Гангстерски рап

Кларксън Джон

Мейсън почука, отново и тихо извика:

— Госпожо Уоткинс! От здравната служба сме.

Той се обърна към Шоу и махна с ръка на въпросителния му поглед.

Шоу чу проскърцването на пода и най-сетне се отзова плахият глас на възрастна жена.

— Кой е?

— От здравната служба, от район Кингс, госпожо Уоткинс. Бихме искали да поговорим с вас за малко.

— За к’во?

— Става дума за сина ви, Елард.

— Какво за него?

— Бих предпочел да не викаме през вратата, госпожо Уоткинс. Донякъде е лично. Трябва да поговоря със сина ви.

— За ’кво?

Мейсън се поколеба, за

да имат думите му по-голям ефект, и каза:

— За едно полово заболяване, което може да е прихванал.

Аха, от онази жена, която е изнасилил, помисли си Шоу.

Старата дама нямаше намерение да отваря вратата на когото и да било, но новината, донесена от Мейсън, натисна някакъв бутон в главата й. Тя се извърна от вратата и извика сина си по име.

Това беше всичко, което двамата детективи искаха да чуят. Мейсън опря своите сто и петнадесет кила във вратата. Шоу добави неговите деветдесет и пет. И двамата заблъскаха яката врата. Шоу се натресе с всичка сила, Мейсън също, засилвайки се и ритайки вратата малко над бравата. Чуха как рамката изскърца, но се наложи да нанесат още няколко удара, преди най-сетне да избият всички резета от рамката.

Елард не се виждаше никакъв, но и двамата чуха тътнещия звук от едрите му крака, тичащи нагоре по стълбата.

Госпожа Уоткинс стоеше на около три метра встрани и вдясно, разгневена и предизвикателна. Беше слаба, с набръчкано, отвратително лице на стара вещица.

— Махайте се на майната си от къщата ми! — изврещя тя.

В отговор, Шоу изкрещя:

— Полиция, отдръпни се!

Той се затича през дневната към вътрешната стълба. Зави и се понесе пред Мейсън, но по-едрият му партньор не остана далече от него.

Едва достигнаха стълбата, когато чуха късащия нервите звук на влизащи в рязана карабина сачмени патрони. Двамата залегнаха на пода, когато Уоткинс се надвеси към тях от стълбата и изстреля оглушителен откъс. По-голямата част от зарядите профучаха в стегнат откос над главите им.

Шоу беше виждал касапницата, която можеше да предизвика една карабина с такива патрони. Откос толкова отблизо можеше да откъсне цели части от човешкото тяло. Шоу се присви, представяйки си как горната част на главата му отхвърча при втория откос.

Като се бореше със страха и се мъчеше да се прицели точно, легнал по корем, Шоу насочи своя глок към горната част на стълбата и натисна леко спусъка. Продължи да натиска, целейки се в стената вдясно, откъртвайки с куршумите си парчета фазер и пластмаса, надявайки се да попречи на Уоткинс да зареди отново оръжието си и да се прицели добре следващия път, когато се надвеси да стреля по тях.

Шоу имаше още седемнадесет патрона. Димът и гърмежите го заслепиха и оглушиха в тясното пространство, но след около седем изстрела усети, че стената до него се разтресе. Уоткинс Гирата се беше засилил. Шоу скочи, едва не падна, но Мейсън го сграбчи, помогна му и двамата се затичаха по късото стълбище нагоре.

Единственото, което успя да си помисли, бе да тича колкото може по-бързо и да държи кучия син под око, за да може да го застреля, преди той да е застрелял тях.

Шоу се озова на горната площадка, молейки се да не му се изпречи някой друг на пътя — хлапе или жена, изскочила от спалнята, защото в този момент беше готов да застреля всичко, което му излезе на

пътя.

Успя да се добере горе тъкмо навреме, за да види как Уоткинс зави към една от спалните и затръшна вратата след себе си. Отпрати един изстрел към вратата само за да е сигурен, че няма пак да изскочи оттам с карабината си и да ги покоси. Мейсън мина бегом покрай него и се опря плътно до стената, заемайки флангова позиция. Шоу застана от другата страна. Сърцето му биеше толкова силно, че се уплаши да не получи кръвоизлив в мозъка и да умре, без дори Уоткинс да е стрелял.

Успя да събере достатъчно въздух в дробовете си и изрева:

— Уоткинс! Полиция! Хвърли оръжието. Няма къде да бягаш. Излез!

Уоткинс му отговори с нов оглушителен гръм, който взриви дупка във вратата на спалнята с размерите на чиния. Последва нов и нов. Три последователни изстрела.

Шоу очакваше, че Уоткинс ще продължи да стреля слепешката, но той внезапно престана. Една и съща мисъл споходи и Мейсън, и Шоу. Презареждаше.

Мейсън се обърна и изрита останките от вратата по пътя си, след което веднага се сниши като истински стрелец. Все още не беше изстрелял нито един патрон. Шоу се наведе над него, насочил своя глок в стаята, но вътре нямаше никой. Виждаше се само разнебитено легло през барутния дим. Спалнята беше с излаз към задна тераса на втория етаж. Уоткинс вече се бе озовал навън и трополеше по дървения под.

Затичаха след него и го видяха, тъкмо когато се добра до дървения парапет и понечи да скочи.

— Не мърдай — изрева Шоу.

Но той не го послуша. Без дори да поглежда назад, Уоткинс скочи върху покрива на едноетажна постройка, долепена до къщата. Разстоянието от терасата до покрива не надвишаваше деветдесет сантиметра, така че на Гирата не му се наложи да лети дълго. Но под него имаше близо два метра. Едрият мъж се стовари с такава сила, че паянтовият покрив нямаше никакви шансове. Елард Уоткинс се приземи със съкрушителен трясък и пропадна през покрива.

— Боже мили! — изкрещя Мейсън.

А Шоу промърмори:

— Исусе Христе!

От вътрешността отекна тътен и през зейналата дупка изригна облак прах. Шоу надникна от терасата, но не можа да види нищо.

Не допускаше Уоткинс да е оцелял невредим, но и не можеше да рискува да го остави да избяга от бараката, в която беше пропаднал.

Шоу и Мейсън изтичаха обратно по стълбата, прекосиха дневната и изскочиха навън. Госпожа Уоткинс беше изчезнала. Шоу очакваше да се покаже от спалнята си и да загърми по тях със своята карабина, но успяха да се измъкнат от дома й без изстрели в гърба. И слава богу, защото не желаеше да си навлече наказание за това, че е застрелял невинна чернокожа жена в собствения й дом.

Завиха покрай къщата и се озоваха до постройката, която Уоткинс беше продънил като артилерийски снаряд. Изглежда беше стар тухлен гараж, но толкова порутен, че хоросанът и тухлите се ронеха отвсякъде. Уоткинс беше изкъртил няколко тухли в опита си да се измъкне.

Някой обаче беше наковал парчета шперплат по зейналите дупки, където зидът беше поддал. Прогнила двойна гаражна врата преграждаше входа. Някога трябваше да е била червена, но сега цветът й наподобяваше голям, люспещ се струпей. Старата врата беше закована и залостена, но двамата с Мейсън чуха стонове, идващи отвътре.