Черен лед

Чайлд Линкълн

Дори и да е бил ядосан на борда на самолета, то сега изглежда бе възвърнал доброто си настроение. Махна с ръка към конструкцията, която се издигаше от танка.

— Господи, Ели, това е невероятно. Сигурен ли си, че ще издържи тежката двайсет и пет хиляди тона скала?

— Двойно осигуряване — бе отговорът на Глин.

— Трябваше сам да се досетя. Как, по дяволите, ще действа това?

— Контролиран провал.

— Какво? Провал ли?Пази Боже!

— Ще преместим камъка на кулата. След това ще заредим серия експлозиви. Чрез тях кулата ще пропада ниво подир ниво, а с нея метеоритът ще слиза малко по малко в товарния танк.

Лойд

се взря в конструкцията.

— Удивително — рече той. — Правил ли си го преди?

— Не и съвсем по същия начин.

— Сигурен ли си, че ще сработи?

По тънките устни на Глин заигра кисела усмивка.

— Извинявай, че попитах. Всичко това е по твоята част, Ели, и аз изобщо не се съмнявам в теб. Тук съм поради друга причина. — Той се изправи в цял ръст и се огледа. — Няма да му цепя басма. Тук имаме проблем, който не е ликвидиран. Стигнали сме твърде далеч, за да ни спре нещо. Затова съм дошъл тук да им размърдам задниците и да раздам наказанията. — Той посочи към гъстата мъгла. — Там, пред носа ни е паркиран боен кораб. От него ни изпратиха шпиони. А, по дяволите, Ели, ти не си направил нищо по въпроса. Е, сигурно ще има и още сплашвания. Нужни са решителни действия и оттук нататък аз поемам лично проблема. Ще пътувам заедно с вас до Ню Йорк. Но първо ще накарам чилийския флот да отзове този проклет каубой. — Обърна се към вратата. — Ели, очаквам те в кабинета си след половин час. Аз ще позвъня тук-там. Справял съм се с подобни тъпи политически ситуации и преди.

Докато траеше тази кратка реч, тъмносивите очи на Глин бяха непрекъснато вперени в Лойд. Сега той докосна челото си с носна кърпа и погледна към Макфарлън. Както винаги бе почти невъзможно човек да отгатне какво бе изписано върху лицето му. Умора? Отвращение? Или съвсем нищо?

Глин заговори:

— Съжалявам, мистър Лойд. Споменахте ли, че вече сте се свързали с чилийските власти?

— Не, още не съм го направил. Исках първо да разбера какво точно става тук. Но имам влиятелни приятели в Чили, включително вицепрезидента и американския посланик.

Глин небрежно направи крачка към пулта на ЕИР.

— Боя се, че това няма да бъде възможно.

— Какво по-точно няма да бъде възможно?

В тона на Лойд се усети смесица от изненада и нетърпение.

— Вашата намеса в какъвто и да е аспект в тази операция. Най-добре щеше да бъде, ако бяхте си останали в Ню Йорк.

Тонът на Лойд се изостри гневно:

— Глин, не ми казвай какво мога и какво не мога да правя. Ще оставя инженерните въпроси в твои ръце, но това е политическаситуация.

— Уверявам ви, че съм взел предвид всички аспекти на политическатаситуация.

Гласът на Лойд се разтрепери:

— О, така ли? И какво ще кажеш за онзи разрушител там? Въоръжен е до зъби и оръдията му са насочени към нас, в случай, че не си забелязал. Но не си сторил нищо. Съвсем нищо.

Като чу това, капитан Бритън се спогледа с Хауъл, а сетне — по-многозначително — и с Глин.

— Мистър Лойд, ще ви кажа следното само веднъж. Вие ми възложихте определена работа. Аз я върша. Вашата роля точно сега е много проста: оставете ме да изпълня плана си. Нямаме време за пространни обяснения.

Вместо да отговори, Лойд се обърна към Пенфолд, който се въртеше нещастен около вратата на мостика.

— Свържи ме с посланик Трокмортън и осъществи конферентна връзка с канцеларията на вицепрезидента в Сантяго. Ще дойда след минутка.

Пенфолд изчезна.

— Мистър Лойд — рече тихо Глин. — Можете да

останете на мостика и да гледате. Това е всичко.

— Малко късничко е за това, Глин.

Глин се обърна и тихо каза на своя човек пред черния компютър:

— Прекъсни захранването на апартамента на Лойд и комуникациите кораб-суша на борда.

Последва шокирано мълчание.

— Кучи сине! — изрева бързо съвзелият се Лойд. Обърна се към Бритън: — Отменям тази заповед. Мистър Глин е освободен от задълженията си.

Все едно Глин не бе чул и дума. Смени честотата на радиостанцията си.

— Мистър Гарса? Сега мога да приема доклада.

Слуша известно време, след което отвърна:

— Отлично. Да започнем евакуацията на острова под прикритието на мъглата. Наредете на всички, които не са необходими за операцията, да се завърнат на борда. Но следвайте стриктно плана: инструктирайте ги да оставят неизгасено осветлението, а техниката да работи. Наредил съм на Рейчъл да нагласи радиовръзките на автоматичен режим. Докарайте работния катер в края на острова, но внимавайте непрекъснато да бъде в радарна сянка зад острова или зад „Ролвааг“.

Лойд се намеси с треперещ от яд глас.

— Не си ли забравил кой в крайна сметка е начело на тази операция, Глин? Освен че те уволнявам, прекратявам и всички плащания до ЕИР. — Обърна се към Бритън: — Възстановете захранването в апартамента ми.

Отново минаха няколко секунди, в които Глин като че не беше чул думите му. Бритън също не предприе нищо. Глин продължи да говори тихо в микрофона на радиостанцията си, издаваше нареждания, проверяваше напредъка в работата. Внезапен порив на вятъра забрули прозорците и по плексигласа потекоха дъждовни ручейчета. Лицето на Лойд бе станало моравочервено, докато оглеждаше капитана и екипажа. Но никой не срещна погледа му. Работата на мостика продължаваше.

— Не ме ли чухте? — изкрещя той.

Най-сетне Глин се обърна.

— Не забравям, че вие сте върховният началник, мистър Лойд — отвърна той, тонът му изведнъж бе станал примирителен, дори дружелюбен.

Лойд пое дълбоко дъх, изгубил за миг равновесие. Глин продължи да говори тихо, убедително, дори добродушно:

— Мистър Лойд, във всяка операция трябва да има само единръководител. Вие знаете това по-добре от всекиго другиго. В нашия договор аз ви дадох обещание. И няма да го наруша. Ако ви се струва, че не спазвам субординацията, то бъдете убеден, че го правя заради вас.Ако бяхте се свързали с чилийския вицепрезидент, всичко щеше да бъде изгубено. Познавам го лично: играли сме заедно поло в патагонското му ранчо. Нищо не би му допаднало повече от това, да бие един хубав шут на американците.

Лойд заекна:

— Иг-г-грал си поло с…?

Глин продължи, този път по-бързо.

— Аз единствензнам всички факти. Аз единствензнам кой е пътят към успеха. Не пазя тайна, заради едната свенливост, мистър Лойд. Има достатъчно важна причина: това е съществено, за да се предотвратят погрешните заключения и прибързаните решения. Честно казано, метеоритът не представлява за мен особен интерес. Но обещах да го пренеса от точка А до точка Б и никой, ама никой,няма да ми попречи да го сторя. Ето защо се надявам да разберете защо няма да преотстъпя контрола върху тази операция, нито пък ще споделя с вас обясненията или прогнозите си. Що се отнася до това, че ще задържите плащанията, можем да уредим този въпрос като джентълмени след като се върнем на американска земя.