Диамантите на Рурк
Шрифт:
Нол не обичаше да прави обири преди неколкодневна подготовка, но знаеше, че в къщите няма да има хора. Винаги беше така.
Качи се в микробуса и потегли към Пиемонт, нагоре към възвишенията над Оукланд.
Обектът беше една дървена вила. Намираше се близо до улицата, но пред прозорците цъфтяха храсти. Задният двор беше опасан с осемнадесетметрова ограда, която закриваше алеята за коли пред постройката.
Кварталът, разбира се, беше богаташки. Но в Пиемонт всички са такива.
Нол обиколи вилата два пъти. Не видя никого. Над предната и задната врата светеха крушки, но всичко останало тънеше в мрак. Вечерта беше топла, ала бунгалото беше затворено отвсякъде. Тревата
В единадесет и половина излезе от бара. Качи се в микробуса и пак обиколи вилата. Може би прекаляваше, но трябваше да бъде сигурен. Всичко това го изнервяше — адрес след адрес, баровски квартали, безлюдни къщи, лесно. По-хубаво нещо не му се беше случвало.
И продължаваше. Тази вечер отново. Вилата беше затворена и тъмна, с изключение на лампите на предната и задната врата. Стана почти полунощ. Във вилата нямаше никой.
Нол отиде на уреченото място. Хейс и Кейтлин вече бяха там — пред входа на Лейксайд парк. В ръце държаха еднакви малки пътнически чанти. Хейс беше със скъп панталон и кожено яке. Кейтлин се бе докарала с копринена риза и яке, джинси от сто долара и каубойски ботуши от крокодилска кожа.
Нол паркира до тротоара. Те седнаха на задната седалка и микробусът потегли.
— Вероятно си мислехте, че няма да дойда — рече Нол.
— Аз не се притеснявах за това — отговори Хейс.
— Ти няма да ни разочароваш, нали Ралф? — попита Кейтлин.
— Каква е къщата? — заинтересува се Хейс.
— Стара вила. Няма да ни затрудни — отговори Нол. — Задната врата е остъклена и можем да влезем оттам.
— Само ми кажи, че ще го направим — каза Кейтлин.
— Предполагам.
— Върховно!
Те започнаха да се преобличат в черни анцузи. Сложиха си черни плетени шапки, черни кожени ръкавици, черни маратонки. Това беше един обикновен обир, а те се държаха като на десант. Нол беше с всекидневните си дрехи — работни панталони и памучна риза.
Изкачиха се по хълма и той посочи вилата, докато минаваха покрай нея. Спря една пресечка по-нататък и ги накара да махнат шапките и ръкавиците си, докато вървят по улицата и алеята пред къщата. Високата порта беше залостена отвътре, но Нол прехвърли Кейтлин от другата страна и тя я отвори. Влязоха в двора и се приближиха до задната врата.
Нол си сложи ръкавици и отвъртя крушката. В горната част на вратата имаше четири квадратни прозорчета.
— Ще сложим ли лепенка на стъклото? — попита Кейтлин. — Искам и аз да опитам.
Нол се съгласи, без да спори. Тя извади ролка лепенки от чантата му, откъсна няколко ленти и ги залепи на едно от прозорчетата. После счупи стъклото с дръжката на една отвертка. Чу се само едно изскърцване и нищо повече. Кейтлин издаде леко стенание, което прозвуча като нещо, което би направила в леглото по време на полов акт.
Тя махна лентата заедно с полепналите по нея стъкла.
— Ето, правим го — изцвърча Кейтлин. — О, да, наистина го правим!
— Тихо — каза Нол и разчисти стъкълцата, бръкна вътре, напипа резето и отключи вратата.
Влязоха в пълния с кашони, буркани, градинарски инструменти, тенекии с боя и купчини стари вестници килер. Вратата за кухнята беше заключена. Нол си поигра с нея две секунди и тя се отвори. Чувстваше се напрегнат и нащрек.
Тръгнаха по дългия централен коридор към хола. Всичко беше подредено и чисто. Личеше, че тук живее сама възрастна жена. От двете страни на коридора бяха окачени
— Бабичка — отбеляза Кейтлин. — Някоя дребна дъртофелница ще падне, като се прибере в дома си.
Хейс и Нол отидоха в трапезарията. В бюфета имаше поднос, купичка за сос и няколко чинии — всички от сребро. Порцелановите съдове бяха от Лимож 2 — на цветенца.
Нол отвори долните вратички. Вътре имаше още сребро — две кутии, три по-големи подноса, три чинии и сервиз за чай. Не беше необходимо да гледат знака за качеството.
— Пълен кич — извика Кейтлин от хола.
2
Град във Франция, известен още от Средновековието с красивите си емайлирани, а по-късно и порцеланови изделия. — Бел.пр.
Тя съзерцаваше редицата големи чаши, наредени на полицата над камината.
— Това е английски кралски порцелан от Доултън — рече Нол през рамо. — Ще ги вземем.
— Мислиш ли, че някой ще ги иска?
— Моят прекупвач ще вземе всичко — по дванадесет долара парчето. Ще ги увием във вестници. Коледните чинии от хола — също.
— Кои?
— Порцелан от Делфт 3 . Колекционерите ги събират. Между седем и петнадесет долара за по-новите и вероятно петнадесет-двадесет за по-старите.
3
Гранд в Холандия, прочут с фаянсовите си излелия. — Бел.пр.
— Господи! Америка на свободата и баналността! — възкликна Кейтлин.
— Не е необходимо да ми харесват, за да ги открадна — рече Нол.
Всъщност не знаеше какво има Кейтлин против чиниите. Той мислеше, че ще бъде хубаво, ако един ден има в дома си дълги редици от чинии с шейни и дръвчета, нарисувани върху синия порцелан. Само че тогава ще трябва да си ги купи, защото Мери никога не би позволила на стената да висят откраднати предмети.
Нол извади няколко големи платнени чувала и каза на Хейс да сложи вътре сребърните съдове и порцелановия сервиз. Сетне отиде да вземе няколко празни картонени кутии и вестници от килера. Когато се върна, Кейтлин дюдюкаше пред фигурките на бюфета. Каза й, че ще вземат и тях.
— Шегуваш се.
— Това са доста пари.
— Смили се над мен!
— Увий ги добре — заповяда й той.
Пак се върна в хола. Разположението беше старомодно — отделна баня и тоалетна. Третата стая на първия етаж беше спалня за гости, четвъртата — голяма спалня. Хората, оцелели след Голямата депресия, изглежда искаха всички удобства да са им под ръка. Нол влезе в голямата спалня, включи фенерчето и огледа наоколо.
Мебелите бяха от 40-те години. Повечето бижута от витринката на тоалетката ги нямаше. Останалите не си заслужаваха. Нол прерови чекмеджето на шкафчето и надзърна под него — добро място да залепиш пликове, пълни с пари. Нищо. Той клекна до леглото и погледна отдолу. Надигна дюшека. Възрастните жени са непредсказуеми. Пак нищо. Нол обиколи стаята, като провери всички розетки на щепселите. Човек може да си купи фалшиви розетки, зад които да скрие кутийка с ценности в стената. Но тези тук бяха истински.