Гай-джин
Шрифт:
— Махай се!
Самураят безцеремонно се разсмя и смехът се поде от площада. Там имаше стотици самураи, а той знаеше, че наблизо чакат хиляди, а десетки хиляди бяха на разположение. Никой от тях обаче не допускаше каква касапница можеха да причинят няколкото безстрашни дисциплинирани британски войници с техните бързи и лесни за стрелба пушки.
Както избухна бързо смехът, така бързо и замря. И двете страни чакаха за първото фатално движение. Безумното напрежение изпоти всички. „Ще се бием до последна капка кръв, ши
Хирага крадешком погледна Тайърър, видя пълната му безпомощност и изруга; знаеше, че след секунда офицерът ще заповяда атаката, за да спаси репутацията на англичаните пред клокочещата враждебност отвъд портата. Преди Хирага да се сдържи, инстинктът му за оцеляване го подтикна да рискува и той се чу да прошепва на английски — никога по-рано не бе показвал пред Тайърър, че може да говори английски.
— Моля да се довери — моля да каже думите: Сенчо… додз…
Тайърър зяпна.
— Какво? „Да се доверя“ ли каза, а?
Когато го направи, сърцето на Хирага лудо заби; надяваше се, че двамата офицери в съседство са твърде много съсредоточени в това, което ставаше отвън, за да го чуят. Хирага пак прошепна несигурно, произношението му беше добро:
— Моля, спокойно. Опасност. Кажи Сенчо, додзо шидзука ни… кажи тия думи! — ни жив, ни умрял от страх, той изчака; усещаше, че напрежението на самураите зад вратата е на ръба; пак изсъска на английски, почти заповяда: — Кажи думите сега! Сега! Сенчо… додзо шидзука ни… бързо!
Сякаш не на себе си, Тайърър се подчини. — Сенчо, додзо шидзука ни… — повтори той като папагал думите, както и тези, които последваха; не знаеше какво казва и полагаше усилия да си втълпи факта, че градинарят говори английски и че всичко не е сън. След секунди Тайърър видя ефекта от думите. Самураят изкрещя за тишина. Напрежението на площада намаля. Самураят офицер се заслуша внимателно.
— Хай, уаката. Да, разбирам. — Куражът на Тайърър се върна и той се съсредоточи върху Хирага и японския. Думите завършиха бързо с „домо“.
Самураят веднага му отговори. Хирага изчака, докато онзи свърши речта си.
— Поклати глава — прошепна на Тайърър. — Кажи: Айе, домо, поклони се бързо-бързо и се върни в къщата. Нареди ми аз също да си вървя.
Овладял се, Тайърър категорично поклати глава.
— Айе, домо! — рече важно и във впечатляващата тишина изпита чувството, че е центърът на света; после закрачи към сградата, спря внезапно сконфузен, обърна се и извика на английски: — Укия! Идвай… О, Боже. — Потърси отчаяно японската дума, намери я и махна: — Укия, исоги!
Със същото угодническо подтичване Хирага се подчини. Най-горе на стъпалата нещастният
— Моля, заповядай другите мъже. Сега безопасно. Вътре в къщата бързо, моля.
Тайърър се подчини и извика:
— Капитан Палидар, заповядайте на войниците да се оттеглят, ъъ, вече сме вън от опасност!
Щом се озоваха в Легацията и без никой да ги вижда, облекчението на Тайърър премина в гняв.
— Кой си ти и какво, по дяволите, казах, а?
— Обясни по-късно, Тайра-сан. Самураите искат претърси теб, другите мъже, искат вземат пушки — рече Хирага, като заекваше, още не се бе съвзел от страха си. Стоеше вече изправен, гледаше Тайърър право в очите, не беше висок като него, но също толкова потен; знаеше, че не се е измъкнал напълно от капана. — Капитан много ядосан, иска пушки, вземе пушки, иска да претърси за… за врагове на Бакуфу. Ти му каза: Не, капитане, кинджиру, забранено е претърсване. Днес аз и мъжете си тръгваме, тогава търси. Не сега, кинджиру. Ние ще вземем оръжията си, когато тръгнем. Кинджиру, забранено е да ни спирате. Благодаря. Сега се приготвям да си тръгна за Йокохама.
— Това ли казах?
— Да. Моля сега отвън пак, нареди мен… ядосано на мен и градинарите да се върнат да работят. Думата е хатараки-машой — помоли Хирага. Ние поговорим повече насаме, ти и аз, а?
— Да, но не насаме, в присъствието на офицер.
— Тогава няма говори, толкова съжалява — Хирага зае угодническата поза и отстъпи от стаята; още веднъж падна на колене пред Тайърър, със задник към предния двор.
Тайърър пристъпи нерешително в светлината. Видя, че всички все още чакаха.
— Капитан Палидар, и, ъъ, капитан Макгрегър, войниците да отстъпят, после елате, моля ви, на заседание при мен. Хатараки-машой! Икимашо! Залавяйте се за работа, побързайте! — изкрещя на градинарите и те веднага се подчиниха. Хирага хукна към безопасната градина, като мърмореше на градинарите да го прикриват, офицерите и сержантите закрещяха заповедите и светът започна да се върти отново.
Забравил за случилото се, Тайърър стоеше на верандата и наблюдаваше Хирага, нерешителен, ужасен от факта, че японецът очевидно е шпионин, а в същото време го благославяше, задето ги бе спасил.
— Искаш да направим заседание? — Палидар наруши размисъла му.
— О! О, да… моля, последвайте ме. — Тайърър ги заведе в кабинета си, затвори вратата и им каза какво е извикал на японците.
И двамата го поздравиха.
— Дяволски впечатляващо, Филип — започна Палидар. — За момент бях сигурен, че сме на ръба и Бог знае какво щеше да стане. Твърде много са тези негодници — сигурно щяха да ни пометат. Навярно. Разбира се, флотата щеше да отмъсти за нас, но ние щяхме да ритнем камбаната. А това е ужасно, идиотски неприятна мисъл.