Гангстерски рап

Кларксън Джон

Уонг погледна списъка на Шоу.

— Няма да е лесно.

— Ако беше лесно, нямаше да ми трябваш.

— Ще видя какво мога да направя. Познавам няколко момчета от Службите, които може би разполагат с всичко, което ти трябва.

— Не гледай какво можеш да направиш. Просто го направи. Окей?

— Окей.

— Добре. По-нататък. Какви оръжия използвате?

— Глок — каза Импелитери.

— Седемнадесет?

— Да. Аз нося и деветнадесет за резерва.

— Зиг зауер — каза Мейсън. — Резервен не нося.

— Тридесет и осем. Револвер — каза Уолтър. — Без резервен.

— Окей,

преди да тръгнете, поговорете с детектив Спърлинг, за да сте сигурни, че боклуците ви са в ред. И искам всеки от вас да носи резервно оръжие. Всички, включително и ти, Уолтър. Мейсън, ти и Уолтър попълвате формуляри за резервен пистолет. Направете го. Просто вземете от същия модел, който използвате сега. Спърлинг, можеш ли да им намериш оръжия бързо?

— Ако разполагам с необходимите документи.

— Ей, човече, тия четирийсет и деветки им трябват седмици, месеци — каза Мейсън.

— Не и за нас, Мейс — рече Шоу. — Уолтър, уреди го с Конклин и разбери колко добри са с Де Лука в отърваването от червен талон. Започни с това и с екипировката още тази вечер. Спърлинг, намери оръжията утре, преди да дойдеш в Седемдесет и трети. Ще попълним документите по-късно.

Вечерята приключи с кафето. Импелитери пи обикновено със „Самбука“ 10 . Шоу си поръча „Гранд Марниър“ с кафе без кофеин, а Мейсън — „Реми“. Спърлинг се задоволи с черно кафе.

10

Италианска сладка бъзова напитка. — Б.пр.

Мейсън си запали пура, без пръстен, голяма двойна корона, серт. Импелитери хвърли на масата пакет червено „Марлборо“ и също запали. Шоу си взе една от неговите, съжалявайки, че няма прилична пура. Тази на Мейсън не беше такава.

Желанието да поведат непринуден разговор след вечерята бързо заглъхна. Никой не изявяваше особена готовност да се прави на приятелски настроен.

Импелитери допи своята „Самбука“, каза „До скоро“ и напусна.

Сервитьорката надникна, след което донесе на Шоу и Мейсън по още едно и сметката. Шоу знаеше, че нощта все още не е свършила.

Мейсън приключи с първата си чаша „Реми“ и зачака втората. Той изглеждаше точно толкова трезвен, колкото и когато влезе в ресторанта. Шоу усещаше въздействието на алкохола, но това му харесваше. Той разклати остатъка от своя „Гранд Марниър“ в крушовидната чаша, отпи и зачака Мейсън да започне.

Не чака дълго.

20.

— Ти разбираш колко налудничаво е това, нали? — попита Орестъс Мейсън.

Шоу се опита да отхвърли въпроса с едно свиване на раменете.

— Каквото е, такова.

— Какво означава това, по дяволите?

— Не знам.

— Шоу, какво толкова важно има тук, че трябва да излезем и да рискуваме да ни счупят вратовете? И да стигнем до убиване на хора заради това?

— Никой не е казал нищо за убиване на когото и да било.

— Ти смяташ ли, че тези момчета с праха няма да пуснат куршум по теб? Бандите, които са там, са истинска измет. На тези хлапаци от нищо

не им пука. Повечето от тях не очакват да доживеят и до тридесет. Дори и да знаят, че си ченге, ще те застрелят още като те видят. Смяташ ли наистина, че можем да се измъкнем от тази история, без да убием някого?

— Може би. Виж, Мейс, не знам откъде идва натискът. Но проклетият му шеф на детективите няма да предприеме ход като този, да организира подобна операция, ако не му е здраво напечено под задника. Какъв натиск смяташ, че упражнява шефът на полицията, щом е замесена дъщеря му?

— Това ли е? Дъщерята на шефа?

— До голяма степен. Тук обаче са замесени и пари. Знаеш ли за какви пари става въпрос?

— За какви?

— За милиони. Обадих се на един мой приятел, който работи в Градския департамент по жилищно осигуряване.

— Това обществен проект ли е?

— Не. Частен. По дяволите, струва ми се, че скоро всичко там ще бъде обслужвано от частни компании. Но повечето наеми са субсидирани. Това е една потенциална машина за правене на пари. Мястото е било построено с пари на Департамента по жилищно строителство и благоустройство. Първоначалната фирма не е успяла да го поддържа. Наемите паднали. Мястото започнало да се превръща в говнярник. Департаментът се оттеглил. Те понесли по-голямата част от загубите. Моят приятел предполага, че банката просто е отстъпила мястото. Дългове няма, опростени са. Ако компанията, която го е поела — недвижими имоти „Арбър“ — успее да го прочисти и да го напълни с хора, които получават субсидии от градските власти, наемите са осигурени. Тук чистата печалба ще е с петдесет процента повече от обикновено, без зад това да стои голяма ипотека, Мейс, те ще започнат да правят милиони. В случай, че не става въпрос за пари, кой знае какъв натиск би могъл да бъде упражняван. Де Лука също така ми поднесе доста прилична версия на речта за „тънката черта“. Не знам, може би наистина си вярва. Каквато и да е причината, той държи да се справим.

Мейсън отпи от коняка си и кимна.

— Е, и какво мислиш за този свой екип?

— Да беше видял другите в онзи списък. Знам, че цялата тази работа е шибана. Импелитери в един дърдорко. Но може да се окаже точно това, от което имаме нужда. Спърлинг си разбира от работата, но не знам как се оправя на терена. Уонг…

— Това момче има вид, сякаш е от някакъв друг свят — прекъсна го Мейсън.

— Да, но точно от такъв тип имаме нужда. Някой, който да се оправя с всичките там компютърни бази данни, освен това да осигурява всички боклуци, от които ще имаме нужда. Знаеш много добре, че отделът изисква бумаги. Винаги е било така.

— Предполагам.

— Каза ли на Мюриъл за това?

— Не, добрата ми женица не иска и да чува за подобни гадости. Ще започне да ме ръчка да напусна и да тръгна да търся онази къща в Южна Каролина, която иска от години.

— Е, и защо не го направиш?

Вместо да му отговори, Мейсън попита:

— Наистина ли планът ти е такъв, какъвто им каза?

— Поне засега.

— Ако намерим тези момчета с праха, колко време смяташ, че ще можем да ги задържим далече от улицата, дори ако има стари неизпълнени заповеди за задържането им?