Гангстерски рап

Кларксън Джон

— Какво означава това? — попита Импелитери.

— Това означава, че той ми обеща не само да ме изрита, но се закле, че ще направи всичко, за да не мога да си намеря друга работа.

— Този път за какво? — попита Мейсън.

— Заради поведението ми по принцип, плюс, че се набутах, докато бях под запрещение.

— Застреля ли някого? — попита кротко Мейсън.

— Не. Ако искаш да разбереш подробностите, Мейс, ще удовлетворя желанието ти, когато имам време за това. Да кажем засега само, че шефът ме е натикал там, където е поискал.

— Моите уважения, Шоу — изчурулика Импелитери, — но защо на нас трябва да ни пука

за всичко това?

— Защото според Де Лука, всички вие сте в подобно положение. Той ми хвърли спасително въже. Каза ми, че ще ми даде шанс да се измъкна от говната. Той хвърля на всички вас същото въже.

— Същото говно хвърля той — каза Импелитери.

— Шефът на детективите не се ебава — контрира го Мейсън. — Повярвай ми! И какъв е пазарлъкът, Шоу?

Шоу огледа масата. Храната все още не беше пристигнала, затова все още задържаше вниманието им. Не, имаше чувството, че ще задържи вниманието им, дори да им поднесат храна с четиризвездно качество.

— Пазарлъкът е, че ако ние му свършим мръсната работа, получаваме чиста самоличност. Всички грехове са опростени. Ако не, той ни прецаква от много високо място. Излишно е да пояснявам, че това, което той иска от нас, за да ни удостои с помилването си, никак няма да е лесно да му го поднесем. Все още ли проявявате интерес?

— Предполагам, че зависи колко дълбоко в лайната е нагазил всеки един от нас — обади се Импелитери.

— Това ще си го реши всеки поотделно. Тук няма да си играем на изповедалня.

— Някой от вас да е блудствал с малки момченца или да е бил жена си? — попита Импелитери.

Никой не отговори.

— Много добре. Ти си прав, Шоу. Нищо друго не би могло да ме откаже да работя с вас, момчета. Аз знам в какво точно съм се прецакал. Въпросът е колко от него знае шефът?

— Ти знаеш ли? — попита Уонг Шоу.

— Мога да ви кажа какво пише в досиетата, които ми даде. Не знам доколко е пълна информацията обаче.

— Какво има той за мен? — попита Уонг.

Шоу разбра, че всички искаха да разберат какво има Де Лука срещу тях, преди да вземат решението си.

— Добре, да го изчистим тогава докрай. Вие би трябвало да знаете какво знае Де Лука, и всички ние би трябвало да го знаем един за друг. Тогава можете да решите дали сте вътре, или вън. След като ти дойде последен, да започнем с теб, Уолтър.

— Чудесно.

— Уолтър е един от служебните компютърни гении на отдела. Той работи за сектор „Операции“, нещо като „Личен състав“, нали?

— Точно.

— Измъкнал си секретни данни, което ми подсказва, че знаеш как да заобикаляш бюрократичните разпоредби. Кои бутони кога да натиснеш. Какъв формуляр ти е нужен и за какво. Как да се добереш до лични досиета. Според досието на Де Лука, офицер Уонг е използвал своя талант и личните данни на НЙПУ, за да реализира някаква програма за продажба на социални осигуровки. Явно е успял да продаде цяла камара застраховки „Живот“ и „Инвалидност“ на свои колеги, служители в полицията.

Уонг го прекъсна:

— Което между другото трябва и вие да го видите. Бях измислил един много лесен начин да се финансира…

— Ей!

Уонг млъкна. Шоу го изгледа сърдито за секунда.

— Че какво толкова му е лошото на това? — попита Мейсън. — Човек би могъл да го преживее.

— Не и ако си играл с плащанията и си свивал премиите — добави Шоу.

— Това никога няма да го докажат!

— Предполагам, че зависи доколко

добре си успял да припокриеш следите си, Уолтър. Според досието при Де Лука, ти си изправен пред възможността от криминално, гражданско и вътрешно съдебно преследване. Имам чувството, че това е оферта, която не можеш да откажеш. Иначе Де Лука ще се погрижи да те ударят и с трите. Но както ти казваш, може би дори Де Лука не може да го докаже. Най-малкото няма да останеш полицай много дълго.

— Голяма работа — процеди Уонг.

— Може би. Това не е моя грижа. Но очевидно трябва да обмислиш тази оферта щом си тук.

— Ако искаш да продължа да мисля, кажи ми какво ще трябва да правя? — каза Уонг.

— Ако се включиш, искам да ни бъдеш оперативния мозък. Ако имаме нужда от екипировка, ти я осигуряваш. Ако ни трябват компютърни издирвания, правиш ги. Официални искания, връзка с други елементи от отдела, данни извън щата, всичко, което ни трябва. Ти си човекът. Ти работиш в системата. Човекът ти за свръзка е един от хората на Де Лука, униформен лейтенант. Името му е Конклин. Ти организираш, намираш, уреждаш, получаваш. Ако някъде се задръстиш, оправяш се с този Конклин. Това е.

— Не звучи чак толкова тежко.

— Не мисля, че ще бъде. За теб. Плюс още нещо.

— Какво е то?

— Искам да водиш отчети за дейността ни. Пишеш за нас петимата въз основа на това, което аз ти подавам. Искам здрава документна следа, която да покрива задниците на всички ни. Ще ти подаваме достатъчно информация, за да сглобиш нещо, но останалото го правиш ти. Не разчитам на Де Лука. Ако това замирише, а то ще замирише, никой няма да ни покрие, освен ние самите. Много се надявам, че никой не знае за нас, но ако се стигне до това, искам запис с нашата версия за случая.

— Как е английският ти? — попита Импелитери.

Уонг му отвърна:

— Майната му на английския! Говоря полицейски жаргон не по-зле от всеки друг.

— Чудесно — кимна Импелитери. — Но ме чуй добре, Кунг Фу. Само защото можеш да пишеш още не значи, че ще седна да чета какво си сътворил. Ако се набутам, гледай да не ме прецакаш.

Уонг сви рамене.

— Ами каквото дойде.

Шоу кимна към Импелитери.

— Детектив Импелитери е от Седемдесет и пети в Източен Ню Йорк. Той работи в отдел „Убийства“ и съм сигурен, че е твърде зает, тъй като Източен Ню Йорк обикновено се слави като участъка с най-много убийства в града. Убийствата са част от проблема, с който ще се занимаваме, затова реших, че Тони… Тони или Антъни?

— И двете.

— Смятам, че Антъни ще ни бъде от полза. Досието му показва, че е печен полицай. Но за съжаление, се е набутал в най-гадната история.

— И каква е тя? — попита Мейсън.

— Обвинение в сексуален тормоз, заведено от полицейска служителка.

— Олеле! — изпищя Уонг.

— Нещо повече — каза Шоу, — оказва се, че служителката е съпруга на помощник-инспектор.

— О, боже — възкликна Мейсън.

— Вие, задници такива, нищо не знаете! Никаква представа нямате за цялата тая дивотия. Не съм имал никакви сексуални домогвания към тази кучка. Тя и тъпият й съпруг го знаят много добре. Чукал съм я както си искам, включително в задника по три пъти седмично, но мъжът й взе, че научи. Тъкмо той я набута в тази история със сексуалния тормоз, за да си запази репутацията и да ми отмъсти! Ако продължава с тази мръсотия, ще си намери главата между краката някой ден.