Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Какво искаш?
— Преброих две хиляди сто и деветнадесет камъка. По петстотин долара — един милион.
— По триста за всеки — малко повече от шестстотин хиляди. Да кажем шестстотин и петдесет бона. Това е цената. Няма да се пазаря.
— Ти можеш да платиш повече.
— Защо да го правя? Това са повече пари, отколкото, някога си се надявал да видиш. Другата възможност е куршум в главата. Не можеш да не се съгласиш на шестстотин и петдесет хиляди. Цената е твърде добра.
Представата за толкова
— Да, така е — съгласи се Нол.
— Ето ти телефона. Обади се на съдружника си и уреди въпроса.
— Може би не тази вечер. Трудно ще го намеря утре.
— Както решиш. В моите ръце си, докато извършим размяната.
— Хей, между другото, преди да го направим, искам да знам дали имаш толкова пари.
— Хей, преди да го направим, аз пък искам да видя дали проклетите камъни са у теб. Какво ще кажеш?
Анди Попс се махна. Не искаше да гледа повече. Пред остъклената преграда останаха Хейс, Кейтлин, Уелкъм, Джералд и Хармън.
Рурк излезе от кабинета и каза на Уелкъм:
— Той ще стои вътре, докато се приготвим да тръгнем. Ясно ли е?
— Да — отговори Уелкъм.
— Какво стана? — попита Хейс.
— Споразумяхме се.
— Колко ще ни струва?
Хейс беше загрижен, защото бе обещал да изглади нещата. Съвсем различно беше да даваш обещания, когато нещата бяха неясни. Но сега облаците се бяха разпръснали и всичко бе придобило конкретни очертания.
— Започни с петдесет бона за гърка. Той ти спаси живота.
— Петдесет бона? За едно телефонно обаждане? Не знам дали ще мога да намеря толкова пари веднага.
— Ще намериш.
— Добре.
— Освен това цената на камъните е шестстотин и петдесет хиляди. Аз приех.
— Това са много пари.
— Сносна цена, като се има предвид за какво става дума.
— Ще трябва да платя много за нещо, което принадлежи на теб.
— Ще видим — отговори Рурк.
53.
Те разрешиха на Нол да се обади на жена си. Той й каза, че са го задържали по работа и че ще се върне утре вечер. После го изведоха навън. Нол щеше да стои в къщата на Рурк, докато настъпеше часът за размяната.
Рурк каза на Джералд и Хармън да закарат Нол с исузуто. Още им се подиграваше. Нямаше да забрави какво се бе случило тази сутрин. „Мислите ли, че ще се оправите с него? Дали да не му сложите белезници? И тежести на краката? А какво ще кажете за усмирителна риза?“
Рурк изрева това пред всички. Хейс и Кейтлин поглъщаха жадно думите му, сякаш бяха в театъра и седяха на първия ред.
Джералд не искаше да погледне нито Рурк, нито когото и да е друг. Той взима всичко това присърце, помисли си Уелкъм.
Хейс и Кейтлин се прибраха в дома си. Останаха Рурк, Уелкъм и микробусът на Нол. Уелкъм го подкара, а Рурк шофираше
Отправиха се на север, сред натовареното движение.
— Как само се справи с него, като влезе — каза Рурк. — Аз гледах. Исках да видя всичко. Не ти мигна окото.
— Той е крадец, а не боец.
— Не ме интересува. Ти можеш да се справиш с всеки.
— Лесно спечелих петстотинте долара за днес.
— Утре ще бъде по-трудно.
— Така ли? Чакай да си помисля. Утре ти ще извършиш размяната. Искаш си камъните, но не искаш да платиш за тях. Търсиш човек, който да изиграе цялото представление. Това вероятно съм аз.
— Определено.
— Това ще струва много повече от петстотин долара. Кой знае какво ще стане? Ралф казва, че има един съдружник. Но ако са трима или четирима и са намислили същото — да запазят и камъните, и парите? Ще стане сложно.
— Колко искаш?
— Караш ме да ти спестя шестстотин и петдесет хиляди. Това са куп мангизи. Бих казал, че десет процента е съвсем прилично.
— Шейсет и пет хиляди за няколко минути работа?
— Напълно разумно.
— За мен не е.
— Можеш да използваш Джералд и Хармън.
Но Уелкъм знаеше, че Рурк няма да го направи. Джералд и Хармън вече не му бяха любимци. Уелкъм научаваше все повече неща за богатите и неспокойни хора. Видеха ли нещо, което искаха, те трябваше да го притежават на всяка цена. Сетне им омръзваше и пожелаваха нещо друго.
Ново, различно, екстра качество. И ако мислеха, че е най-доброто, биха дали всичко за него.
Уелкъм разбра, че колкото и сприхав да изглежда Рурк, той също не е имунизиран срещу това заболяване. Личеше по начина, по който се вкисна заради Джералд. Само защото го бяха праснали по коляното, докато мъкнеше Хармън.
В момента Уелкъм беше новото и различното, най-продаваната стока на пазара.
— Сигурно си използвал пластичен взрив, за да разбиеш сейфа ми — каза Рурк. — Трябвало е да сложиш и насочен заряд.
Той се опитваше да отклони въпроса с парите. Смени темата на разговора. Добре де. Накрая пак щяха да стигнат до заплащането.
— С-4 — отговори Уелкъм.
— Чудесна работа.
— Елементарно.
— Значи си запознат с експлозивите, а?
— Това е част от професията ми.
— Ами с взривяване от разстояние? Радиоуправляемо?
Уличното движение беше изключително натоварено. Всички бяха като полудели и се стрелкаха по трилентовото шосе. Уелкъм караше в средното платно и се беше съсредоточил в пътя. Трудно му беше да следи мисълта на Рурк.
— Правил съм няколко. Знам основното.
Рурк се размърда и се обърна към Уелкъм.
Той откъсна за миг очи от магистралата и видя, че Рурк се е вторачил в него.
— Тогава ми направи един такъв експлозив — каза Рурк. — За утре.