Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
Серхио говореше точно и ясно. Когато влезли, мистър Кориган бил добре и спял спокойно. Не, не заварили доктора в стаята. Сигурно е дошъл по-късно. Колко жалко, que lastima— да умре шефът, толкова добър човек. После Серхио потвърди, че Роджър нападнал Мелани след първото дело. Когато спрял мотора си пред къщата, видял обвиняемия да потегля с бясна скорост. Сеньората му показала прясна синина под окото си. Плачела, че докторът я ударил.
— Възразявам — бодро подвикнах аз. —
— Отхвърля се — заяви категорично съдията, доволен, че този път може да се справи и сам. — Изразяването на чувства чрез звуци не се смята за сведение от втора ръка.
Соколов продължи.
— Разговаряхте ли с обвиняемия за това нападение?
— Nunca*. Нямам какво да му казвам. Рекох на сеньората, ако иска да го попилея. Тя рече не. Много е добра.
[* Никога исп. — Б.пр.]
— Казвал ли ви е обвиняемият нещо за мистър Кориган, докато той беше жив?
— Si. Казвал мистър Кориган не обръща внимание на съпругата, рано или късно я губи.
— Свидетелят е на ваше разположение — каза Ейб Соколов.
Изправих се и тръгнах към свидетелското място. Застанах с гръб към заседателите и метнах на Серхио един поглед от категорията „зъл и гаден“. Той явно умееше да играе покер. Влезе в играта и вдигна на „жесток и кръвожаден“. Добре. Нека го видят що за стока е. Жалко, че беше с костюм, та не личаха добре купищата мускули. Стегнатата яка на ризата го караше непрекъснато да върти глава към тавана.
— Мистър Мачадо, съден ли сте някога за престъпление?
Той разтърси хипопотамското си туловище.
— Дреболия.
— Да приемем ли това за утвърдителен отговор?
— Si. Наречете го престъпление, щом ви се иска.
— А вие как наричате притежаването на забранени лекарствени средства?
Той изсумтя презрително.
— Стероиди, мой човек. Solamente* стероиди. Притежаване без рецепта. Всичките ми познати ползват стероиди.
[* Само исп. — Б.пр.]
— Не се съмнявам. Но вие бяхте подведен под отговорност, нали?
— Да бе. Ама ме пуснаха.
— Как така?
— Чисто досие. Не ме съдиха.
— Съдът не се ли произнесе?
— Si, точно това разправям. Минах с обществено порицание. Нося си и удо… удостоверение.
Този път ми скри топката.
Серхио измъкна от задния си джоб някаква смачкана хартийка и тя наистина се оказа удостоверение от съдебното деловодство, че Серхио Мачадо-Алварес е бил подвеждан под отговорност, но само му е изказано обществено порицание.
Соколов четеше през рамото ми.
— Възразявам! Това не е достатъчно за отзоваване на свидетеля. Според раздел 90, член 610 порицанието не се смята за присъда. Предлагам темата да не се обсъжда повече.
Негодникът знаеше кодекса наизуст. И имаше право. Можеш да оспориш благонадеждността на свидетел, като докажеш, че е подвеждан под отговорност, но без присъда нищо не става.
Работите вървяха на зле.
— Ваша светлост, не оспорвам благонадеждността на свидетеля. Познанията на мистър Мачадо за стероидите и злоупотребата с тях имат пряка връзка с въпроса за вината или невинността на доктор Солсбъри.
— Приключвайте по-бързо, мистър Ласитър — нареди Крейн и извъртя профил към телевизионната камера.
Пристъпих още по-близо до свидетеля.
— Признавате ли доброволно, че използвате анаболни стероиди?
— Да, от тях ставам голям.
— И умен — ухилих се аз, за да го раздразня.
Ейб Соколов не пропусна случая.
— Ваша светлост, моля да прекратите волните словоизлияния на мистър Ласитър.
— Успокойте се и двамата. Дайте да свършваме.
Пристъпих настрани от заседателската ложа. Нека гледат Серхио и да забравят за мен.
— От колко време използвате стероиди?
— No se*. Пет-шест години.
[* Не знам исп. — Б.пр.]
— Значи по времето, когато почина мистър Кориган, ги използвахте редовно.
— Ами да.
— Запознат ли сте с изследванията, според които злоупотребата със стероиди води до агресивно и необмислено поведение?
— Кой го рече?
— Наш експерт, но ще оставим това за друг път. Мистър Мачадо-Алварес, как приемате стероидите?
— Ъ?
Той не знаеше накъде го подвеждам. Ейб Соколов сигурно го беше подготвил за разпит на тема карате. И дотам щяхме да стигнем. Но най-напред…
— Как се приемат стероидите? Чрез хапчета, чрез течности? Или може би с кучешки бисквитки?
— Инжектират се, мой човек.
Той вдигна ръка и демонстративно размърда палец. На два пъти. Нейде в мозъка ми някой яростно блъскаше огромен гонг, караше преуморените нервни клетки да свържат някакви полузабравени мисли със сегашния миг. Но това трябваше да почака.
— Значи използвате спринцовка?
— Ясна работа.
Пристъпих към масата на съдебната секретарка и взех веществено доказателство номер шест.
— Като тази ли? — попитах аз и повдигнах злокобния предмет само на метър от ложата на заседателите.
Той не отговори. Беше тъп, но не чак дотам.
— Като тази ли? — повторих аз.
— Не съм го убил стареца — каза той. — Онзи беше. Той е по инжекциите.
Сочеше към Роджър Солсбъри. Но съдебните заседатели гледаха Серхио Мачадо-Алварес.
Добре.
Много добре.
Толкова добре, че бях готов да прекъсна за малко. Съдията също. Знаеше, че материалите за вечерния вестник трябва да се предадат най-късно до единайсет и половина. _Господа, смятам, че моментът е подходящ да обявим обедна почивка._ Прието от моя страна. Нека заседателите предъвкват Серхио Мачадо-Алварес заедно със сандвичите.