Изпепелена
Шрифт:
– Кралица на Синовете на Еребус? Предполагам, че Висшият Съвет на вампирите няма да хареса това, не и ако въпросната кралица не е част от него - каза Афродита.
– Сгиат е воин. а воини не се допускат като членове на Висшия Съвет.
Но е жена. Би трябвало да има право на глас в Съвета -предположи Деймиън.
– Не - отвърна Дарий.
– Никой воин не може да седи на троновете в Съвета. Такъв е вампирският закон.
– АтовасигурносвбесилоСгиат-предположи Афродита.
– Мен поне би ме вбесило. Би трябвало да
Танатос кимна с разбиране:
– Съгласна съм с теб, Пророчице. но повечето не биха били. Когато Съветът й отне подготовката на воините. Сгиат ее оттегли на острова си. Не е говорила с никого за намеренията си. но и не беше необходимо. Всички почувствахме нейния гняв. Почувствахме също така и защитния кръг, който тя направи около острова си.
– Очите на Танатос бяха изпълнени със сенките на миналото.
– Никой не го беше правил от времето, когато царица Клеопатра обви със защитен кръг любимата си Александрия.
– Никой не може да влезе на Острова без разрешението на Сгиат - добави Дарий.
– А ако някой се опита, намира смъртта си - каза Танатос.
– А как мога да се сдобия с разрешение да отида на Острова?
– попита Старк.
Настъпи дълбока тишина и Танатос отвърна:
– В това се състои първият ти проблем. Откакто съществува защитният кръг, никой външен не е получил разрешение да отиде на Острова.
Аз ще получа разрешение - каза Старк решително.
– И как мислиш да го постигнеш?
– попита Танатос.
Старк си пое дълбоко дъх и отвърна:
– Не знам още какво ще направя, но знам какво няма да направя. Няма да съм цивилизован. А в момента това е всичко, което знам.
– Чакай малко - намеси се Деймиън.
– Танатос, Дарий, вие двамата знаете разни неща за Сгиат и нейните варварски религии. Откъде сте ги научили?
– Винаги съм обичал да чета много - каза Дарий и вдигна рамене.
– Така че бях привлечен от старите ръкописи в Дома на нощта, където тренирах фехтовка. В свободното си време четях.
– Опасен и привлекателен. Каква перфектна комбинация
– измърка Афродита и се гушна в него.
– Добре, после ще се натискате - каза Ерин.
– Точно така, сега спри да прекъсваш разговора - добави Шоуни.
– А Вие откъде знаете за биковете и Сгиат?
– попита Деймиън и каза с поглед на Близначките да млъкнат.
– От древните текстове в архива на Съвета. Когато станах Висша Жрица, прекарах много часове в четене. Налагаше се. Нямах ментор - отвърна Танатос.
– Как така без ментор? Сигурно никак не е било лесно?
– попита Старк.
– Както изглежда, светът ни се нуждае само от една Висша Жрица с дарба за смъртта - отвърна Танатос с усмивка.
– Това е доста кофти позиция - каза Джак и после се плесна през устата.
– Извинявам се.
– Не се засягам от думите ти, дете усмихна се Танатос.
– Никак не ми е било лесно, да съм в съюз със смъртта.
– Но благодарение на това и понеже Дарий е любител на четенето, имаме някаква първоначална информация - каза Деймиън.
– Какво мислиш да правим?
– попита го Афродита.
– Мисля, че ме бива най-вече в едно нещо в ученето. Значи трябва да ти връчим нещо за изучаване - ококори се Афродита.
– Архивите. Трябва ти достъп до архивите на Съвета -каза Танатос и тръгна към вратата.
– Ще говоря с Дуантия.
– Чудесно. Заемам се с учене каза Деймиън.
– Аз ще ти помагам - каза Джак.
– Зубрачи, колкото и да ми е неприятно да го кажа, май всички ще трябва да се заемем с това.
Старк гледаше как Танатос излиза. Бегло отбеляза, че останалите бяха ентусиазирани, че ще има върху какво да насочат енергията си, но той обърна поглед отново към бледото лице на Зоуи.
A аз ще трябва да се подготвя за съюз със смъртта.
Зоуи
Нищо не изглеждаше, както би трябвало.
Не че не знаех къде се намирам. Знаех, че съм в Отвъдното, но не съм мъртва. Освен това срещнах Хийт, който пък беше мъртъв.
Богиньо! Всичко е толкова странно, че все по-нормална ми се струва мисълта, че Хийт е МЪРТЪВ.
Но и без това всичко изглежда не както трябва.
В този момент се бях сгушила в Хийт. Излежавахме се като възрастна семейна двойка под едно дърво върху одеяло от мъх с формата на овал, образувало се в корените на дървото. Би трябвало да съм спокойна. Мъхът беше мек, а Хийт изглеждаше сякаш наистина е жив. Виждах го, чувах го, докосвах го, дори можех да го помириша. Би трябвало да мога да се отпусна и да съм с него.
Тогава защо, зачудих се аз и се взрях в танцуващите наоколо сини пеперуди, защо съм толкова неспокойна и въобще, „извън строя“?
Баба...
Липсваше ми. Отсъствието й бе като зъбобол. Понякога не го усещах, но знаех, че го има и ще се върне. Най-често още по-болезнено.
Сигурно е много притеснена за мен. И тъжна. Мисълта колко тъжна би била баба ми беше непоносима и веднага я прогоних.
Не можех да продължавам да лежа тук. Отдръпнах се от Хийт внимателно, за да не го събудя.
Станах и започнах да крача.
Това малко ми помогна. Но само малко. Крачех напред и назад, за да съм сигурна, че не се отдалечавам от Хийт. Изглеждаше красив в съня си.
Искаше ми се да мога и аз да поспя.
Но не можех. Ако затворех очи, сякаш губех части от себе си. Но как е възможно това? Как е възможно да губя себе си? Напомняше ми малко на времето, когато имах висока температура и сънувах някакъв адски странен сън, че се въртя толкова силно и продължително, докато части от мен се разхвърчават на всички страни.