Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
Ах, суета човешка.
— Много добре — казах аз. — След като имаме работа с експерт, оттеглям възражението.
Маккензи отново седна. Но преди да се настани удобно, аз попитах:
— Колко сукцинилова киселина бе открита в мозъка?
— Колко? — повтори той.
— Да, според вашия доклад — или според доклада на Милтън Блумбърг — в мозъка е открита сукцинилова киселина. Колко?
Той се стресна.
— Не знам.
— А в черния дроб?
— Не знам. Това няма значение…
—
— Възразявам! — Соколов се втурна към подиума. — Ваша светлост, той не оставя свидетеля да довърши.
Съдията погледна към журналистите. Хелън Бюкман от „Хералд“ кимаше. Или просто дъвчеше дъвка. Все едно.
— Приема се. Продължавайте, докторе.
Маккензи мълчеше. Помъчи се да съобрази. После объркано тръсна глава.
— Не сме измервали количеството.
Аз бях потресен. Рязко се завъртях пред заседателската ложа и разтръсках доклада срещу свидетеля като тореадор.
— Значи може да са били и десет милиграма, и двайсет, и литър, и пет литра?
— Вие не разбирате — навъси се презрително Маккензи.
— Не разбирам, естествено. Затова питам. Е, колко холин бе открит в мозъчните тъкани?
— Не знам. Повтарям, не сме проверявали за количество, а за присъствие. Изследването е качествено, а не количествено.
Докторски измишльотини.
— Тогава как различихте веществата, които уж сте намерили, от нормално присъстващите в организма холин и сукцинилова киселина?
Докторът се изблещи насреща ми. Аз пристъпих към него.
— Тези две вещества присъстват в нормалния човешки организъм, прав ли съм?
— Да, така е.
— Значи вашето изследване може да е засякло сукциниловата киселина и холинът, които се срещат във всяко тяло?
Той помълча. Озърна се умолително към Соколов. Това не му помогна. Стрелна очи към заседателите, отметна перчема и упорито заяви:
— Холинът и сукциниловата киселина в нормалното тяло са толкова малко, че тестовете не ги засичат.
— А какво е нормалното количество?
— Само следи. Нищо повече.
— И тези следи не се засичат с вашите тестове?
— Да, сър.
— Тогава откъде знаете, че ги има?
— Знам и толкоз!
— Добре. По време на вашето обучение като химик…
— Не казвам, че съм химик — изхленчи той. Вече беше преминал изцяло в отбрана и се свиваше на стола.
— Но сигурно знаете как се правят тестове с газов хроматограф?
— Не — каза той и бързо добави: — Аз надзиравам.
— А — казах аз.
Това ми хареса. Заседателите много добре знаят как се надзирава — подпираш се на камиона и пиеш кафе, а баламите копаят канавки.
— Без съмнение, вие сте открили сукцинилова киселина и холин около мястото на инжекцията, нали?
— Не, не съм казал такова нещо. Знаете, че не открихме следи.
— Как си го обяснявате?
— Очаквах да ги открием, ако това питате.
Кимнах одобрително и помълчах, за да подсиля ефекта.
— Очаквали сте да откриете около убождането сукцинилова киселина и холин, защото концентрацията трябва да е най-голяма около мястото на инжекцията, прав ли съм?
Той пак се озърна към Соколов.
— Обикновено е така.
— Тогава как ще обясните липсата на тези две вещества около мястото, където уж била инжектирана отровата?
Той мълчеше. Секунда, две. После промърмори едва чуто:
— Понякога науката не може да обясни всичко.
— Съвършено вярно — казах аз и си седнах.
Ейб Соколов беше старо куче и знаеше как се съживява смачкан свидетел.
— Само няколко кратки въпроса — каза той съвършено спокойно. Никога не бива да показваш на заседателите, че те е страх. — И тъй, доктор Маккензи, какво друго издирваха вашите тестове, освен наличието на сукцини лова киселина и холин? Обърнете внимание на страница седем.
Маккензи се окопити и изпълни съвета. Прелисти доклада на Блумбърг, откри страница седем и се усмихна.
— Проверихме за други токсини. Тези тестове се оказаха отрицателни. Положителни резултати имаше само за съставките на сукцинилхолина.
Соколов кимна.
— По какъв начин изключихте и най-малката възможност да бъдат отчетени следи от естествено присъстващи в тялото количества сукцинилова киселина и холин?
Доктор Маккензи пак наведе глава над протокола и очите му се проясниха.
— Изследвахме още три тела, наскоро пристигнали в моргата. Направихме хроматографски тестове на мозъчна и чернодробна тъкан. В нито един от случаите не открихме сукцинилова киселина и холин.
Ейб Соколов се усмихна. На заседателите. Ето, вижте, нищо лошо не правим, само изясняваме бъркотията, която предизвика онзи лош адвокат.
— Нямам повече въпроси — каза Соколов и се отправи към своя стол.
Съдията беше готов да удари с чукчето и да обяви деня за приключен. Но аз имах още един-два въпроса.
— Доктор Маккензи, интересуват ме другите три тела, които сте изследвали. Колко от тези хора са починали след операция.
Той не усещаше накъде бия. Но Ейб Соколов усети. Скочи на крака. Помъчи се да измисли възражение, но не успя. Въпросът беше съществен, а и самият той бе отклонил разпита в тази насока.
— Нито един — отговори докторът, след като се консултира с доклада. — Двама починали от огнестрелни рани, един от автомобилна злополука. И тримата са загинали намясто.
— Значи на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин през последните дванайсет часа преди смъртта?