Изпепелена
Шрифт:
Потръпнах. Защо ми беше толкова лесно да си спомня това, докато много други от спомените ми бяха като потънали в мъгла?
Господи, толкова съм уморена.
Запътих се към една от красивите бели скали, които стърчаха от тревата и мъха, и едва не се спънах, но за щастие се хванах с ръка за близкото дърво.
Тогава забелязах ръката си. Не изглеждаше добре. Спрях и се загледах и, заклевам се, кожата ми се движеше, като в някой долнопробен филм на ужасите, където гадни неща пълзят под кожата на полуголо
– Не!
– извиках аз и започнах да търкам ръката си. Не! Спри!
– Зоуи,какво става?
– Хийт, Хийт. погледни.
– Протегнах ръка към него.
– Като във филм на ужасите е.
– Зо, за какво говориш?
– попита той и местеше неразби-ращо поглед ту към ръката, ту към лицето ми.
– Ръката ми! Кожата ми!
Хвърлих се към него. u
Усмивката не можеше да прикрие притеснението му. Той се протегна и бавно прокара ръка по моята, а после преплетохме пръсти.
– Нищо й няма на ръката ти, скъпа.
– Наистина ли мислиш така?
– Да, съвсем наистина. Хей, какво става с теб/
Отворих уста, за да му кажа как имам усещането, че губя
себе си, че части от мен отплават, когато нещо привлече погледа ми. Нешо тъмно.
– Хийт, това не ми харесва - казах и посочих с трепереща ръка тъмната сянка между дърветата.
Вятърът клатеше широките зелени листа на дърветата и изведнъж вече не ми изглеждаха така уютни и подходящи за подслон, както преди миг. Усетих как тялото на Хийг потрепва и осъзнах, че не си въобразявам.
В този момент сянката се раздвижи и чух плясък на кри-
ле.
– О, не!
– прошепнах.
Хийт стисна ръката ми по-силно'.
– Хайде, трябва да влезем по-навътре. Ела.
Замръзнах на място:
– Защо? Как тези дървета могат да ни предпазят от това,
което ни дебне?
Хийт хвана брадичката ми:
Зо, не го ли усещаш? Тази горичка е добра. Чисто добра. Мила. не усещаш ли своята богиня тук/
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми и гледката се размаза.
Не - казах тихо, сякаш едва намирах думи.
– Изобщо не усещам богинята.
Той ме придърпа към себе си и ме прегърна силно:
– Не се тревожи, Зо. Аз я усещам. Така че всичко ще бъде наред, обещавам ти.
И той ме поведе все по-навътре в гората на Никс, а горещите сълзи се стичаха по хладните ми бузи.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
– Скай? Сериозно? Къде е това, в Ирландия?
– попита Стиви Рей.
Шотландия, глупачке - отвърна Афродита.
– Е, то не е ли почти едно и също? И не ми казвай глупачка. не е никак мило.
А ако ти кажа да ме ухапеш, мило ли ще ти се стори? Слушай и не се дръж като слабоумна. Трябва да си поговориш със земята, или какъвто там начин имаш за комуникация с нея, и да провериш какво можеш да научиш за Светлината и Мрака. Нали разбираш, с главни букви. Също така се ослушвай дали някое дърво или нещо подобно няма да ги подхвърли някоя дума за два бика.
Бикове? Имаш предвид нещо като крави?
– Ти не беше ли селянка? Как е възможно да не знаеш какво е бик?
– Виж какво, Афродита, само защото не съм от някой голям град не значи, че автоматично разбирам от крави. Мамка му, аз дори не харесвам коне.
– Заклевам се, ти си някой мутант - каза Афроди та.
– Бикът е мъжка крава. Дори пуделът на майка ми го знае. Концентрирай се малко, важно е. Трябва да идеш да питаш шибаните тревички за някаква древна и варварска религия или митология... или каквото е там, която включва два борещи се бика, бял и черен. Много мъжествени, водещи вечната битка между доброто и злото.
– Това какво общо има със Зоуи?
– Предполагам, че това по някакъв начин ще отвори на Старк вратите към Отвъдното, без да се налага да умира реално. Понеже умирането не е помогнало на предишните воини, които са искали да спасят своите Жрици.
– И кравите ще свършат тази работа? Как? Та те дори не могат да говорят.
– Бикове. Следиш ли ми мисълта? Не говоря за някакви си животни, а за първичната сила, която те символизират. Биковете изобразяват тази сила.
– Значи все пак не могат да говорят?
– Ох, мамка му! Може и да могат, може и да не могат! Това е някаква супер стара магия. Кой би могъл да знае какво изобщо могат? Просто проумей следното: за да се добере до Отвъдното, Старк не може да е цивилизован и модерен тип. Ще трябва да разбере как да бъде много повече от това, да намери Зоуи и да я защити, без да бъдат убити и двамата. А тази древна религия може да ни е от помощ.
– Струва ми се, че има смисъл в това. Като си представя Калона, не го свързвам точно с модерен тип.
– Стиви Рей замълча за миг и призна пред себе си, че в действителност мислеше за Репхайм, а не за баща му.
– А и той определено притежава някаква първична сила.
– И също така се разхожда в Отвъдното, без да е мъртъв.
Което Старк също иска да направи.
– Така че тичай да си поговориш с цветенцата за биковете и прочее - каза Афродита.
– Отивам да си поговоря с цветенцата - отвърна Стиви Рей.
И ми се обади, когато ти кажат нещо.
– Добре, ще се постарая.
– Бъди внимателна - каза Афродита.
– Видя ли, че можеш да бъдеш мила? — отвърна Стиви Рей.
– Преди да си се разтопила от кеф, искам да ми отговориш на един въпрос; с кого се Обвърза, когато нашата връзка се разпадна?