Гангстерски рап

Кларксън Джон

— Свършихте ли?

— Да. Вие кой сте? Пак ли полиция?

— Казвам се Лойд Шоу. НЙПУ. А вие сте?

— Рахман Абдул Х.

За секунда на Шоу му се дощя да го попита за истинското му име, но се сдържа. Отново се вгледа в Рахман и си помисли за онзи автосервиз и седемте купчини човешка пепел и почернели кости.

— Тогава как предпочитате, господин Рахман, господин Абдул или господин Х?

Рахман се вгледа в Шоу, очаквайки да се появи усмивка на самодоволство или какъвто и да е друг знак на неприкрито неуважение.

Шоу запази безизразно изражение, въпреки че изобщо не

му пукаше дали Рахман ще си помисли, че го презира. Всъщност, част от Шоу желаеше мюсюлманинът да се почувства засегнат и да се опита да направи нещо. Част от него искаше да се приближи до този едър чернокож, застанал пред него, който се опитваше да го прикове с поглед. Помисли си дали да не го провокира като замахне, или го заплаши, и после да го фрасне с юмрук в гърлото, да опре пистолета си в главата му, да му щракне белезници и да го арестува. Просто да го извади от уравнението още сега. Да разкара поне един от убийците.

Рахман обаче се оказа твърде сдържан и обигран, за да захапе стръвта. Той протегна ръце напред, стиснал лявата си китка с дясната длан, и заговори равнодушно:

— Рахман си е добре.

— Вие ли ръководите охраната тук?

— Да.

— Тогава бих искал да ви задам няколко въпроса. Нещо против?

— Защо надойде толкова много полиция?

— Знаете ли, господин Рахман, обикновено нямам нищо против, когато задавам на някого въпрос и ми отговарят с въпрос. Така се поддържа разговорът. Но да ви кажа истината — не желая точно вие да ми задавате каквито и да било въпроси. Искам само да знам дали ще отговаряте на моите.

— Разбирам.

— Не знам доколко ме разбирате. Дано да разбирате защо полицията е тук. Има твърде много застреляни, обгорели или пребити до смърт хора, нали така?

Челюстта на Рахман се скова, но той успя да запази спокойствие.

— Вече имаше достатъчно много, преди вие да се появите наоколо.

— Може би, но когато жертвите станат двама, трима, деветима наведнъж — това обикновено изисква полицейско присъствие. Имате ли някакви възражения, че тук се е появила полиция?

— Не, стига да сте справедливи и да спазвате закона. Но не желаем полицията да се нахвърля срещу нас само защото се опитваме да се защитим и да прочистим това място от престъпниците.

— Разбирам. И какво точно имате предвид под „прочистване“?

— Имам предвид… да направим това, което никой друг няма да свърши. Никой друг не искаше да има нещо общо с това място, преди да се появим ние. Никаква полиция не беше идвала, дори когато са я викали.

— Значи сега се предполага, че трябва да спорим дали това ви дава правото или не да поемете прилагането на закона в свои ръце.

— Защо да спорим?

— Точно така. Защо да спорим? Имате ли нещо против това, че сега полицията е тук?

— Не. Аз искам да са тук. Ако всички вие бяхте тук всеки ден досега, нямаше да има трупове.

— Мда, грешката е наша. Признавам го. Ние сме ви натикали в тази ситуация. Трябвало е да поставим по един полицай във всеки блок, по двадесет и четири часа в денонощието. Трябвало е да се сетим за това преди много време. Но и така да е, господин Рахман, това все още не ви дава правото да извършите повечето от нещата, които вече извършихте.

— Ние

съблюдаваме реда и справедливостта във всяко отношение, господин Шоу.

— Уточнете се.

— Какво имате предвид?

— Справедливост, ред… Това предполага, че вие смятате, че легитимната власт е несправедлива. Дявол да го вземе, позволете да ви запитам следното: коя власт ви дава правото да пребивате хора до смърт, да ги застрелвате, да ги изгаряте живи? Искам да кажа, не мисля, че вие лично сте го направил, но що за власт би била могла да оправдае подобни действия?

— Грешно е да се отнема чужд живот без основание. Грешно е да поемаш закона в собствените си ръце. Но най-грешно е да бъдеш потискан и да не правиш нищо. Да е заплашен животът ти, твоите хора да бъдат убивани и след това сам да поднесеш главата си на враговете. Това е най-големият грях. Светът е виждал прекалено често какво става с една общност от хора, когато се примирят с положението. Резултатът е геноцид и точно това се случва тук с моите хора.

— Следователно, решението е да се избиват още повече от вашите хора?

— Само онези, които ни потискат. Независимо от цвета на кожата.

Шоу кимна, доловил заплахата.

— Независимо от цвета?

— Точно така.

— Бели или черни?

— Бели и черни — повтори Рахман.

— Необходимост, несъмнено — каза Шоу.

Рахман реши да не отговаря.

— Тази дивотия ми е добре известна, господин Рахман. Целта оправдава средствата. По-малката от двете злини.

Охранителят остана безмълвен. Вероятно по-скоро за да прецени Шоу, отколкото въпроса му. Но след миг-два отговори просто:

— Да.

— Много добре — кимна Шоу. — Това мога да го схвана. — Той пристъпи към Рахман, като се наведе напред, за да подчертае гледната си точка, с което го предизвика. — А сега, вие гледайте да схванете следното: доколкото се отнася до мен, вие и вашите хора присъствате в списъка на опасните престъпници. Вие сте убийци. Все още не съм поглеждал полицейското ви досие или досиетата на хората, които използвате, но още сега мога да се обзаложа, че големите пари, срещу които ви е наела тази компания, която държи имота, не са за законна охранителна операция. Мога да се обзаложа и че по-голямата част от досегашния ви съзнателен живот е преминала по затворите. Така че пет пари не давам за това колко се молите тук, за мен вие и вашите хора сте убийци.

Шоу замълча, за да даде възможност на Рахман да реагира. Мюсюлманинът остана безмълвен.

Шоу отстъпи назад и протегна ръце, с вдигнати длани.

— Но сега-засега, тук вие всъщност наистина се оказвате по-малката от двете злини. Стане ли дума за лошите, колкото и да е удивително, вие се оказвате втори в класацията. Така че, ето какво предлагам. Аз ще се погрижа за голямото зло. Аз и хората ми ще тръгнем по петите на Арчи Рейнолдс и хората му и ще ги елиминираме от живота ви и от живота на този квартал. Какво е направено преди от полицията тук или не е направено, какво не са направили детективите от местния участък или е трябвало да направят, но не са, изобщо не ме интересува. Аз лично ще изпълня задълженията на представителите на органите на реда. И не искам да ми се пречкате. Има ли някакъв проблем?