Гай-джин
Шрифт:
— Как е той?
— А? О, Струан ли? Малко по-добре, така се говори. Не съм го виждал, но твърдят, че вече става от леглото. Попитах Анжелик, а тя само промълви: „Много по-добре е.“ — Палидар отново засия в усмивка. — Новият лекар, д-р Хоуг, техният семеен лекар, го е поел. Чувам, че бил дяволски добър. — Палидар допи бирата. Появи се втора от неуморно грижливия Чен, усмихнат и закръглен, сякаш копие на Лим и също като него — внедрен далечен братовчед на компрадора на компания Струан. — Благодаря. — Палидар сръбна одобрително. — Дяволски хубава бира.
— Местна е. Укия казва, че японците я правят от години, най-хубава е тая от Нагасаки. Предполагам,
Палидар погледна замислено Тайърър.
— Как намираш историята на Хоуг за убиеца, операцията и мистериозното момиче?
— Не зная какво да смятам. Мисля, че познах единия, спомняш ли си? Мъжът, който имаше рана точно на същото място. Всичко съвпада. Жалко, че ти и Марлоу не го хванахте. Ирония на съдбата ще е, ако един от нашите го е излекувал, за да продължи да ни избива. — Тайърър снижи глас, наоколо винаги имаше прислужници и войници. — Да си остане между теб и мен, старче, но Сър Уилям изпрати за още войски и кораби от Хонконг.
— И аз чух същото. Ще има война скоро и ще трябва да се намесим, ако започнат да се бият помежду си…
Хирага ги слушаше внимателно, докато плевеше и копаеше с мотиката, и макар да пропусна много от думите им, улови същността на разговора — новините на англичаните потвърдиха неговите и засилиха безпокойството му.
След като подпалиха замъка на Утани, той и приятелите му бяха стигнали до близкото им скривалище без произшествия. Тодо и някои други искаха да се върнат в Канагава, щом призори се вдигнат бариерите, и си бяха тръгнали. Хирага, Джун и Акимото решиха да останат скрити в отделни къщи, за да изчакат възможност за нападение на Легацията.
Същата сутрин със свръхестествена, невиждана досега бързина Бакуфу бяха удвоили бариерите по Токайдо и бяха въвели контрол над четирите главни пътя, както и над всички пътища, пътеки и пътечки, дето водеха извън Йедо. Тази мярка, както и засиленият надзор, просто заключи Хирага и приятелите му по местата им заедно с останалите шиши и другите бунтовници от столицата.
Преди четири дни мама-сан Норико бе изпратила писмо от Канагава, в което съобщаваше, че при цялата засилена вражеска дейност това е първата й възможност да се обади, пишеше му за Ори и Сумомо и за лекаря гай-джин и завършваше така:
„Все още няма вест от Тодо и другите двама шиши — изчезнали са безследно. Знаем, че са минали първата бариера, но нищо повече. Страхуваме се, че са разкрити и че ти си разкрит. Спаси се, ако можеш. Ори укрепва с всеки ден, раната му е все още чиста. Изпратих го на сигурно място близо до Йокохама — Бакуфу никога няма да се сетят къде е. Твоята дама отказва да си тръгне без твоя заповед — изпрати я веднага, защото се страхувам, че къщата ми се наблюдава. Ако ни нападнат, търси новини от Райко, Къщата на трите шарана в Йокохама.“
Новината за убийството на Утани мълниеносно се разпространи из Нипон и вся ужас. Соно-джой!
Хирага бе започнал да пише, но пратеникът на мама-сан изглеждаше много изплашен:
— Да стигна дотук беше ужасно, Хирага-сан. Охраната на бариерите заповяда на всички да се съблекат голи — мъже, жени, дори децата, за да не би съобщенията да са скрити в препаските; и на мен ми се случи същото, господарю.
— Тогава как се спаси?
Пратеникът посочи задника си.
— Сложих писмото в малка метална тръбичка, Хирага-сан. Не искам да рискувам отново, някои от охраната са наясно с начините за контрабанда. Моля те, довери
— Тогава предай на господарката си моите благодарности и надежди и кажи на Сумомо-сан незабавно да докладва на Шинсаку. — Хирага използва личното име на баща си, което само тя знаеше, и затова щеше да е сигурна, че заповедта да се върне у дома е дошла от него. Той плати на мъжа. — Внимавай.
— Карма.
„Да, карма“ — помисли си Хирага и се съсредоточи върху чуждестранните думи, радостен, че Ори е жив; наслаждаваше се на шегата, че един гай-джин е спасил Ори, за да може Ори да убива още повече гай-джин, както той, Хирага, щеше да убие тия двамата. „По време на тяхното отстъпление, по време на бъркотията при заминаването им ще го направя. Ако не и двамата, поне единия, който и да е. Ийе, всички богове, ако съществувате, наблюдавайте и пазете Сумомо. Добре е, че тя се противопостави на родителите си, добре е, че отиде в дома на родителите ми в Чошу, добре е, че е дошла в Канагава, повече от добре е, че се осмелява да се присъедини към мен в битката. Ще бъде достойна майка на децата ми, ако такава е моята карма. Затова е по-добре да иде у дома на сигурно място. По-добре да е в Чошу, далеч от опасност…“
Ушите му доловиха думата „Шимоносеки“. Офицерът гай-джин бъбреше и изглеждаше много развълнуван. Макар че дочу само част от приказките, Хирага старателно събра сведения, че оръдие е стреляло по кораби в Проливите, че е убило няколко войника и че всички гай-джин са бесни, защото проливите бяха от първостепенно значение за тяхното корабоплаване.
„Да, така е — помисли си Хирага с мрачно задоволство, — точно затова никога няма да владеете нашите проливи. С оръдията, които имаме, дори сега можем да ги затворим и да ги държим непристъпни за флотата на всеки варварин — а скоро нашата проектирана и построена от холандците фабрика за оръжие ще отлее шейсет оръдия, по три на месец!
Най-сетне щастието ни се усмихна: господарят Огама от Чошу единствен от всички даймио се подчинява на волята на Императора да нападне и изгони гай-джин; с основание той и войските на Чошу твърдо отстояват «Дворцовите порти»; Кацумата събира всички шиши и готви засада, за да убият шогуна, по невероятен начин измъкнат от бърлогата си, докато е на път за Киото; и сега хватката ни ще се затегне над последното убежище на гай-джин Йокохама…“
Внезапно вниманието на всички в предния двор се насочи към залостените и охранявани порти, откъдето се чуха крясъци. Стомахът на Хирага се преобърна. Един самурай офицер начело на патрул под знамената на Бакуфу и личната емблема на Йоши Торанага шумно настояваше да влезе, войниците в алени мундири му отговаряха също толкова високо да си върви. Точно зад самурая офицер, вързан, със следи от побой и подплашен, стоеше Джун, неговият приятел шиши.
Тръбачът засвири тревога. Всички войни зад стените хукнаха към бойните си позиции, някои с полузакопчани униформи и гологлави, но всички със заредени пушки и байонети, градинарите паднаха на колене, главите им опираха земята. За миг Хирага остана прав, после бързо ги последва — чувстваше се напълно разголен. Войниците застрашително се трупаха на площада.
Разтреперан, Тайърър скочи на крака.
— Какво става, по дяволите?
С преднамерена мудност Палидар отвърна:
— Мисля, че ще е по-добре да идем там и да видим. — Той се изправи лениво, видя капитана, който отговаряше за охраната на Легацията; стоеше на вратата и си отваряше кобура. — Добър ден. Аз съм капитан Палидар.