Диамантите на Рурк

Финч Филип

В този миг на Уелкъм му хрумна, че това съвсем не е обликът, който иска да си създаде пред тях.

— Вижте какво — започна той, — не искам да мислите, че беше само кръв и изтърбушени вътрешности. Хората остават с такова убеждение. Аз бях в специален взвод — супер командоси. Ядат змии. Но това е само една професия. Всичко е подготовка. Специалните сили не се раждат такива — те се създават. Обучени са.

Уелкъм търсеше най-подходящите думи. Искаше да си изясни този въпрос.

— Аз бях обучен да изпълнявам най-различни задачи. Е, специфично

военни. Но аз мога да бъда обучен — ето, това се опитвам да ви обясня. Достатъчно съм дисциплиниран, за да бъда обучен.

— Разбира се — каза Кейтлин.

— Говоря като бъдещ ваш служител — продължи Уелкъм. — За да знаете какво получавате.

— Не мисли за това — рече Кейтлин.

— Аз знам какво получавам — добави Хейс.

— Ти си съвършен — каза Кейтлин. — Идеален.

Изпиха голяма част и от втората бутилка. Кейтлин предложи на Уелкъм да му покаже къщата. Първо разгледаха стерео кабинета, където тя натисна някакво копче и лудешкото виене отново зазвуча. На обложката на компактдиска пишеше: „Мистерията на българските гласове“. Нямаше грешка — женският хор на Българското национално радио и телевизия. Кейтлин обичаше хоровото пеене. Много била запалена по всичко етнографско и туземно — както се изрази.

Къщата имаше още две нива. Спалнята на Хейс и Кейтлин беше с размерите на половин баскетболно игрище — цялата в различни оттенъци на кремаво и жълто-кафяво. На един подиум стоеше най-голямото месингово легло, което Уелкъм бе виждал през живота си. От двете му страни имаше по една огромна бежова ваза със стръкове изсушена трева от пампасите.

Леглото гледаше към още една остъклена врата и тераса, откъдето се виждаше Сан Франциско и Голдън Гейт. Бяха пред очите им всяка сутрин, щом се събудеха.

Уелкъм се приближи до вратата. Кейтлин застана до лакътя му. Дойдеше ли още по-наблизо, щеше да усети гърдите й. Гледката, която се разкриваше през прозореца на всяка стая, беше различна. Уелкъм знаеше, че тя се променя в зависимост от времето, светлината, облаците и сенките. Никога не би ти омръзнало да гледаш навън. Уелкъм си представи Хейс и Кейтлин в голямото легло. Това го накара да се замисли за Хейс и Грейс. Възможно ли е един мъж, женен за Кейтлин, да желае любовница? Кейтлин несъмнено поддържаше интереса му, както непрекъснато променящата се гледка през прозорците.

На най-долния етаж имаше едно-единствено помещение, пълно с гимнастически уреди, до него сауна и баня с вана за воден масаж. Хейс и Кейтлин не бяха дебели, но и не приличаха на маниаци по физическите упражнения. Как няма да си здрав, като имаш цяла спортна зала в мазето?

Излязоха при езерото. Хейс беше на терасата над водопада.

— Хайде да поплуваме — предложи Кейтлин и съблече халата си.

— Нямам бански — отговори Уелкъм и се обърна към Хейс. — Имаш ли някакви бански?

Но Хейс не го чу. Шумът от плискащата се вода беше прекалено силен.

— Хайде — повтори Кейтлин.

— Може ли да ми услужиш с бански? — извика Уелкъм на Хейс.

Хейс се забавляваше

на голата си съпруга, която дърпаше Уелкъм за фланелката.

— Никой не е влизал с бански в този басейн, откакто е направен — рече Кейтлин.

— Съжалявам — каза Уелкъм.

Добре де, помисли си той. Чудесно. Усещаше слънчевите лъчи върху главата си. Чувстваше шампанското. Смъкна фланелката си, седна на най-близката скала и събу обувките, чорапите и джинсите си. Кейтлин се гмурна във водата. Хейс слезе от терасата. Носеше безжичен телефон и още шампанско. Той съблече полото си и разкопча колана на панталона си. Кейтлин се носеше плавно под водата и преди да се покаже над повърхността, Уелкъм смъкна, гащетата си и влезе в басейна.

Стояха във водата около час. Плуваха, плискаха се, смееха се. Уелкъм загуби представа за времето. Пиха по ред от бутилката с шампанското. След известно време Уелкъм се отдалечи от тях и се вгледа в небето. Излезе от басейна и се приближи до терасата.

Оттам се виждаше почти всичко долу. В подножието на хълма, до залива, имаше някакво село, което сигурно беше Тибурон. Автомобилите, къщите, магазините и корабите изглеждаха мънички и съвършени.

Уелкъм се зачуди какво ли е да живееш по този начин, да плуваш в собствения си басейн, разположен високо над града. Да си лежиш в леглото и да гледаш любимия мост на Клинт Истуд. Да слушаш „Мистерията на българските гласове“.

Безжичният телефон започна да звъни. Хейс излезе от водата и го вдигна. От начина, по който говореше и местеше антената, Уелкъм разбра, че долу се чува лошо. Хейс занесе телефона горе на терасата.

— Хей, Мърл — извика Кейтлин. — Ела да видиш нещо.

Тя беше във водата до бедрата. Край водопада. Уелкъм тръгна да заобикаля езерото, после се усети, хвърли се във водата и преплува останалото разстояние до Кейтлин. Почти стигна до нея, когато тя се гмурна във водопада и се скри от погледа му.

Уелкъм също мина под падащата вода. От другата страна имаше малка пещера. Продълговата плоска скала образуваше нещо като пейка, намираща се на нивото на водопада. Струите му бяха като завеса.

Кейтлин докосна мускулите на дясната му ръка и каза:

— Обичам татуировките.

— Направих си я, когато бях на двайсет години — млад и глупав.

— Още не мога да свикна с мисълта, че си тук. Аз живея по един начин, ти — по съвсем друг. Никой не би предположил, че пътищата ни ще се пресекат. Но това стана и сега между нас има някои общи неща.

— Предполагам, че е така — отговори Уелкъм.

Той си мислеше за Хейс. Какво ли би казал, ако ги откриеше тук, долу? Сигурно нямаше да го назначи на работа. Хейс беше съпругът с най-широки възгледи, който Уелкъм познаваше, но всичко си имаше граници.

— Сядай — рече Кейтлин.

Думата прозвуча като заповед и Уелкъм вече седеше на пейката, без дори да се замисли какво прави.

— Ти си действителен, нали?

Уелкъм не знаеше какво да отговори.

— Убивал ли си хора там?