Изпепелена

Каст Кристин

– Благодаря - каза Старк.

После се поклони на Жриците.

– Съвещанието е закрито. Ще се съберем отново утре. Бъдете благословени.

Още преди Дарий да успее да му помогне, Старк тръгна към Зоуи, взе тялото й на ръце и като я притискаше до себе си, я изнесе от залата.

Старк

– Разкажи ми всичко, което знаеш.

Той остави тялото на Зоуи на леглото в спалнята на апартамента, който им бе отреден, и се обърна

към Афродита.

Ами, не е кой знае какво, но е достатъчно, за да смятам, че Жриците грешат отвърна тя и се настани на един удобен кадифен стол зад Дарий.

– Искаш да кажеш, че знаеш за случай, в който някой воин успява да спаси своята Висша Жрица от Отвъдното?
– попита Деймиън и с Джак си придърпаха столове от кухнята.

Не. Не точно.

– Какво имаш предвид, Афродита?
– Старк кръстосваше напред-назад пред леглото на Зоуи.

– Имам предвид, че не ми пука въобще за древната история. Зоуи не е някоя фръцла от миналото.

– Който пренебрегва историята, най-често повтаря грешките от нея каза Деймиън нежно.

– Не казвам, че я пренебрегвам, педалче. Казах, че не ми пука за нея.
– Острият поглед на Афродита се стрелна към Близначките, които все още стояха на вратата.
– Слабоумни близначки, защо дебнете тук?

– Не дебнем, гаднярке.

Гласът на Шоуни беше почти шепот.

– Да, ние просто отдаваме почит - довърши Ерин също с шепот.

О, майната му. Какви ги дрънкате въобще - каза Афродита.

– Неуважително е спрямо... ъ-ъ тялото на Зоуи, да я наобиколим и да дърдорим около нея, докато тя...
– Шоуни млъкна и погледна близначката си с очакване.

Преди Ерин да успее, както обикновено, да довърши мисълта й, Старк се намеси:

– Не, няма да я третираме като мъртва. Тя просто не е тук в момента. Това е всичко.

– Така че това е по-скоро като чакалня, отколкото като болница - допълни Джак и се протегна от стола си, за да докосне ръката на Зоуи.

– Да, точно така. И освен това очакваме нещо хубаво -добави Старк.

– Все едно сте си взели шофьорския изпит и чакате да си получите книжката - каза Джак.

– Същото, само че без мръсотията и необходимостта да се тълпиш с разни селяндури - добави Афродита.
– Ей, вие с общия мозък, вземете си по един стол и престанете да се държите, сякаш Зоуи е труп.

Близначките се поколебаха, спогледаха се, вдигнаха рамене и си донесоха столове.

Добре. Сега след като сме всички заедно, трябва да ни кажеш какво научи от Стиви Рей — започна Дарий.

– Ти откъде знаеш, че съм получила информация от нея?
– попита изненадано Афродита.

– Познавам те - отвърна той и я докосна нежно.

Старк стисна зъби и отмести поглед от тях, защото връзката им беше твърде очевидна. Искаше му се да удари нещо. Не, направо изпитваше нужда да удари нещо. Щеше да избухне, ако не намереше начин да потисне част от чувствата, които го задушаваха. Изведнъж думите на Афродита започнаха да проникват в замъгленото му съзнание и той се обърна към нея:

Я повтори!

– Казах, че Калона наистина е в Отвъдното. Неферет го е изпратила там, за да се увери, че Зоуи няма да успее да събере душата си в едно и да се върне.

– Не, чакай малко. Веднъж чух Калона да говори е Репхайм. Беше наистина бесен, защото гарванът-демон спомена нещо за завръщане в Отвъдното, Сигурен съм, че Калона каза, че не би могъл да се завърне, защото Никс го е изритала оттам.

– Така е, но е изритала тялото му. А то не е там - отвърна Афродита.
– Само душата му се е промъкнала обратно.

– О, Боже мой!
– възкликна Деймиън.

– Значи Зоуи е в още по-голяма опасност, отколкото сме предполагали - каза Ерин тъжно.

– А и това така или иначе си беше достатъчно голяма опасност - добави Шоуни.

И става все по-лошо каза Афродита.
– Зад всичко това стои Неферет.
– Тя въздъхна и срещна погледа на Старк.

Е, няма да ти е много приятно да го чуеш. но ще се наложи. Калона е бил воин на Никс.

Старк пребледня:

– Точно това ми каза и Зоуи, преди да... Той прокара ръка през косата си.
– Аз не й повярвах. Бях ядосан и ревнив глупак. Затова не бях с нея.

– Ще се наложи да си простиш за тази грешка - каза му Дарий.
– Ако не го направиш, няма да си в състояние да се концентрираш върху настоящия проблем.

– А за да спасиш Зоуи, ще трябва да се концентрираш адски много - добави Афродита.

Защото ше му се наложи да отскочи до Отвъдното и да се пребори с Калона - каза Джак с мекия си глас, сякаш беше на църковна проповед.

– И трябва да намериш начин да й помогнеш да събере душата си в едно - добави Деймиън.

Щом трябва, ще го направя.

Старк беше доволен, че успя да прозвучи уверено, защо-то се чувстваше, сякаш някой го пробожда в корема.

– Ако се опиташ да го направиш без подготовка, шансовете ти няма да са особено големи.

Очите на Старк се обърнаха по посока на гласа, където стоеше Танатос и изглеждаше като персонификация на самата смърт.

– Кажете ми как да се подготвя!

Старк искаше да изкрещи от безсилие.

– За да водиш битка в Отвъдното, воинът в теб трябва да умре и да даде началото на шаман.

Старк изобщо не се поколеба:

– Всичко, което трябва да направя, е да се самоубия? Имате предвид, че тогава душата ми ще отиде при Зоуи?

– Нямам предвид буквална смърт. Помисли си какво би преживяла Зоуи, ако трябва да понесе и твоята смърт, след като загуби и консорта си.