Изпепелена
Шрифт:
Да избягам?
– възкликна подигравателно Неферет. Вече се съгласих да бъда придружена от група Синове на Еребус, които ще докладват периодично пред Съвета за състоянието му. В крайна сметка моят конеорт не е престъпник. Не е против законите ни воин да убие човек, ако служи на Богинята.
Старк се обърна към Дуантия, без да обръща никакво внимание на Неферет:
– Не я оставяйте да си тръгне. Не й позволявайте да го вземе. Той е направил много повече от това да убие човешко момче, а те двамата в никакъв
– Това са лъжи, разпространявани от ревнива тийней-джърка, чийто самоконтрол е толкова слаб, че душата й се е пръснала - изстреля Неферет.
– Ах ти, гадна кучка!
Старк се хвърли към Неферет. която дори не трепна. Просто вдигна елегантната си ръка с дланта към него. Когато той се пребори с Дарий, сякаш видя някакъв черен пушек около пръстите й.
– Престани, малоумник такъв!
Изведнъж Афродита се оказа на крачка пред него. Старк беше наясно, че тя е приятелка на Зоуи, но ако Дарий не го беше хванал здраво, гой нямаше да се поколебае да я блъсне, за да се добере до Неферет.
– Старк!
– изкрещя му Афродита.
– Така не помагаш на Зоуи!
После тя направи нещо, което напълно го шокира, и понеже Дарий бе плътно до тях, шокира и него. Афродита хвана лицето му в нежните си ръце и го застави да я погледне в очите. После прошепна думите, които промениха живота му:
– Знам как да помогнем на Зоуи.
– Виждате ли колко е неконтролируем? Ако тялото на моя конеорт остане тук, кой знае какво би му направил този недисциплиниран младеж!
Неферет избълва отровата си, докато Старк гледаше Афродита в очите:
– Заклеваш ли се'.' - прошепна той.
– Нали не ме бала-мосваш?
Афродита повдигна русата си вежда:
– Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че никога не баламосвам. Но, да, заклевам се в новата си и отговорна титла на Пророчица, че знам начин как да помогнем на
Зоуи, само че трябва да я държим далеч от Неферет. Разбра ли?
Старк кимна и спря да се бори с Дарий. Афродита махна ръцете си от лицето му.
С достойнството на Пророчица на Никс тя се обърна към Неферет и Жриците от Висшия Съвет.
– Защо сте толкова сигурни, че Зоуи ще умре?
Дуантия отговори първа:
– Душата й напусна тялото не просто на пътешествие до Отвъдното и не просто за разговор с Богинята. Душата на Зоуи се пръсна.
Една от Жриците, която досега беше запазила мълчание, се намеси:
Трябва да разберете какво значи това. Душата на Зоуи е в Отвъдното, но на парчета. Различни спомени и преживявания са откъснати от нея, както и различни аспекти на нейната личност. Ще се превърне в Каоиник Ши - нито жива, нито мъртва, пленена в света на духовете, без комфорта на своята собствена душа.
– Не. Питам сериозно. Говорете ми на американски, а не на този древен, старовремски, объркан и заплетен евро боклук.
– Афродита сложи ръка на хълбока си и насочи показалец към Висшия Съвет.
– Без заплетени приказки. Обяснете ми защо отписвате Зоуи?
Старк чу как някои от членовете на Съвета си поемат дълбоко въздух при неуважителните думи на Афродита, а Неферет ги погледна красноречиво и каза: „Видяхте ли, че не могат да се контролират“.
Но Танатос отговори спокойно:
– Това, което Етер каза, е, че пластовете на душата, които съставляват личността на Зоуи - нейните минали преживявания, спомени и опит, са изтръгнати от нея. Без тези пластове да се съединят, за нея е невъзможно да почива в Отвъдното, нито душата й ще може да се завърне в тялото. Представи си го, сякаш си преживяла тежък инцидент и пластовете на тялото ти са се разделили. Костите, мускулите и кожата, които защитават сърцето, вече не са в тялото и са оставили жизненоважния орган открит и беззащитен. Какво би се случило при това положение?
Афродита не отвърна нищо и Старк си помисли, че тя се колебае, защото не иска да каже очевидния отговор, но тя се обърна към него и когато погледите им се срещнаха, той с изненада забеляза триумф и въодушевление у нея.
– Ако сърцето ми няма никаква защита, то ще престане да бие. Така че защо да не намерим на Зоуи някаква ?
Защита! Аз съм защитата на Зоуи! Трепет на надежда премина по тялото му:
– Аз съм нейната защита!
– извика той.
– Без значение дали в този свят, или в следващия. Само ми кажете как да стигна до нея и ще го направя.
– Това определено звучи логично, Старк каза Танатос.
– Но твоята дарба е свързана с физическото, а не идва от света на духовното.
– Защитата си е защита - настоя той.
– Просто ми покажете как да стигна дотам, останалото е моя работа.
– Зоуи трябва да намери начин да възстанови душата си, а това не е битка, която можеш да проведеш вместо нея -обясни Етер.
– Но мога да я защитавам, докато събере частите на душата си - настоя Старк.
– Жив воин не може да пристъпи в Отвъдното. Дори и за да последва своята Жрица - отвърна Етер.
– Опиташ ли се, ти също ще бъдеш погубен - добави Дуантия.
– Няма как да знаете това със сигурност - каза Старк.
В цялата ни история няма нито един воин, който се е завърнал от опит да последва разпръснатата душа на своята Жрица в Отвъдното. До един са загинали. И воините, и жриците - обясни Танатос.
С изненада Старк осъзна, че дори не се бе замислял за това. Някаква част от него изпитваше по-скоро любопитство, отколкото съпротивление при мисълта да умре. Особено ако по този начин изпълни обета си към Зоуи.