Изпепелена
Шрифт:
Стиви Рей се вцепени:
– С никого.
– Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?
Афродита, казах вече, никой.
– Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.
– Мога да кажа само, че си си загубила ума.
– Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.
– Мисля, че си въобразяваш някакви
– А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.
– Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.
– Бикове, глупачке.
Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:
– Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.
– Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.
– Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,
– Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.
– Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите.
– Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.
– Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?
– - Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.
– Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.
Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.
Опитвам се.
– Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.
Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:
– Както вече казах, опитвам се.
– Забъркала си се в нещо шантаво'7
– Не!
Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.
– И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.
Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:
– Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?
Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.
– Каниш се да ходиш някъде ли?
– Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.
Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.
Тя започна да чете с нежелание:
Червената пристъпва в Светлина Препасала слабини в очакване На апокалиптичната борба
Мракът под различни форми се прикрива Отвъд цвета и маската му надникни Отвъд емоциите бурни
С нещо щом се съюзиш.
Знай, със сърцето си ще платиш Но доверие не ще получиш Додето Мрака не отпратиш
С душата гледай, не с очите.
Със звяр щом искаш да танцуваш Под маската му надникни
Стиви Рей поклати глава и погледна към Крамиша, после отново прочете стихотворението. Бавно, с огромното желание сърцето й да спре да тупти така силно и да не издаде колко гузна се почувства изведнъж. Крамиша беше права, очевидно пророчеството се касаеше до нея. Всъщност бе очевидно, че е за нея и Репхайм. Слава Богу, че не се споменаваше нищо за крила и човешки очи в прав текст.
– Видя ли какво имам предвид, като казах, че се отнася за теб?
Стиви Рей се взря в умните очи на Крамиша:
– Е, ясно е, че е за мен. Още от първия ред се вижда.
И аз така си помислих, макар никой да не те е наричал Червената.
– Логично е - каза Стиви Рей бързо, опитвайки се да не мисли за гласа на Репхайм, който я наричаше „Червената“.
– Аз съм единственият червен вампир, така че явно става дума за мен.
– И аз това си помислих, макар че е пълно с разни намеци за зверове и т.н. Трябва да погледна пак онази част за опас-ването на слабините, защото звучи някак сексуално, но в крайна сметка се казва просто да се приготвиш за борба.
– Да, големи борби стават напоследък каза Стиви Рей и погледна пак стихотворението.
Явно има и още нещо, нещо гадно, за което трябва да внимаваш.
– Изведнъж тя се закашля многозначително и Стиви Рей неохотно вдигна поглед към нея.
– Кой е той?
– Той?
Крамиша скръсти ръце пред гърдите си:
Не се дръж с мен като е глупачка. Той. Този, за когото в стихотворението се казва, че ще му дадеш сърцето си.
– Нямам намерение да правя нищо подобно!