Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Можем да го направим по пътя за „Клиф Хаус“.
— „Клиф Хаус“ ли? — смая се Джералд.
Джералд се отклони с исузуто от булевард Гиъри и пое към океана. Отсечката беше права. Водеше на запад. Човек имаше чувството, че е в провинцията, а не в голям град.
На 15-то авеню имаше магазин за обувки и куфари. На витрината бяха изложени чанти и куфари с марка Луи Вутон. Джералд веднага забеляза, че са имитация. Имаха месингови катинарчета на циповете.
Уелкъм
— Какво ще кажеш? — попита накрая Уелкъм.
Джералд спря в средата на паркинга. Излезе и се огледа. „Клиф Хаус“, скалите и дърветата, плажа, булевард Гиъри и Грейт Хайуей.
— Разбрах каква е идеята ти — отговори той.
На лицето му разцъфтя усмивка. Белите му зъби се показаха.
— Да — ухили се широко. — Точно така.
59.
— Ти трябва да бъдеш там — каза Рурк на Хейс.
Хейс беше на работа, в офиса.
— Необходимо ли е? — попита той.
— По дяволите, ние сме съдружници. Днес е най-важният ден в живота ми, а ти не искаш да дойдеш.
— Искам, но мислех, че ти не желаеш да ти се бъркаме.
— Не казах, че ще се бъркате, а само да бъдете там.
— Знам ли — отговори Хейс.
Той нямаше никакво желание да бъде близо до Рурк и до скъпоценните камъни.
— Долавям някаква съпротива у теб — продължи Рурк. — Сега, когато ще си възвърна камъните, ти се държиш така, сякаш не ми дължиш нищо и се опитваш да се измъкнеш. Отбягваш ли ме, какво?
Да, помисли си Хейс, защото ме плашиш.
— Не — каза той на глас, — съвсем не.
— Присъствието ти ще бъде символично. Ти стана причина да изгубя камъните, затова трябва да бъдеш там, за да ми помогнеш да си ги получа обратно.
— Щом настояваш.
— И за по-практично ще използвам още един човек. След като се появи морският пехотинец, кой знае какво може да стане? Искам двамата с него да тръгнете с парите и да изчезнете колкото може по-бързо.
Хейс не отговори.
— Правя го в знак на добра воля — продължи Рурк. — Или ти не мислиш така. Намираме се на кръстопът. От теб зависи накъде ще поемем.
— Както кажеш: На твое разположение съм.
— Ти и Хейс ще тръгнете с парите — обясняваше Рурк на Кейтлин.
Тя беше в дома му. Той я бе поканил да дойде. Хармън и Джералд ги нямаше и му трябваше помощник да пази Нол. Тя се съгласи начаса. Беше твърде вълнуващо, за да го изпусне. Нол беше заложник, предстоеше размяна на цяло състояние, преди това — въоръжен обир. Твърде много!
Нол беше навън, до портата. Каза, че се нуждае от малко чист въздух. Рурк и Кейтлин го наблюдаваха от прозореца на хола. Но Евън беше сигурен, че Нол няма да избяга. Как щеше да загърби късмета си?
— Не съм решил още какво
— Ще ми позволиш да нося парите? — учуди се Кейтлин.
— Защо не?
— Това е знак на доверие.
— Знак на любов.
— На ангажираност. На доверие, любов и ангажираност.
— Не изпускай Хейс от очи. Когато му разказах за плана си, направо долових мислите му. Ти и той сами с моите шестстотин и петдесет бона.
— Ще се справя с него. Не след дълго той ще бъде оправен завинаги.
— Точно така.
— Ще бъдем само аз и ти.
— Докрай.
Рурк излезе навън и се приближи до портата. Нол седеше до оградата.
— Почивката свърши — каза Рурк и Нол се прибра вътре.
Рурк се опитваше да мрази Нол. В края на краищата той бе нахлул в живота му. Откраднал бе скъпоценните му камъни и ги държеше като откуп.
Само че Рурк не изпитваше никакви чувства към Нол. Ралф не бе изменил никому. Дори не познаваше Евън. Нол щеше да получи точно каквото му се полагаше — нищо.
С Хейс и Кейтлин беше различно.
Ето какво се получава, като допуснеш хората в живота си.
Към тях Рурк изпитваше съвсем други чувства.
Той се загледа навън, отвъд тревата и дърветата. Представи си всичко. Нощ. Той шофира по магистралата. Хейс и Кейтлин карат пред него. Изменниците, застрашили живота му. Хейс и Кейтлин, които познаваше… с които беше близък. С тяхната необикновена прозорливост.
Той кара колата и ги наблюдава. Доближава се до тях. Може би прекалено близо, но иска да види всичко с очите си. В ръцете си държи вълшебната кутия с магическото копче.
Хейс и Кейтлин — щастливи и доволни от кражбата и коварството в сърцата си. Пръстът му е върху копчето. Наблюдава ги внимателно. Сега са безсилни, животът им е изцяло в неговите ръце и той благоволява да им подари тези последни удари на сърцето и мигове на вероломство. Тяхното безгрижие му доставя удоволствие. Само да знаят какво ги чака…
Той натиска копчето. И става свидетел на последния миг от съществуването им и на първия от смъртта им.
Наистина са близки.
Хейс каза на секретарката си, че ще се забави на обяд. Излезе от сградата, подкара колата по магистрала 101 и мина по моста. Спря пред апартаментите на Джексън стрийт.
Търси Грейс по телефона два пъти посред нощ и десетина пъти сутринта, но тя не отговори. Хейс не можеше да повярва, че му е била дузпата. Вчера му бе отказала, но той знаеше, че това е сигурно някакъв номер. Нямаше начин да не отиде при него.
Вероятно Уелкъм усложняваше нещата. Щом Грейс не е в апартамента си, сигурно е с Уелкъм.