Гангстерски рап
Шрифт:
Шоу прецени, че е не повече от шестнадесетгодишен. Тийнейджър, достатъчно голям, за да го изплаши, и твърде млад, за да има разум в главата си. Внезапното движение на Шоу изненада хлапака, но той вирна брадичка и изгледа Шоу, стараейки се да си придаде вид на много лош тип, според собствените му представи. Беше облечен като типичен квартален безделник — провиснали сини дънки, развързани маратонки, черно кожено яке. Всичко по него беше толкова голямо, че изглеждаше потънал в дрехите си, с глава, щръкнала над вдигнатата яка на кожената връхна дреха, полуснишена, хищна.
Шоу пристъпи крачка към него и вдигна
— Изчезвай! Аз съм ченге. Не искаш да си имаш работа с мен, нали?
Погледът на „гадняра“ трепна за миг, след което се оказа, че не е чак толкова гаден.
Шоу не изчака отговор. Не му трябваше такъв. Обърна се и се отдалечи, вслушвайки се за някакво внезапно движение, за стъпки, които ще затрополят след него. Но нищо не последва. Беше спечелил.
Раздрънканото такси, което беше закарало семейството до станцията на метрото, се върна по посока на Шоу и мина покрай него. Водачът го погледна, очаквайки да му махне с ръка, защото знаеше, че е лудост един бял да върви пеша из улиците на Браунсвил. Но Шоу му отказа. Майната му, никой няма да ми казва какво да правя. Няма да е нито тяхната, нито твоята, приятел.
Той стигна до пресечката и най-сетне видя уличен знак. Беше вървял по Ван Зиндерен авеню. Пресечката беше улица Хегеман, вдясно. Нагоре по Ван Зиндерен — порутен супермаркет заемаше почти цялото каре. Шоу видя как една жена с три малки деца излиза оттам. Носеше две кафяви торби с продукти. Най-голямото дете, момче на около шест години, носеше трета торба. Двете му по-малки сестрички, три или четиригодишни, подтичваха след майка си.
Шоу предени, че жената едва ли беше на повече от двадесет години.
Той изгледа младата жена, която се запъти в негова посока. Вероятно към комплекса „Ню Лотс“, тъй като наоколо не се виждаше никакво подходящо за обитаване място.
Шоу пресече улицата диагонално и го видя, издигащ се в средата на Браунсвил като тумбесто тухлено укрепление. Нищо чудно, че Сините тапи го бяха завзели. Петте сгради, съставящи „Ню Лотс“, бяха единствените по-значителни постройки околовръст и очевидно представляваха главната забележителност на квартала. Ако искаш да продаваш нещо на някого, то това беше най-подходящото място за целта. И щом една наркобанда се бе установила в този комплекс, никой нямаше да може да ги разкара оттук без бой.
Когато Шоу се приближи до комплекса, забеляза две сини полицейски бариери, поставени пред порталния вход към комплекса и една патрулна кола, паркирана отпред. В синьо-бялата кола седяха две ченгета. Единият пиеше кафе, а другият беше свел глава, борейки се с кръстословицата в „Ню Йорк Поуст“.
Жената с трите деца пристъпи към новата желязна портална врата. По-голямото момиченце се затича напред към вътрешния двор, ограничен от петте обкръжаващи го здания. Очите на Шоу го проследиха, докато детето се присъедини към групата момиченца на същата възраст. Забеляза още дузини деца, от едва проходили до тийнейджъри, в откритото пространство между жилищните сгради. Успя да различи само една група от три майки, насядали на пейката. За миг „Ню Лотс“ му заприлича почти на училище. Дворът беше като игрална площадка.
Шоу зави надясно и се запъти към общинския център. Не забеляза повече ченгета на улицата. Никакво присъствие на полиция, освен пред входа. Но когато се изравни с източната сграда
Когато закрачи към северната страна на комплекса и зави по Рокауей, Шоу вече не се чувстваше толкова глупаво заради решението си да тръгне сам пешком из улиците на Браунсвил. За десет минути беше научил доста.
Когато пред очите му се появи Общинският център за социални грижи, Шоу тутакси разбра приоритетите на полицейския отдел по отношение на „Ню Лотс“. На четиристотинте обитатели на комплекса се полагаха две ченгета, „дремещи“ в патрулна кола. Джъстин Бъртън обаче разполагаше с петима униформени полицаи, застанали на пост пред входа на нейния център. Плюс две патрулни коли, паркирани в другия край на карето, с още полицаи в тях. Както и една немаркирана кола пред входа на центъра с трима детективи от Следствието — хора от личната охрана на полицейския шеф. Сини бариери бяха наслагани по цялата дължина на четирите полуготови едноетажни постройки, съставящи центъра.
Шоу показа значката си на ченгето, застанало пред входната врата на центъра. То я огледа по-грижливо, отколкото Шоу очакваше, след което отстъпи встрани. Друг полицай, който стоеше вътре, отвори втората врата, след като той показа значката си и на него.
Сетне се зае да преформулира в главата си целта на срещата, за която беше помолил. Беше дошъл, за да убеди дъщерята на полицейския шеф да се махне от този квартал, докато не се сложи край на неприятностите. Човече, каза си той, в момента това е може би най-безопасното място в целия град.
Вътре в центъра цареше тишина. Шоу погледна часовника си. Девет без три минути. Никой не се мярна наоколо за да го упъти, затова той тръгна по същия коридор, по който Рахман Абдул Х беше преследвал Арчи Рейнолдс, надзъртайки в офисите, покрай които минаваше. В два от тях видя спящи хора, отпуснати по пластмасовите столове. Все жени и деца. Зачуди се защо просто не бяха легнали да спят на пода, и отговорът дойде от само себе си. Не искаха да споделят пода с някой, който би пожелал да го стори.
Шоу стигна до голямата приемна. От нея тъкмо излизаше майка с три деца. Младата жена беше облечена в размъкнати джинси и светлосиня фланелка, но широките дрехи не можеха да скрият колко изпосталяла беше всъщност. Косата й имаше нужда от сресване. Кожата й изглеждаше бледа и пепелява. Децата й, слава богу, имаха здрав вид. Трябва да бяха на около три, четири и шест години. Все момчета, облечени в джинси и фланелки, сънени и малко унесени. Нормалният им вид като че ли още повече подчертаваше лошото състояние на майката. Според Шоу, тя спокойно можеше да си сложи табелка на гърдите, на която да пише: „Загубих всичко заради праха“. Изглеждаше притеснена от това, че Шоу се беше появил тук, за да стане свидетел на падението й. Той се опита да се държи така, все едно че беше напълно нормално за една млада жена с три деца да започва своя ден, събуждайки се върху пластмасов стол в приют за бездомници.