Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Не виждам причина. Тази къща не е моя. А ти си тук, защото някой ти плаща, за да влезеш. Не е ли така?
— Да — призна Джералд.
— За онзи, който дойде, ли работиш?
— Да.
— Добре ли ти плаща?
— Не мога да се оплача. Единственият недостатък е, че започваш да ставаш зависим. Трудно ти е да отказваш.
— Заради мангизите е.
— Не само заради тях. В един момент трябва да вземеш нечия страна. Човек не може да се оправя сам в този свят. Опиташ ли се, ще изгубиш. Ти си никой. Трябва някой
— Въпросът е да се запиташ кой точно се грижи за теб. И защо.
— Онези двамата — мъжът и жената — те не са ли ти приятели?
— Дори не са ми близки.
— Тогава какво те свързва с тях?
— Ами, всичко се свежда до кинтите.
— Винаги ли е така?
Рурк каза, че иска да говори с Кейтлин. Хейс излезе и й съобщи, че всичко е наред, че двамата с Рурк са изгладили нещата. Накара я да остави автомата, преди да отиде на терасата.
Тя беше предпазлива. Стоеше на разстояние.
— Ти си виновна за всичко — обвини я Рурк. — С насочен към мен пистолет, в собствения ми дом! Ти. Какъв шок! Ти си последният човек, от когото съм очаквал подобно нещо.
— Престани, Евън.
— Между нас имаше нещо. Не го отричай.
— Защо да го отричам? Но защо не ми вярваш?
Рурк се ухили.
— Никога не съм мислил, че си обикновена, ако това искаш да чуеш.
— Винаги съм била готова да се отклоня от правия път. Колко хора могат да кажат това?
— Но, по дяволите, ти се опита да ме убиеш. Мен!
— Ами, помислих си, че трябва да започна с най-достойните — ухили се и Кейтлин. — На твое място бих го приела като комплимент.
— На тебе ти хлопа дъската.
— Нали ме хареса главно заради това.
— Това влизаше в цялостния ти облик.
— Винаги съм мислила, че с теб сме страхотна двойка в това отношение.
И двамата се умълчаха. Евън се приближи до нея, почти на една ръка разстояние.
— Защо ме остави? — попита той.
— Сладурче, трябва да знаеш, че ти не беше онова, което исках. Беше невъзможен. Изгради стена около себе си, не можех да се доближа до теб, чаках най-малкия знак, за да ми покажеш, че ще ме допуснеш при себе си. Но ти така и не го направи. Омръзна ми да гледам отстрани.
— Ти ми причини голяма болка.
— Не съм разбрала.
— Никой не ме е наранявал така.
— Сигурна съм.
— Както и да те виждам с Хейс.
— Хейс ми даде знак. Той ме желаеше.
— Да, наистина.
— Не казвам, че бях щастлива и че той изобщо може да се сравни с теб.
— Надявам се, че е така. Хейс си има добрите страни. Но за жена като теб…
— Изумително. Това е предопределеност, психическо сливане — не знам как да го обясня по друг начин.
— Кое?
— Цяла сутрин мислих за това. За, теб, мен и Хейс. Стигнах до извода, че
— Радвам се да го чуя.
— Не искам да те убивам, скъпи, напротив — желая те.
— Крайно време беше.
— Но ми се иска да убия някого. Тази мисъл ми е влязла в главата и ще го направя.
Тя бърбореше, като се опитваше да установи връзка с Рурк и му казваше всичко, което би му се поправило. И той наистина се улови на въдицата.
— Можеш ли да преминеш границата? Знам, че можеш. Дълго, необикновено пътуване към крайностите. Ти си бил там, скъпи, територията ти е позната. Видях те тази сутрин. Ти си вече там, скъпи.
— Може би.
— Нека да ти кажа за какво мислих. Става дума за застраховката. Ако ще убиваш някого, то поне трябва да си заслужава, нали?
Рурк не трепна. Кейтлин знаеше, че няма да го направи.
— Може би — отговори той.
— Ако загинеш ти, това би означавало три милиона за компанията. Загубите се изплащат, по един милион за Хейс и мен. Но ако умре Хейс, парите са същите — само че по един милион за теб и мен, защото аз наследявам дела му. Да не говорим за къщата, колите и инвестициите.
— Това е вярно — вметна само Рурк, защото не искаше да я спира.
— Мога да го направя сега. Не се шегувам. Настроена съм. Мога да изляза и да го очистя.
— Чакай.
— Тогава ще останем само аз и ти. Готова съм. Желая те. Отдавна те желая, скъпи.
— Ще бъде тъпо. Ако ще убиваме Хейс, последното, което искаме, е да го оставиш заради мен.
Рурк говореше така, сякаш вече беше станало.
— Но аз съм готова за това — рече Кейтлин. — Само ти и аз.
— Трябва да го направим хитро. Сега ще излезеш и ще се държиш като вярна съпруга.
— Добре де, ще го надхитрим. Но ще го пречукаме, нали?
— Може да си помисля — отговори Рурк.
Хейс, Кейтлин и Рурк тръгнаха заедно по алеята за колите. Спряха се при Уелкъм, Джералд и Хармън и побъбриха с тях. Уелкъм си помисли, че войната по принцип е странна, но това тук е наистина необикновено — да преминат толкова бързо от оръжията и скандалите към маловажни разговори.
Рурк започна да дразни Джералд и Хармън, като им се подиграваше здравата.
— Моите здравеняци, надеждата ми — каза той. — Двама скапаняци. Много шум за нищо.
Хармън беше навел глава. Джералд се преструваше, че не го чува. Беше взел камата на Уелкъм и дялкаше дъбови клонки. Уелкъм се зачуди колко ли им плаща Рурк, за да се примиряват с такива обиди.
— Хармън, теб с какво те повали? — попита Рурк.
— Не знам — отговори Хармън.
— Простря те на земята, а ти не знаещ как.
— Изобщо не го видях.
— Хармън, ти си боклук. Ако мозъкът беше мускули, нямаше да можеш да вдигнеш и чаша чай.