Кинг и Максуел
Шрифт:
– За да разрешим случая?
– Имам известни идеи – отвърна той.
– Ще ги споделиш ли?
– Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си...
Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:
– Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне "Отговори".
– Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.
– Според теб за какво е всичко това?
– Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна
– Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?
– Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.
– Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? – въздъхна Мишел.
– Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.
– Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?
– Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.
– Той живее с мащехата си.
– Не съм казал, че ще бъде лесно.
Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.
– Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? – каза той. – Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.
Мишел мълчаливо набра съобщението и го изпрати.
Отговорът дойде пет минути по-късно.
Тя го прочете два пъти, сякаш не можеше да повярва на очите си.
– Шон?
– Какво?
– Според мен достъпът ни до Тайлър ще се окаже много по-лесен, отколкото предполагахме.
– Защо?
– Защото фалшивата му майка е изчезнала.
26.
Не се срещнаха нито в "Панера", нито край плувния басейн.
Мястото беше някакъв черен път на около петнайсет километра от дома на Тайлър. Когато пикапът на баща му се появи там, Шон вече го чакаше.
Момчето слезе и надникна в лексъса.
– Къде е Мишел?
– Точно зад теб – махна с ръка Шон, изчака лендкрузърът да спре и попита: – Някакви проблеми?
– Никой не го проследи – отвърна тя.
– А аз защо не забелязах, че караш след мен? – остро попита Тайлър.
– Това беше целта на занятието – отвърна тя и приближи към тях.
Небето беше покрито с ниско надвиснали облаци, а въздухът беше влажен и студен. Тримата потръпнаха почти едновременно.
– Да влезем в някоя
– Само не в твоята – размаха ръце Шон, обърна се към Тайлър и обясни: – Аз съм твърд противник на срещите в контейнери за смет. Предлагам да използваме моя седан.
Мишел му хвърли убийствен поглед, но мълчаливо ги последва към лексъса. Настани се отзад и пое грижата за външното наблюдение. Шон и Тайлър се качиха отпред.
– Разкажи ни за Джийн – започна Шон. – Защо мислиш, че е изчезнала?
– Винаги ме чака да се прибера след тренировка. Прави вечеря и ми напомня за домашните. Винаги!
– Но тази вечер я нямаше, така ли? – попита Мишел. – Никаква вечеря, никакви напомняния?
– Не само това – отвърна Тайлър. – Колата и дрехите също ги няма.
– Не е ли оставила някаква бележка? – попита Шон. – Или пък есемес?
Момчето поклати глава.
– Съседката отсреща я е видяла да излиза с голям куфар, който е сложила в багажника си.
– Мислиш ли, че е имала причина да замине спешно някъде? – отново се обади Мишел. – При болен роднина или нещо подобно? Да не сте се скарали?
– Не знам за никакви болни роднини. Никога не ми е споменавала за такива. Снощи наистина си разменихме някои реплики, но не сме имали скандал. Тя нито се разплака, нито се разгневи.
– Какво точно ти каза?
– Че и на нея е мъчно за баща ми. Че сме останали само двамата. Това ме ядоса и отвърнах, че предпочитам да бъда кръгъл сирак… – Момчето притеснено се размърда и добави: – Не трябваше да го казвам. Беше глупаво от моя страна.
– Но тя не избухна, не се разплака? – каза Мишел.
– Не. А аз просто излязох. О, казах още, че рано или късно ще стигна до истината. И че за тази цел съм ви наел отново...
– Бинго – рече Мишел.
Шон кимна и се извърна към Тайлър.
– Според мен това е причината да си тръгне.
– Не разбирам – каза момчето. – За какво трябва да се тревожи? Аз просто искам да открия баща си.
– Ще направя едно предположение… – започна Шон.
– Което може да се окаже погрешно – бързо добави Мишел.
– Какво? – подозрително ги изгледа Тайлър.
– Баща ти се е оженил за нея твърде бързо. По всичко личи, че не са имали нищо общо. Дори не са те поканили на подписването. Това не е типично за него, нали?
– Не е – кимна Тайлър, замълча за момент и очите му се разшириха. – Нима искате да кажете, че всичко е било фалшиво?
– Може би – рече Шон. – Но в момента това не е нищо повече от една хипотеза, за която нямаме доказателства.
– Но защо татко би го направил?
– Днес открихме някои неща за баща ти, Тайлър.