Диамантите на Рурк

Финч Филип

Хармън го погледна изпод подпухналите си клепачи, но не каза нищо.

— Ами Джералд — Доктор Смърт. Моят ас. Какво, по дяволите, се случи с теб?

Гласът на Рурк напомни на Уелкъм за хлапе, което къса крачетата на буболечки.

— Той ме изненада — отговори Джералд, без да вдига глава. — Оказа се, че се е скрил на едно място, където не предполагах, че може да бъде.

— С какво те перна?

— С ръжена от камината. В коляното.

Камата отсече тънка като лист стърготина. Виждаше

се през нея.

— Заболя ли те? — продължаваше Рурк. — Какво ли те питам?

Джералд отмести поглед от камата и клонката и погледна Рурк в очите. Уелкъм си спомни как Джералд бе разбил вратата само с един ритник. Зачуди се дали Рурк съзнава какво върши, като го предизвиква така.

— За малко — отговори Джералд.

— Удар с ръжен по коляното. Това ли сломи съпротивата ти?

Рурк, изглежда, знаеше колко далеч да отиде.

— Да — отвърна Джералд.

— И земята се разтресе. Трябваше да съм там. Страхотна гледка ще да е било. Двамата ми кита, проснати на плажа.

— Те се разделиха — това беше единствената им грешка — намеси се Уелкъм. — Успях да се справя с тях един по един. Нямам желание да се срещаме отново.

Рурк се обърна към Уелкъм. Изражението му беше напрегнато. Очите му бяха като прожектори, които сега пронизваха Уелкъм. Джералд и Хармън вече не съществуваха.

— Морски пехотинец — отбеляза Рурк.

— Точно така — процеди през зъби Уелкъм.

Нямаше да му позволи да обижда морските пехотинци.

— И по-точно специалният взвод — продължи Рурк.

— Да.

— Най-добрите.

— И ние мислим така.

— Ти си истински боец — каза Рурк. — Съдружнико, не знам как си го направил, но когато си го намерил, ти си улучил десятката.

Рурк говореше на Хейс и Кейтлин, но гледаше Уелкъм.

— Знаем — рече Кейтлин.

— Ръкопашен бой, специални оръжия, самолети, подводни операции, експлозии… Пропуснах ли нещо?

— Това е в общи линии — отговори Уелкъм.

— Както и саморъчно направени насочени заряди. Ти си взривил сейфа ми.

— Не беше трудно — каза Уелкъм.

— Мога да те използвам.

— Аз съм пенсиониран.

— О, не мисля така. Ти направи бомба за сейфа ми и изпотръшка двамата ми главорези. Не ми изглеждаш да си без работа.

— Търся истинска работа.

— Подписват ли чековете ти? — попита Рурк, имайки предвид Хейс и Кейтлин.

— Само на приказки.

Рурк се обърна към тях.

— Какво ще кажете? Той не ви трябва вече. Може ли да ми го дадете?

— Целият е твой — отговори Хейс. — Това е най-малкото, което можем да направим за теб.

Чуй ги само, помисли си Уелкъм. Разменяха го като стара лампа на битпазара.

— Сам решавам — каза Уелкъм.

— Е, и?

— Чудя се какво си намислил.

— Да кажем, че ще

ти възложа работата, която знаеш да вършиш най-добре.

— Мистър Рурк действа в много области — обади се Джералд.

На Мърл му се стори, че долавя в тона му известна ирония. А може би се лъжеше.

— Да, така е — потвърди Рурк.

Джералд наблюдаваше Уелкъм. Всички го гледаха и чакаха отговора му. Особено Джералд.

— Аз съм волнонаемен — каза Уелкъм. — Приемам предложения.

Хейс и Кейтлин дадоха оръжието си на Рурк и когато Уелкъм каза, че иска да задържи пистолета, Рурк му разреши.

Това беше колт питон, 357 магнум — хубав пистолет. Досега Уелкъм не бе изявил желание да има оръжие. Можеше да си купи, когато поискаше. Само че трябваше да си вади разрешително, да чака, докато го проучат, и това променяше всичко. Питонът изведнъж му се стори крайно необходим.

Джералд и Хармън си тръгнаха с колите. Рурк записа телефонния номер на Уелкъм и каза, че ще му се обади.

— Евън — попита Хейс, — онези двамата за теб ли работят?

— Всички работят за мен.

За какво са ти, ако смея да попитам?

— Може да ми се наложи да ги използвам — отговори Рурк и потегли.

Уелкъм влезе в осмоъгълната къща с Хейс и Кейтлин. Те не го поканиха, но той мина след тях през разбитата на трески дървена врата и щом слязоха в хола, каза:

— Относно моите десет процента…

— Няма никакви десет процента — сряза го Хейс.

— В сейфа трябваше да има милион и половина.

— Имаше, но ако си искаш дяла, трябва да говориш с Оклахома.

— Как да го намеря?

— На добър час.

— Майната ти.

— Ние нямаме пари, Мърл — рече Кейтлин. — Свършихме работата, но не взехме нищо. Давам ти всичко — сто процента от нищото. Какво друго мога да направя за теб?

Уелкъм се загледа през остъклената врата. Направи всичко възможно да прилича на непукист, комуто всичко е писнало и се опитва да запази хладнокръвие.

— Дай ми нещо, в което да сложа пистолета — каза накрая той. — И ми извикай такси.

50.

— Холмс — викна Нол на пазача зад оградата.

Онзи се шмугна в будката и вдигна телефона. След няколко секунди портата се отвори. Нол мина, паркира и тръгна към задната част на склада. Анди Попс го чакаше.

Нол не каза нищо. Само извади едно найлоново пликче от джоба на якето си и изпразни съдържанието му върху бюрото на Анди Попс.

Пеперудата и тридесетина отбрани скъпоценни камъка.

Господи! — възкликна Анди и взе брошката.

— Изработена е в края на 20-те или началото на 30-те. Нямах възможност да я потърся в каталозите, но се съмнявам дали е описана някъде. Предполагам, че е уникат.