роко — извика Глин и посочи едно петно току зад повредената платформа, където се виждаше леко блещукане. — Там имаш още един малък пожар.
Роко приближи с пожарогасител в ръка, след това се спря сепнат. Вдигна очи към тях.
— Мисля, че е сърце, сър.
Глин сви устни.
— Ясно.
44.
Исла Десоласион
21 юли, 00:05
Вятърът грубо тласкаше Макфарлън, който пресичаше терена към редицата бараки, сякаш искаше да го свали на колене. До него Рейчъл се препъна, но успя да се задържи права.
— Тази буря дали ще свърши някога? — попита.
В ума на Макфарлън се виеше вихрушка от предположения и той не й отвърна.
След минута влязоха в медицинската барака. Той разсъблече полярния костюм. Въздухът бе изпълнен с мириса на печено месо. С изненада видя, че Гарса говореше по радиостанцията.
— Откога са възстановени комуникациите? — попита той Глин.
— От около половин час. Все още прекъсват, но положението се подобрява.
Макфарлън се намръщи.
— Това е странно. Току-що се опитахме да се свържем с вас от тунела, но не чухме нищо друго, освен шумове.
Понечи да каже още нещо, но замълча, принуди мозъка си да надделее над умората.
Гарса свали радиостанцията си.
— Беше Томпсън, от брега. Казва, че капитан Бритън отказва да изпрати когото и да е тук с оборудването, докато бурята не стихне. Прекалено опасно било.
— Това е неприемливо. Дай ми тази станция. — Глин заговори бързешком: — Томпсън? Обясни на капитана, че нямаме връзка, нямаме компютърна мрежа, нямаме електрозахранване. Необходим ни е генератор и оборудването и то веднага. Хората са изложени на риск. Ако срещнеш още трудности, обади ми се и аз ще се заема лично. Брамбъл също да дойде тук. Искам да изследва останките на Хил.
Макфарлън разсеяно гледаше Роко: с тежки гумени ръкавици до лактите той изваждаше овъглените части от тялото от брезента и ги поставяше във фризера.
— Има и още нещо, сър — рече Гарса, който отново бе вдигнал радиостанцията до ухото си. — Палмър Лойд се е свързал с „Ролвааг“. Иска да бъде прехвърлен на връзка със Сам Макфарлън.
Макфарлън усети как отново бе въвлечен насилствено в потока от събития.
— Не е най-удобното време, нали? — засмя се той с невяра в гласа и погледна Глин.
Ала изражението на Глин го изненада.
— Можеш ли да свържеш станцията с говорител? — попита Глин.
— Ще взема един от комуникационната барака — отвърна Гарса.
Макфарлън се обърна към Глин:
— Нима наистина ще си бъбриш с Лойд? Точно сега?!
Глин отвърна на погледа му.
— Няма друга алтернатива — отговори.
Едва по-късно Макфарлън разбра какво бе имал
След броени минути радиостанцията в бараката бе свързана аварийно с външен говорител. Гарса включи станцията и вълна от статичен шум заля помещението. После шумът стихна, увеличи се и отново стихна. Макфарлън се огледа: Рейчъл се бе сгушила до печката да се стопли; Глин крачеше напред-назад пред радиостанцията; Роко, който прилежно подреждаше части от трупа в дъното на помещението. Имаше вече хипотеза — или поне бе в началото на съставянето й. Все още бе твърде сурова, с твърде много неизвестни, за да я сподели. Ала знаеше, че нямаше голям избор.
Чу се воят на микрофония, после от говорителя се разнесе груб глас:
— Ало? Ало?
Беше изопаченият глас на Лойд.
Глин се наведе напред.
— Тук е Ели Глин, мистър Лойд. Чувате ли ме?
— Да! Да, чувам те! Но адски слабо, Ели.
— Намираме се под влиянието на някаква интерференция на радиовълните. Трябва да бъдем кратки. Тук в момента се вършат маса неща, а и акумулаторът ни е с ограничен капацитет.
— Защо? Какво, по дяволите, става? Сам защо не се обади за ежедневния си доклад? Не можах да получа ясен отговор от тази ваша проклета капитанка.
— Имаше нещастен случай. Един от хората ни е мъртъв.
— Двама, искаш да кажеш. Макфарлън ми съобщи за онзи инцидент с метеорита. Адски жалко за Рошфор.
— Имаме нов смъртен случай. Мъж на име Хил.
От говорителя се разнесе силен вой. След това гласът на Лойд отново проби, още по-слаб от преди:
— … стана с него?
— Още не знаем — отвърна Глин. — Макфарлън и Рейчъл Амира току-що се върнаха от оглед на метеорита.
Даде знак на Макфарлън да приближи до станцията.
Той пристъпи напред с голяма неохота. Преглътна.
— Мистър Лойд — започна. — Онова, което ще ви кажа, е теоретично заключение, основаващо се на онова, което видях. Но мисля, че сбъркахме относно причината за смъртта на Нестор Масънкей.
— Сбъркали ли сте? — попита Лойд. — Какво имаш предвид? И какво общо има това със смъртта на този мъж Хил?
— Ако съм прав, връзката е пряка. Мисля, че и двамата са умрели, защото са докоснали метеорита.
В един миг в бараката настана пълна тишина, ако се изключат изпукванията на радиостанцията.
— Сам, това е абсурд — рече Лойд. — Аз самият пипнах метеорита.
— Опитай се да следваш мисълта ми. Мислехме си, че Нестор е бил убит от мълния. И това е вярно, метеоритът е мощен гръмоотвод. Но Гарса може да потвърди, че мълнията, тоест електрическият удар в тунела е бил от порядъка на милиард волта. Нито една мълния не може да бъде толкова силна. А тялото на Хил бе разкъсано по същия начин, както и това на Нестор. Огледах платформата и метеорита. Пораженията дават ясни признаци, че самият метеорит е излъчил масивен електрически заряд.