Денят не си личи по заранта
Шрифт:
— Понеже онзи ден се интересувахте дали имам вкус към музиката, бих искал да ви пусна нещо за прослушване — обяснява гостът, като вади от джоба си миниатюрен магнитофон. — Ще ми бъде драго да чуя какво мислите за този речитатив.
Той поставя апарата на масичката и преди да натисне бутона, добавя:
— Въоръжете се с търпение. Дуетът е малко дълъг.
Записът не е твърде съвършен, обаче е достатъчно ясен, за да установя тутакси, че изпълнителите на дуета са Райън и Томас:
РАЙЪН. Как върви анкетата?
ТОМАС. Приключва вече.
РАЙЪН. Не ви питам това. Питам как върви.
ТОМАС. Как искате да върви. Всичко е от ясно по-ясно.
РАЙЪН. Ако беше толкова ясно, това съвсем не би било добре за вас.
ТОМАС. Не разбирам.
РАЙЪН. Отлично разбирате, но още се надявате, че плувам в догадки. Вярно е, че плувам, само че не в догадки, а във факти. Такова изобилие от факти, че просто плувам в тях, Томас. И всички са свързани с нечистите ви сделки.
ТОМАС. Наистина не разбирам.
РАЙЪН. Защото не сте в течение на някои неща. Ако приех да не оспорвам пред анкетната комисия вашата версия, то не беше от наивност, а просто за да не изнасяме на показ семейните скандали…
ТОМАС. Каква „моя“ версия? Нали заедно уточнихме какво ще говорим?
РАЙЪН. И какво като сме уточнили? Да не си въобразявате, че съм глътнал така, на доверие, вашата легенда
ТОМАС. Какво значение къде сте се намирали…
РАЙЪН. За вас — съдбоносно, Томас. Противно на показанията си, вие не побягнахте от хангара към бараката, преследван от изстрелите на Ерлих. Нали такава беше легендата ви: Ерлих почнал да стреля по вас, а вие сте побягнали към канцеларията си и точно тогава един заблуден куршум на немеца предизвикал взрива. Първо, нямаше изстрели. Второ, ако бяхте побягнали към бараката, щях да ви видя.
ТОМАС. За ваше сведение имаше изстрели. Само че Ерлих стреляше със заглушител. И заглушителят, пак за ваше сведение, бе намерен при огледа.
РАЙЪН. Защото сте го хвърлили съобразително в огъня. Това е бил вашият заглушител, с който сте стреляли и сте взривили халето, след като сте го напуснали от задния вход, откъм гората. Тъкмо така: оставили сте немеца да проверява стоката, измъкнали сте се през резервния изход и оттам сте стреляли, вероятно в някакъв експлозив, поставен предварително от вас на удобно място.
ТОМАС. И ще ми приказвате, че не плувате в догадки…
РАЙЪН. Вие не побягнахте към бараката, Томас, нито се чуха изстрели…
ТОМАС. Казах ви, че тоя мръсник имаше на пистолета си заглушител.
РАЙЪН. За да носи заглушител, значи, предварително е решил да ви стреля. Ако анкетната комисия, съставена предимно от ваши приятели, е склонна да приема подобни измислици, аз не съм склонен.
ТОМАС. Казах ви: настояваше да си получи „своето“. На което, разбира се, му се изсмях. Нямаме предвиден параграф за подкупи — рекох. А той: не държа, вика, на наличните, може и в натура, една каса пистолети ще оправи работата, само че не от тия, музейните екземпляри, а нещо по-модерно. И понеже му се изсмях…
РАЙЪН. Ясно. Голям смях е паднал. Аз също би трябвало да ви се изсмея, но се въздържам. Дори в известен смисъл ви разбирам. Вие сте крали доста на едро, драги, и то — години наред. При това немецът е бил съучастник в някои от кражбите ви, сиреч потенциално опасен свидетел. Тъй че от своя гледна точка съвсем основателно сте го премахнали, без да говорим за това, че заличихте и следите на кражбите си. Защото при една ревизия вие ще отнесете всички липсващи количества към оня, взривения склад, нали? Грешката ви е само, че малко закъсняхте.
ТОМАС. Не отричам, че имате право на догадки, обаче смятам, че почвате да прекалявате.
РАЙЪН. Не бързайте, още нищо не сте чули. Не знам тежък ли сте в мисленето, или сте бавен в действието, но както казах, малко закъсняхте. Защото, преди да тръгне за оня свят, немецът се отби при мене и всичко ми разказа. Не беше трудно да стане разговорчив. Колко сте спечелили досега от Томас? — запитах. Не мога да ви кажа, не си водя бележки — отвърна. Но все пак, в общи линии? — настоях. А вие колко ще ми платите за сведението? — рече той. Изобщо разбрахме се веднага, без излишно протакане, характерно за всеки разговор с вас.
ТОМАС. Наистина не разбирам.
РАЙЪН. Вие, изглежда, от вцепенение докрай ще боксувате на тая фраза. И кое точно не разбирате?
ТОМАС. Не разбирам за какво са ви потрябвали тия басни. Обвинения в нечисти сделки, показания на мъртъвци…
РАЙЪН. Не ви съветвам да залагате твърде на факта, че Ерлих е мъртъв. Показанията му са записани.
ТОМАС. Черно на бяло?
РАЙЪН. Може и тъй да се каже. Във всеки случай магнитофонната лента е в сейфа ми. Мога да ви предоставя едно копие, за да се позабавлявате.
ТОМАС. Предоставете го на анкетната комисия.
РАЙЪН. Не е изключено да стигнем и дотам. Но фактът, че си губя времето с вас, вероятно ви подсказва, че бих предпочел друг вариант. Да, драги, не зарад вашето реноме, а зарад реномето на фирмата аз лично съм склонен на друг вариант.
ТОМАС. Вие сте просто червив с варианти. Мисля, че вече ми предложихте един, пак зарад реномето на фирмата, и аз с цялата си отстъпчивост го приех. Нали дадох показанията си точно според вашите инструкции.
РАЙЪН. Не съм ви диктувал какво да говорите и не съм съчинявал лъжите ви. Освен туй, казано в скоби, тонът ви още от началото не ми харесва. Не знам дали ще имам сили да го изтърпя докрай.
ТОМАС. Съжалявам. Аз съм военен човек и говоря направо. А ако позволите и аз да отворя едни скоби, ще ви призная, че не позволявам никому да ме мачка, та макар и само с думи.
РАЙЪН. Само с думи? Хич и не се надявайте, че ще бъде само с думи. Ще ви смачкам в точния смисъл на думата, и то без да си мърся ръцете.
ТОМАС. Нека не бързаме да се мачкаме. Защото, ако тръгнем натам, аз мога още сега да ви видя сметката. Нищо че ще си поизцапам ръцете. Казах ви, че съм военен човек. Свикнал съм.
РАЙЪН. Опитайте!
ТОМАС. Не съм по опитите, Райън! Аз съм по бързите действия. И наистина ви съветвам да не ме докарвате докрай.
(В дуета настъпва пауза, запълнена, по липса на оркестър, от звъна на чаши, красноречиво свидетелство, че разговорът не върви на сухо.)
ТОМАС (вече по-спокойно). Не виждам защо трябва да се дразним. Ако имате да предлагате нещо, предлагайте го.
РАЙЪН. Вече е ваш ред да предлагате, Томас. И единственото, което би могло да влезе в работа, е да ми предложите изплащането на цялата сума, която сте реализирали с нечистите си сделки.
ТОМАС. И до кого трябва да адресирам чека? До фирмата или лично до вас?
РАЙЪН. Казах вече, че тонът ви не ми харесва.
ТОМАС. Все пак, още една подробност: Би трябвало да знам какво точно разбирате под „цялата сума“…
РАЙЪН. Убеден съм, че далеч надхвърля милиона, щом само с Ерлих сте си поделили триста хиляди. Но за да избегнем пазарлъците, нека се установим на милион.
ТОМАС. Имате предвид долари или марки?
РАЙЪН. Какво може да се има предвид в разговор между американци?
ТОМАС. Все пак не казахте: как ги искате тия долари, в чек или в брой?
РАЙЪН. В същия вид, в който сте ги получавали.
ТОМАС. Е, сега вече нещата се изясниха, поне за мене. Колкото до вас, мисля, че мъглата в главата ви все още не се е разсеяла…
РАЙЪН. Казах вече, че тонът ви…
ТОМАС. Разбрах: тонът ми не ви харесва. Боя се, че фактите още по-малко ще ви харесат. А те са два. Първо, никой съд не признава един магнитофонен запис за директна улика. Второ, такава директна улика все пак съществува, и тя е изцяло против вас. Това е предварителната фактура, която сте издали на оня белгиец и копие от която се намира у мене. Защото вие знаете, нали, че Ерлих беше само едно момче за всичко при тоя белгиец и че противно на възприетата от нас двамата версия, Ерлих съвсем не бе дошъл в склада, за да хвърли един поглед на наличната стока, а бе дошъл да получи стоката по ваше нареждане.
РАЙЪН. Какво нареждане?
ТОМАС. Нали още предната вечер лично ми съобщихте какви количества оръжие да предам на Ерлих? Имам ги записани.
РАЙЪН. Дръжте си ги. Не помня да съм водил такъв разговор.
ТОМАС. Естествено. Но когато фактурата излезе наяве, ще се наложи да си спомните.
РАЙЪН. Ако се не лъжа, става дума за една фактура проформа, без всякаква стойност на документ.
ТОМАС. Като фактура това наистина не е документ, но като улика е материал от първостепенна важност, написан с вашата машина, върху вашата бланка и с името на хер Албер Каре.
РАЙЪН. А къде е той, за да потвърди?
ТОМАС. Надявам се, че в скоро време и той ще бъде налице. Моите хора са вече по дирите му.
РАЙЪН. Гледайте само вашите хора да не бъдат изпреварени от моите хора. Аз също държа този белгиец да излезе наяве. Той ми бе изпратен от вас, Томас.
ТОМАС. Не помня такова нещо.
РАЙЪН. Вашата частична амнезия е в случая без значение. Каре ще си спомни.
ТОМАС. Оставете прогнозите. И не забравяйте най-важното: фактурата. Макар че аз не ви питам къде са парите…
РАЙЪН. Какви пари? Срещу фактура проформа никой не брои пари.
ТОМАС. След фактурата проформа е последвала и редовна фактура.
РАЙЪН. Дайте да я видим.
ТОМАС. Какво ще я гледате, нали сам сте я писали. Не забравяйте, че не съм новак в занаята. Вие никога няма да дадете нареждане за експедиране на стоката, ако предварително не сте сложили парите в джоба си. А това са не малко пари, Райън. Това са, ако не ме лъже паметта…
Магнитофончето леко изсвистява и замлъква. Сеймур загася цигарата, трета поред, и забелязва:
— Ако тия двама глупаци не бяха така пияни и така бъбриви, разговорът вероятно щеше да бъде далеч по-къс и тогава щяхме да го имаме целия. А сега, ето че лентата не го е побрала и се налага да гадаем. Прочее, като имате предвид колко са глупави и хитри едновременно, докъде мислите са стигнали в този жалък пазарлък?
— До това, което им диктува инстинктът за самосъхранение.
— Смятате, че са се споразумели… — произнася американецът замислено. — Може би. Но само привидно. Да, боя се, че само привидно.
— Боите се или се надявате?
Той ме поглежда все тъй замислено, сетне машинално забучва нова цигара в ъгъла на устните си и запалва.
— Естествено, че се надявам. Обаче се и боя. Боя се за вас, Майкъл. Всеки от двамата има нужда от вашите показания, но обърнете внимание: всеки разчита само на част от показанията ви. Томас би искал да премълчите тази подробност, че той ви е предложил като клиент, и да разкажете главно за сделката си с Райън. А Райън би искал да премълчите за сделката и да се разпрострете върху връзките си с Томас.
— Това е съвсем ясно.
— В такъв случай, вероятно ви е ясно и другото: всеки от двамата ще се постарае да сложи ръка на вас, да изтръгне необходимото му свидетелство, а подир туй да ви премахне, за да ви лиши от възможността да кажете нещо излишно. Не искам да се повтарям, Майкъл, но на вас напоследък страшно не ви върви.
— Защо? Нали вие сте се заели да ми осигурите канал.
— Осигурил съм го вече. Само че за момента е неизползваем.
— Вероятно нещо се е запушил.
— Нима не разбирате, че няма как да се изплъзнете, додето тия двамата не очистят пътя?
— С което, естествено, пак аз ще трябва да се заема. Разбрах го още щом ми сервирахте този речитатив. Изобщо отново сме на изходната позиция: връщам ви свободата, но преди туй свършете някоя и друга работа.
— Но свободата вие я имате, приятелю. И моя ли е вината, че не сте в състояние да я използувате.
— Не извъртайте, Уйлям. Вие сте си втълпили да се справите с вашия Райън, а понеже сте получили нареждане да се оттеглите от играта, имате нужда от мене, за да я довърша за ваша сметка.
— Така се получава — признава Сеймур. — Обаче мога да ви уверя, че ако имах сигурен канал…
— Не ме уверявайте. Кажете по-добре какво още следва да направя, за да се откупя, в случай, разбира се, че междувременно не ви потрябвам за нещо добавъчно.
— Няма такава опасност. И недейте да спекулирате с неловкото ми положение. Аз наистина имам нужда от вас, но за една съвсем дребна услуга и наистина за съвсем последен път.
— Да, да. Слушам ви.
— Томас и Райън няма лесно да стигнат до споразумение, Майкъл. Вие ми сочите инстинкта за самосъхранение, но аз ще ви напомня за алчността. Райън упорито ще настоява да получи от Томас някоя кръгла сума, а Томас упорито ще отказва да я даде. Само че в този двубой силите са доста неравни. Признанието на Ерлих съвсем не е без значение като улика, а смъртта на Ерлих и експлозията придават още по-голяма тежест на тази улика. Тъй че Томас ще бъде притиснат от обстоятелствата и не е изключено накрая да отстъпи. Това не бива да става. Щом ще е двубой, нека бъде на живот и смърт.
Сеймур изважда от устата си угарката, понечва да я хвърли на пода, но респектиран от разкошния вид на килима, я смачква в пепелника. Сетне ме поглежда и произнася:
— Ние трябва да помогнем на Томас, драги.
— Искате да кажете, че това е задачата ми.
Американецът кима.
— Трудно бихте могли да изберете по-отвратителна задача — промърморвам.
— Ще му помогнем да свърши с Райън… и със себе си — уточнява Сеймур.
— По кой начин?
— По най-простия: ще го снабдите с фактурата, истинската и окончателната.
— Защо аз трябва да го снабдявам. Пратете му я по пощата, това ще го зарадва.
— Но и ще го сепне: значи в играта се е намесил трети. И после, аз имам нужда от Дейзи. Ще занесете документа на Дейзи.
— Нека го занесе Мод.
— Изключено. Мод е в Италия. Без да говорим за туй, че отношенията между Дейзи и Мод не са блестящи. Не, Майкъл. Ще трябва сам да отидете, и това ще бъде последната ви мисия.
— Вероятно. Особено ако там ме чака Томас.
— Всичко ще бъде организирано тъй, че да се избегне всеки риск.
— Няма начин да се избегне всеки риск.
— В чисто теоретичен аспект е така. Обаче на практика нещата ще се подготвят тъй, че срещата да мине безпрепятствено. Аз също нямам интерес да попаднете в лапите на тия типове.
Той става, сетил се внезапно, че прекалено дълго се е заседял на едно място, и прави няколко рейса до прозореца и обратно. После се връща на мястото си и излага накъсо задачата:
— Срещата трябва да стане в квартирата на Дейзи. Мод ще ви информира за адреса и часа. Покажете се огорчен от смъртта на Ерлих и покрусен от провала на сделката. Подхвърлете, че подозирате за виновен Райън, който, веднъж прибрал парите, е решил да ви подхлъзне. И размахайте фактурата като оръжие на възмездието. Посъветвайте Дейзи да я предаде на Томас, като му обясни, че й е била оставена на съхранение от Ерлих.
— Ако е била оставена от Ерлих, Дейзи отдавна е трябвало да я предаде.
— Да, но отношенията между Томас и Дейзи в момента са прекъснати, за което Сандра доста е поработила. И Дейзи ще бъде щастлива, че й се представя възможност да помогне на Томас и да си го възвърне като вероятен жених. Тъй че задачата ви ще бъде значително облекчена.
— Това ли е всичко?
— Има и една малка техническа подробност, но с нея ще ви запознае Мод. Въпросът е да мушнете някъде в квартирата на Дейзи едно микрофонче.