Диамантите на Рурк
Шрифт:
И той му отиваше.
Грейс трябваше да признае, че Уекъм с право искаше да я предупреди своевременно. Ако си сам в Сан Франциско, може да забравиш, че хората още живеят по този начин. Татковците пекат пилета на скара, майките проверяват дали децата са измили зъбите си, лицето и ръцете преди лягане. Целуват ги за лека нощ. Жените измиват чиниите, докато мъжете се туткат в гаража.
В това, разбира се, нямаше нищо лошо. И тя можеше да го прави при определени обстоятелства. Не че стигаше до някакви изводи. И все пак трябваше да го запомни.
Мери миеше чиниите, а Грейс ги подсушаваше. От прозореца
— Той има златни ръце — каза Мери. — Може да направи всичко.
Грейс се зачуди за кого по-точно говори. Нямаше значение. Вероятно се отнасяше и за двамата.
— Въпросът не е само в ръцете — продължи Мери. — Трябва да имаш и глава на раменете си. Ето това винаги ми е харесвало у Съни. Той е пълен с идеи. Може и да е глупаво, но имам чувството, че каквото и да се случи, той ще намери изход.
— Това е хубаво.
— Позволява ти да спиш спокойно нощем.
Мърл и Съни човъркаха нещо, но Грейс не виждаше какво. То беше пред тях, скрито от погледа й. Главите им ту се показваха, ту се скриваха, лицата им бяха замислени. Приличаха на две птици, които кълвяха зрънца.
— Харесваш ли Мърл? — попита Мери.
— Много.
— Сериозна ли е работата? Господи, колко съм любопитна.
— Не знам. Сериозно е, когато пристъпиш към действие.
— В армията е различно. Военните прекарват деветдесет и девет процента от времето си с други мъже, няма място за брак. Но сега той е уволнен и свободен, и някой може да го лапне.
— Знам ли? Още е рано да мисля за това.
— Ти нямаш проблем да си намериш мъж. Те сами те търсят. Шансът е на твоя страна. Днес е един, утре — друг.
— Това ли е всичко? — попита Нол.
— Да. Хайде, разкъсай опаковката. Разрежи го с ножа си.
— Може ли?
— Разбира се. Можеш да го огъваш, да го счупиш, да го прободеш с нож, да го налагаш с чук — нищо няма да му стане. Можеш и да си правиш разни фигурки, ако това ти доставя удоволствие.
Пластичният взрив беше бял. Приличаше на тесто. Само че по-твърд. Като пластелин.
Уелкъм извади и останалите неща от сака. Дървени чепове, няколко контейнера за хранителни отпадъци, пет-шест празни консерви от бира Будвайзер и фунийки без чучурчета.
— От това ли ще правиш бомби? — учуди се Нол.
— Аз не правя бомби. Само ще импровизирам няколко насочени експлозива.
— Ще избухнат ли?
— Ако всичко стане точно.
— Само това исках да знам.
35.
Уелкъм ги чакаше на улицата пред апартамента си. На рамото му беше преметнат зелен сак. Отвориха му вратата да се качи и Кейтлин протегна ръка към сака.
— Направи ли ги? — попита тя. — Дай да ги видя, искам да ги видя.
Уелкъм държеше здраво сака и не искаше да се качи в колата.
— Първо парите, ако не възразявате.
— Плати му — каза Кейтлин, изгаряща от нетърпение да вземе сака.
Хейс му подаде една тенекиена кутия от бисквити. Уелкъм махна капака и видя парите. Затвори кутията, подаде сака на Кейтлин и се качи.
— Нататък по Полк има една банка, в която имам влог. Искам да се отърва от мангизите.
— Не си придавай толкова важност — рече Кейтлин, която вече ровеше
— Ще свършат работа — каза Уелкъм.
— Какво ще направиш с тях, ако смея да попитам?
— С пластичните експлозиви ли?
— Не, с парите — отговори Хейс.
— Въртят ми се няколко идеи в главата — рече Уелкъм. — Има време.
Беемвето беше само на паркинга, когато Нол спря пред амфитеатъра в Маунт Тамалпас. Хейс, Кейтлин и Уелкъм седяха на стълбите. Зеленият сак беше до Уелкъм.
— Здрасти, Канзас — рече Нол.
— О, Оклахома.
— Момчета, да говорим по работа — намеси се Хейс и отвори сака.
Той беше пълен с контейнери, надписани с черно мастило. Уелкъм взе един от тях, на чийто капака пишеше ТЗ.
— Термичен Заряд — обясни той. — За трансформатора. Нагласяш детонатора на петнадесет минути и забравяш за него. На дъното на сака сложих и няколко метра певеце тръба, дебела два сантиметра и половина. Фитилът ще пуска искри и за да не ги види някой през мощта, ще го вкарам в тръбата.
— Хитро — отбеляза Нол.
— Той е професионалист — добави Кейтлин.
— Благодаря — отговори Уелкъм.
Той махна капака на друг контейнер. Вътре имаше една консерва от бира, увита във вестник. Уелкъм я извади. Към тенекията бяха прикрепени два дървени чепа, дълги по няколко сантиметра, които образуваха нещо като крачета. Бирената консерва беше пълна с пластичен взрив С-4.
Уелкъм постави консервата на крачетата й върху една от каменните пейки.
— Основният принцип при насочения взрив е, че го нагласяш така, че да съсредоточиш взривната енергия в определена посока. Все едно държиш лупа на слънцето, фокусираш я върху къс хартия и прогаряш дупчица в нея. Затова са крачетата — да ги държат в определено положение. Фунийката всъщност играе ролята на лупа. Прикрепяш това нещо към стоманата — там, където искаш да пробиеш дупка. И готово. Тук има шест заряда — с различни размери, обозначени с 1, 2 и 3. 3 е най-тежкият. Той пробива седем сантиметрова дупка в танк. Не знаеш нищо за сейфа, затова трябва да внимаваш как използваш тези неща. Сейфът има външна стена, изолационен пласт. Има и вътрешна обвивка. Използваш 3, за да премахнеш заключващия механизъм. Насочваш го надолу, към едната страна на сейфа и взривяваш ключалката, като експлозията се разпространява само във вътрешната обвивка. Иначе ще разрушиш всичко, ще вдигнеш във въздуха съдържанието на сейфа. Дупчицата отгоре е за детонатора. Прикрепил съм детонатор под всяка капачка, виждаш ли? Натискаш го навътре, когато си готов да използваш взрива, не преди това. Детонатор с електрическо захранване — съвсем просто. Свързваш с жица двата края, намираш място да я пъхнеш отзад и правиш електрическа верига с батерия.
— Деветволтова ще бъде ли достатъчна? — попита Нол.
— Напълно — отговори Уелкъм.
Нол взе взрива. Консервата беше натъпкана до горе. На дъното експлозивът образуваше вдлъбнатина около една от фунийките.
— Никога не съм взривявал бомби — рече Нол. — Само ръчни гранати.
— Не гледай на това като на бомба — каза Уелкъм. — Представяй си, че е бургия. Най-шумната и бърза бургия, която си използвал. Втълпиш ли си го в главата, всичко ще бъде наред.
— Поразен съм.