Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
От свидетелското място долетя нечленоразделно мънкане. Маккензи поклати глава. Сега вече разбираше.
— Отговорете високо, за да бъде записано в протокола — посъветвах го аз.
— Да, на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин.
— Запознат ли сте с документите за гръбначната операция на Филип Кориган в деня преди смъртта му?
— Да — отговори той съвсем тихичко.
— Прилаган ли е сукцинилхолин при анестезията?
— Петдесет милиграма венозно — изрече Маккензи толкова тихо, че гласът му заглъхна в шума откъм залата.
27
Икен
Казах на Роджър, че още е рано да тържествува, но той продължи да ме тупа по рамото. Гениален, както винаги.
— Унищожихме Маккензи — възкликна възторжено той.
— Може би. Но все още имат време да направят тестове на някой пациент, починал след операция, а Чарли Ригс няма представа какво ще покажат тестовете. Изглежда, че никой не е наясно.
— И все пак днес спечелихме — настоя Роджър.
— Така е — съгласих се аз, — но утре идва ред на Мела ни Кориган. Ако й повярват, заседателите ще те осъдят, ако не — ще те оправдаят. Експертите са само крем върху тортата.
За неговия научен ум бе трудно да възприеме това.
— Значи съдът е само театър — оплака се той, — щом печели онзи, който има по-красиви и по-симпатични свидетели.
— Понякога става точно така — кимнах аз. — Моята задача е да внуша на заседателите неприязън към нея и Серхио.
— Как ще го направиш?
Намигнах му многозначително. Все едно, че криех някаква тайна. И наистина беше тайна. Особено за мен.
Спах добре. Бях подготвен. Започвах да се отпускам. Мъчех се да забравя коя е тя и какво стори на Сюзън. Първото ми задължение беше към Роджър Солсбъри. По-късно щях да почивам.
И този път, когато тя влезе в залата, всички глави се обърнаха към нея. Но за разлика от миналия процес, не седна на масата на обвинението. Правилникът беше категоричен — свидетелите присъстват само когато дават показания. Заседателите виждаха Мелани Кориган за пръв път и това правеше появата й още по-драматична. А тя не ги разочарова. Самоуверена и достойна, крачеше с кръшна походка към свидетелското място.
Пак облечен изцяло в черно, Великият инквизитор я попита кога за пръв път е срещнала Роджър Солсбъри.
Тя беше добре подготвена.
— Всъщност бях още хлапе. Захласнах се по него. Той беше лекар, а аз учех за професионална танцьорка. Сближихме се. Той започна да ме преследва. Беше луд по мен. Желаеше ме и аз отстъпих.
И тя се изчерви. Наистина се изчерви. Много й отиваше на елегантното тъмносиньо костюмче. Беше страхотна — бяла копринена блузка, къдрава панделка, косата стегната на опашка. Малката гимназистка. Къде беше изчезнала похотливата изкусителка от видеозаписа? Всъщност нямаше от какво да се изненадвам. Обикновено се преобличат виновните. Уличните биячи се къпят, обръсват брадите си и прикриват татуировките под евтини скромни костюми. Наркотърговците пристигат в съда, облечени като дребни банкери. И ето че Мелани Кориган, бивша стриптийзьорка, бивша уличница и проститутка, идваше да се изчерви пред заседателите. Ейб Соколов започваше втория ден с победна атака.
Той я разпита за всичко, както бе обещал във встъпителната си реч. Роджър Солсбъри я преследвал дълго след края на връзката, показвал й лекарството, искал да убие съпруга си. Тя помислила, че е луд, че се шегува и никога няма да го стори. После Филип умрял, скъпият Филип. Изящна сълза в ъгълчето на окото. Естествено, въпросите спират за момент. След първото дело Роджър я поканил на гости и тя открила черното куфарче в кабинета му.
Стана по-бързо, отколкото очаквах. Соколов я разпита, изпълни обещаното и си седна. Аз заех мястото му. И стана най-лошото, което може да се случи при разпит на свидетел.
Нищо.
Никакви произшествия.
Скука, пълна скръб.
Бях хвърлил толкова усилия да се овладея, да потисна яростната омраза, че покрай нея бях изгасил и всичко останало. Не ми оставаше нито искрица злоба и вдъхновение. Скучни въпроси, кратки отговори.
— Поддържахте ли след брака интимна връзка с Роджър Солсбъри?
— Не, разбира се.
Нямаше как да я опровергая. Записът беше направен преди брака, а и съдията Крейн не го приемаше за доказателство. Роджър щеше да оспори нейните показания, но това нямаше да е кавалерска постъпка. Само щяхме да раздразним заседателите.
— Имахте ли интимна връзка със свой служител на име Серхио Мачадо-Алварес?
— Възразявам! — изрева Соколов. — Не е по същество.
Съдията стрелна очи към залата. Хелън Бкжман беше отишла до тоалетната. Той използва момента.
— Приема се. Мистър Ласитър, спомнете си какво говорихме относно молбата на мистър Соколов. В момента не съдим мисис Кориган.
— Благодаря, Ваша светлост — казах аз, за да объркам заседателите. — Мисис Кориган, било ли е някога у вас черното куфарче, за което говорихте?
— Не.
Пак нямаше как да я оборя. Ако Сюзън бе жива, можеше да разкаже за черното куфарче в чекмеджето с бельо. Да провали показанията. Отчаяно се нуждаех от Сюзън — за това и за хиляди други неща. За миг затворих очи и я видях как ме прегръща в колата на път за бабината къща. Пак примигах и тя се озова по очи в басейна. Разсейвах се, губех контрол.
— Какво знаете за обира в бунгалото на Сюзън Кориган?
Безсмислен въпрос. С предварително ясен отговор. Затъвах все по-дълбоко.
— Нищо. Клетата, да умре толкова млада.
Задавях се от собствената си некадърност, а не можех да събера гняв и ярост. Зърнах Роджър зад масата на защитата. Седеше като вцепенен. Знаеше, че се провалям. Реших да импровизирам.
— Смятахте, че доктор Солсбъри е убил хладнокръвно съпруга ви, но все пак след първото дело отидохте в дома му?
— Да.
— Не се ли страхувахте?
— Не, но… сигурно би трябвало.
Не съм телепат. Често ми е трудно да разбера хората, дори когато _казват_ каквото мислят. Ако знаех накъде бие, щях незабавно да млъкна. Вместо това налапах въдицата.