Диамантите на Рурк

Финч Филип

Нол се опита отново да се свърже с Уелкъм или Грейс. Погледна часовника си — девет и четиринадесет минути. Секундарната стрелка обикаляше циферблата, а телефонът звънеше ли звънеше.

57.

След като тръгнаха от „Клиф Хаус“, Грейс и Уелкъм наеха стая в един мотел на Ломбард стрийт. По нейна молба. Не искала да прекара още една нощ в апартамента на Хейс. А Уелкъм беше готов да отиде навсякъде с нея.

Не си го казаха, но беше ясно. В разстояние

на няколко часа — а може би само на няколко удара на сърцето — Грейс бе преминала от колебанието до твърдата решителност. Сега беше с него, щеше винаги да бъде с него. Дори Уелкъм усети това.

Събудиха се рано и закусиха в кафенето на мотела. Уелкъм взе справочника от касиера. Търсеше магазин за детски играчки.

В девет часа двамата бяха пред „Серамонте“ — голям универсален магазин. Уелкъм отиде на етажа за играчки, при радиоуправляемите самолети и автомобили. Според рекламата в справочника тук имаше най-богатият избор по цялото крайбрежие.

Уелкъм беше първият посетител. Продавачът му отдели много време, показа му стоката.

Уелкъм нямаше представа, че съществуват такива играчки — имаха си всичко, досущ като истински самолети, само за неколкостотин долара.

Всички се управляваха от радиопредавател, голям колкото книга с твърди корици. Имаха лостчета, копчета и телескопични антени. Приемащите устройства в самолетчетата задействаха малки електромотори и контролни уреди. Бяха с размерите на пакет цигари.

На широко пространство човек можеше да управлява осем-десет самолетчета едновременно. На антената на всяко се закачаха флагчета с различен цвят, за да не се намесваш във вече използваните честоти. В противен случай, придвижиш ли самолетчето си да речем наляво, придвижваш и нечие друго самолетче.

Уелкъм се замисли върху това. Един предавател, една честота, две самолетчета.

Той разпита предимно за радиоуправлението. Каза какво иска и продавачът го смъкна от рафта.

На излизане Уелкъм мина покрай една стена, отрупана с оръжия играчки. Някои изглеждаха съвсем като истински и той трябваше да ги докосне и да ги вземе в ръка, за да се увери, че са пластмасови.

Избра една пушка с две къси цеви и я занесе на касата. Зачуди се какво ли би казал Нол за тази пластмасова играчка. Но нямаше друга възможност. Не притежаваха разрешително за носене на оръжие и не можеха да чакат, докато ги проверят, затова се налагаше да направи компромис.

* * *

Грейс се прибра в апартамента си да вземе багажа. Уелкъм се качи в своя. Телефонът звънеше. Нол.

— Най-после — каза той. — Цяла сутрин те търся.

— Нямаше ме.

— Искам камъните. Ще ги продаваме.

— Добре.

— Само че възникнаха някои непредвидени обстоятелства.

— Има ли някой при теб?

— Да.

— Подслушва ли?

— Мисля, че не. Слушай. Хората,

които ще купуват, искат да видят стоката. Трябва да уредим среща. У теб ли са?

— Още не.

— Добре, чудесно — каза сърдечно Нол.

— Най-късно до обяд, така ли?

— Така искат.

— Предполагам, че ще дойда. Рурк с теб ли е?

— Да.

— Кажи му да изпрати човек пред „Пери“ на Юниън стрийт в Сан Франциско, в дванадесет и половина.

Уелкъм го чу да предава думите му на Рурк.

По телефона Нол рече:

— Ще търсиш един дебел ориенталец с фотоапарат Полароид.

— По дяволите — изруга Уелкъм. — Надявах се, че ще изпрати мен. Но той знае, че съм зает. Добре, ще се оправя някак.

— Да, новата ти работа. Каква изненада!

— Сега не е време да говорим за това. Но ще ти кажа едно. Мисля, че ти не искаш да изпускаш камъните.

— Защо да не искам — отговори Нол. — Цената е добра.

— Вземи парите, разбира се, но запази камъните. Имаш ли ми доверие?

Нол не отговори. Уелкъм чу само неясно гласа на Рурк.

— Той иска ти да извършиш размяната. Тя трябва да стане днес.

— Довечера. Кажи му, че ще уредя всичко. Ще се обадя, за да му кажа кога и къде. Това е.

Нол и Рурк си размениха още реплики.

— Обади се на същия телефон, когато уточниш всичко — каза Нол на Уелкъм.

Уелкъм си записа.

Рурк заговори отново — този път на висок глас.

— Не мога да говоря повече — рече Нол.

Тонът му не прозвуча много щастливо.

— Имаш ли ми доверие? — повтори Уелкъм.

— Имам ли друг избор?

58.

— „Пери“ в Сан Франциско — каза Рурк на Джералд.

Бяха в хола на Рурк и Джералд беше готов да тръгне.

— На Юниън стрийт — продължи Рурк. — Искаш ли да ти нарисувам карта?

— Знам къде се намира — каза Джералд. — Цял живот живея в Сан Франциско.

— Отсега нататък, когато се отнася до теб, винаги ще се съмнявам.

— Я се разкарай.

Рурк го зашлеви силно по лицето.

— Няма да ми говориш така — каза той. — Мисля, че ти е ясно.

Джералд го погледна. Нищо и никакъв дребен белокож. Ще му прекърши вратлето като на пиле.

Рурк го изгледа кръвнишки. Колко е нахакан!

— Обади се вкъщи, Джералд.

Джералд ококори очи, опитваше се да разбере какво иска да му каже Рурк.

— Обади се на майка си, у дома — настоя Рурк и му подаде малкия си джобен клетъчен телефон.

Джералд го взе и набра номера на майка си.

Отговори някакъв мъж.

— Кой е? — попита Джералд.

— Джералд, ти ли си? — попита мъжът.

Хармън. Джералд бе забелязал тази сутрин, че Хармън го няма и се чудеше къде е отишъл.

— Добре ли е майка ми? — попита Джералд. — А сестра ми?