Изпепелена
Шрифт:
Стиви Рей го погледна. Далас беше добро момче. Винаги казваше мили неща и й показваше, че я разбира по-добре от всички останали.
– Благодаря ти, много мило от твоя страна, Далас.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна.
Ръцете му се стегнаха около нея и той я притисна към
себе си:
– Всичко за моята Висша Жрица.
Дъхът му беше топъл и нежен и Стиви Рей изпита желание да го целуне отново, наслаждавайки се на трепета, който й носеше. Харесваше й, че докосването му пропъждаше от главата й мислите за Репхайм. Беше останала
Закашля се леко и се усмихна:
– Внимавай, момиче. Отдавна не се е случвало да останем насаме.
– Да, твърде отдавна - усмихна се тя.
– Ще трябва да поправим това възможно най-скоро, но първо си свърши работата.
– О, да. Работа, работа, работа...
Тя с усмивка взе снопа треви, кибрита и зелената свещ.
– Хей, - извика Далас.
– Сега си спомних нещо, което сме учили за тревите. Не трябва ли да използваш нещо друго, преди да ги запалиш? Бях много добър по Заклинания и ритуали, затова съм сигурен, че имаше и още нещо, а не просто да запалиш снопа и да го размахаш.
Стиви Рей разтърка замислено челото си с ръка:
– Не знам. Зоуи го е споменавала като част от ритуалите на индианците. Каза, че привличало положителна енергия, сигурна съм.
– Е. добре. Предполагам, че тя знае най-добре - каза Далас.
– Да, освен това е просто трева, която мирише добре. Искам да кажа, какво толкова може да й има?
– Така е. А и ти имаш връзка със земята. Някаква горяща трева би трябвало да е под твой контрол.
– Да. Е, да започваме.
Стиви Рей прошепна благодарност към елемента си и пристъпи в кръга. Обърна се без колебание на север, точно пред самото дърво. Застана там и затвори очи. Беше разбрала, че най-добрият начин да се свърже със земята, е чрез сетивата. Затова вдиша дълбоко, прочисти ума си от всички объркани мисли, като остави единствено слуха си буден.
Заслуша се в земята. Можеше да чуе как вятърът шумоли в листата и как птиците пееха. Чуваше звуците и шепота на парка, който се подготвяше за една дълга студена нощ.
Когато сетивата й се изпълниха със звуци, Стиви Рей си пое отново дълбоко дъх и си представи богатия и плътен аромат на зрели летни домати. Замисли се за обикновената магия на земята, как от нея се подават малки зелени стръкчета, а отдолу можеш да откриеш хрупкави моркови, изхранени изцяло от нея.
Преизпълнена с изобилието на земята, тя се замисли за нежното докосване на слънчева поляна, покрита с глухарчета, или пък за усещането след пролетен дъжд.
И тогава, като си пое още по-дълбоко дъх, Стиви Рей разтвори душата си за удивителния и магически начин, по който дарбата й я караше да се чувства. Земята бе майка, съветник, сестра и приятел. Земята я обграждаше и дори когато всичко останало изглеждаше напълно объркано, тя можеше да разчита на своя елемент да я утеши и защити.
Стиви Рей отвори очи с усмивка. Обърна се най-напред надясно:
– Въздух, призовавам те в своя кръг.
Въпреки че нямаше жълта свещ или някой, който да представлява въздуха, Стиви Рей знаеше колко е важно да отдаде уважение на всеки един от останалите четири елемента. А ако има късмет, те ще се отзоват на призива й и ще заздравят силата на кръга й. Тя се обърна на юг и продължи:
– Огън, призовавам те в своя кръг.
Като се движеше по часовниковата стрелка, тя се обърна на тапад:
– Вода, призовавам те в своя кръг.
Изведнъж тя се отклони от традиционното призоваване и отстъпи няколко крачки назад към средата на кръга:
– Дух, знам, че това не е прието, но ще се радвам, ако и ти се присъединиш към кръга ми.
Обръщайки се на север, Стиви Рей беше почти сто процента сигурна, че с периферното си зрение мярна тънка сребърна спирала. Тя хвърли доволна усмивка към Далас:
– Мисля, че се получава.
– Естествено, че ще се получи, момиче. Ти имаш голямата дарба на Висша Жрица.
Беше много приятно, че Далас продължаваше да я нарича Висша Жрица, и тя се усмихна. Изпълнена с гордост, тя се загледа на север и запали зелената свещ:
– Земя, знам, че правя неща извън общоприетия ред, но трябва да запазя най-доброто за накрая. Така че сега те моля да дойдеш при мен, както винаги правиш, защото между нас има връзка, която е по-специална дори от светулките, изпълващи парка в лятна нощ. Ела при мен, земя. Моля те, ела при мен.
Земята се подчини като палаво кутре. Преди секунди нощта беше хладна, влажна и парализирана от снежната буря, а сега Стиви Рей усети приятната топлина на типичната за Оклахома лятна нощ и присъствието на нейния елемент взе надмощие над призования кръг.
– Благодаря ги - възкликна тя радостно.
– Не мога да ти опиша колко много значи за мен това, че винаги мога да
разчитам на теб. ^
От нея се излъчваше топлина и снегът наоколо, който покриваше тревата, се разпука и разтрогни, а зелените стръкчета изскочиха, освободени от зимния си затвор.
– Добре - каза тя, като запази ума си изпълнен със силата на земята и заговори сякаш на човек.
– Трябва да те помоля за нещо важно. Но преди това трябва да запаля тези неща, защото мисля, че ти харесва.
Стиви Рей хвана снопа изсушени ароматни треви и поднесе запалката към него. Духна го леко, така че да започне да пуши. Обърна се към Далас и му се усмихна, като размахваше снопа, докато целият въздух в окръжността не се изпълни със сив пушек и миризма на лято в прерията.
Когато се върна в началото на кръга, тя се обърна отново на север, посоката на нейния елемент:
– Приятелката ми, Зоуи Редбърд, ми каза, че тези аро
матни треви привличат положителна енергия, а сега определено се нуждая от такава. Особено като се има предвид, че именно за Зоуи се моля сега. Знам, че я помниш, тя също има връзка с теб, както и с всичките пет елемента. Тя е много специална и то не само защото ми е приятелка. Специална е, защото... Стиви Рей замълча и изведнъж думите й се отприщиха: Специална е, защото в себе си има