Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Може би. Знам, че това пътуване струва колкото пликче с хамбургери. Не ти се изплаща. След всичко, което направи за мен.
— Това е вложение — отговори Рурк. — Ти имаш възможности.
— Длъжник съм ти.
— Погрижи се за тази работа, пък задачи колкото искаш. Аз действам в много области.
— Сигурно.
— В твоите вени тече кръвта на боец — добави Рурк. — И ти ли мислиш така?
— Щом казваш — отговори Джералд.
Качиха се в исузуто на Джералд. Той отново подкара през
Хармън — сниман на конкурс за хармонично развито тяло. Беше застанал в една от онези тъпанарски пози с надути бицепси и плосък като дъска корем. Целият лъщеше от пот — не, от растително масло.
Най-отвратителното беше, че Хармън нямаше нито един косъм по тялото си, освен косата на главата. Нито на гърдите, нито на краката. Дори под мишниците. Е, и Джералд не беше космата топка, но като азиатец не би трябвало да бъде. Ала при белокожите беше различно. Неокосменият Хармън му приличаше на съвършено гладка черупка на голямо яйце.
— И ти можеш да имаш такива мускули. Тялото ти е хубаво. Основното е налице. Само трябва да положиш малко усилия. Направиш ли го, ще имаш каквото тяло си поискаш.
— Не се оплаквам от тялото си — отговори Джералд.
— В гимнастически салони срещаш интересни хора. Така се запознах с Евън.
Едва след няколко секунди Джералд загря, че Хармън говори за Рурк.
— Той го прави повече за раздвижване — продължи Хармън. — Но е дисциплиниран.
И Джералд се бе запознал с Рурк в един спортен салон за карате. Тренираха в една група. Рурк веднага привлече вниманието на Джералд — азиатецът много рядко бе виждал някой да се бие толкова съсредоточено и настървено. Рурк, разбира се, забеляза Джералд. Всички го забелязваха.
Често разговаряха. Рурк изглежда се заинтересува от Джералд. Питаше го какво харесвал и какво не, какъв искал да стане. Джералд имаше условна присъда и криеше от полицията, че тренира карате и таекуон-до. Беше осъден за нанасяне на два побоя като малолетен и за още един на двадесетгодишна възраст и не приличаше на човек, който иска да се забърква в ръкопашен бой.
Когато Рурк започна да му дава пари, Джералд се зачуди дали не е влюбен в него. Богат ерген, който ходи с едро, хубаво хлапе — нямаше да е първият. Джералд се запита какво ще прави, ако нещата се задълбочат. Но грешеше. Рурк се държеше само приятелски. Дори посети няколко пъти дома на Джералд и се запозна с майка му.
Донесе й цветя. На този етап Джералд беше готов да направи всичко за Рурк и майка му би дала благословията си.
— Надявам се, че с теб ще се разбираме по-добре, отколкото с последния — рече Хармън.
— С кого? — учуди се Джералд.
— Не знаеш ли? Ти си заместник, мой човек. Преди имаше едно черно конте на име Оскар. Грамаден, гаден и грозен. Намрази ме от първия миг. Казах на Евън, а той ми рече: „Не мислиш ли, че аз искам да е така? Вие двамата разнасяте парите ми — защо трябва да сте приятели?“ Пък на мен изобщо
— Преценява и балансира. Сече му пипето — отговори Джералд.
— Аха.
— И какво стана с Оскар?
— Не питай мен. Вчера беше той, днес си ти.
Дали Рурк е наистина толкова умен, запита се Джералд. Хармън трябваше да си отваря очите за Джералд. Да не му хрумне нещо. Рурк плащаше на азиатеца по шестстотин долара на седмица и му купи кола. И все пак, сигурно го държеше с нещо.
В този миг Джералд се сети, че мистър Рурк бе идвал в апартамента му. Знаеше къде живее майка му.
Дали би посегнал на нечия майка? Джералд видя колко съсредоточено се бие Рурк в гимнастическия салон, и погледа в очите му. Ами ако му скрои някакъв номер и го направи за смях?
— Виждам, че си разбран — каза Хармън. — Не си като Оскар.
Джералд го погледна. Очите на Хармън бяха притворени. Подхилваше се. Опитваше се да хитрее.
— Не мога да работя, ако съм враждебно настроен към партньора си — продължи Хармън. — Мисля, че с теб ще се спогаждаме. Може да организираме нещо. Няма само да изпълняваме неговите поръчки. Може да свием нещо. Понякога в торбичката има две хиляди долара.
Джералд натисна рязко спирачката и стисна Хармън за врата. Хармън разпери неокосмените си ръце и започна да грачи. Лицето му се зачерви. Джералд го пусна и каза:
— Да не си посмял дори да си го помислиш.
8.
— Ще правим ли нещо възбуждащо тази вечер? — попита Кейтлин.
— Нямаме време — отговори Хейс. — Не ми харесва тази идея — ей така, на момента. Рисковано е.
— А на мен точно това ми харесва.
Кейтлин се наведе към него и го целуна по ухото. После го захапа леко, за да привлече вниманието му.
— Можем да се обадим на Барни — рече Хейс. — Да го накараме да огледа Пиемонт.
— Нещо възбуждащо, а?
— Да. Нали това искаш?
— Аз ли? — попита Кейтлин. — Сякаш на тебе не ти се иска.
— Да — призна Хейс. — Иска ми се.
— Имам работа за теб — каза Хейс на Нол по телефона и му съобщи адреса.
Нол изръмжа. Пиемонт. Страхотно.
— А сега условията — продължи Хейс. Ще го направим тази вечер.
— Няма да стане — отсече Нол.
— Тази вечер — повтори Хейс.
— Трябват ми поне два дни, за да се уверя, че е безопасно.
— Сега или никога!
— Готов съм да откажа.
— А готов ли си да развалиш цялата сделка? Ти си лесно заменим.
Нол замълча отчаяно, сетне каза:
— Мога да отида с колата и да поогледам.
— Тогава да кажем в полунощ, а? На Гранд Авеню, срещу театъра, входа за Лейксайд парк.
— Ще видя какво е положението.
— Бъди там — рече Хейс.
Вече беше юни. Нол работеше с тях от шест месеца. Това бяха най-необикновените месеци в живота му. И най-доходните. Плащаха си сметките и последния път, когато надникна в спестовната книжка на Мери, видя, че тя има двадесет и две хиляди долара.