Кинг и Максуел
Шрифт:
– Мислиш ли?
– О, можеш да ми вярваш. Няма нищо по-приятно от мъж с готварска престилка.
Мишел замълча за момент, после погледна през прозореца и изведнъж се сепна.
– Днес не отиде на плуване!
– Не е проблем. Нямам скорошни състезания, тъй че мога да пропусна една тренировка.
– Но треньорът ти сигурно ще звънне на Джийн да я попита какво става – отбеляза тя.
– Вече му изпратих имейл, че съм болен. Той знае за баща ми и няма да се сърди.
В крайна
– Шон също умее да готви, нали? – подхвърли той.
– О, да, страхотно. И слава богу, защото аз не мога и яйца да изпържа. Между другото, как разбра?
– От продуктите, които държи в шкафа и хладилника. А и по обзавеждането на кухнята и приборите в нея. – Взе в ръка един нож и добави: – Това нещо тук не е за аматьори. Също като кухненския робот отсреща.
– От теб ще излезе добър детектив – отбеляза Мишел. – Кати каза, че си много умен и си отличник.
– Сериозно? – попита той, като се опита да скрие усмивката си.
– Да.
Седнаха да се хранят на масата в кухнята. Мишел си направи кафе, а Тайлър си сипа портокалов сок. Не след дълго приключиха, изплакнаха съдовете и заредиха миялната. Той се зае да подрежда кухнята, а тя провери телефона си за съобщения и каза:
– Шон пристига след малко.
– Къде е бил досега?
– Предполагам, че се е отбил в болницата да види Дейна. Освен това трябваше да свърши някои неща, докато аз стоя при теб.
– Утре мога и да не ходя на училище – рече Тайлър.
– Не. По-добре да се държиш както обикновено.
– Ами Джийн? Хората скоро ще разберат, че си е тръгнала.
– Ще прекосим този мост, когато стигнем до него, Тайлър.
– Това може да е много скоро.
– Може – отвърна тя.
Двайсет минути по-късно отвън проблеснаха фарове.
Мишел надникна през прозореца и успя да зърне Шон, който слизаше от колата си.
След секунди той вече беше в къщата, уморен и депресиран. Носеше голям и доста тежък сак, който подаде на Тайлър.
– Мисля, че събрах всичко, което ще ти трябва.
– Видя ли те някой? – попита Мишел.
– Струва ми се, че не. Паркирах на съседната пряка и влязох в къщата отзад. По същия начин, както излязох. Преди това проверих дали някой не дебне на улицата, но не забелязах нищо обезпокоително.
– Ходи ли в болницата?
– Не – каза Шон. – Все пак не съм роднина. От думите на доктора разбрах, че следващите четирийсет и осем часа ще бъдат критични.
– Няма какво повече да направиш – въздъхна Мишел.
–
Тези думи увиснаха във въздуха и останаха там, докато Мишел не смени темата.
– Ще хапнеш ли нещо? – попита тя.
– Не съм гладен.
– Тайлър направи страхотна вечеря. Има и за теб.
– Не съм гладен – твърдо отказа Шон.
Тя седна на мястото си, а момчето, очевидно нервно, остана право.
– Е, добре – започна Мишел. – Все още няма отговор на имейла, който изпрати Тайлър. Какво ще правим? Надявам се, че докато те нямаше, си помислил по този въпрос.
– Наистина помислих. Но не стигнах до категорично решение. – Очите му се спряха на Тайлър. – Много се надявам да получим отговор от баща ти. Без него нямаме почти никакви шансове.
– Нещо ново за тримата мъже от мола? – попита Мишел.
– Сигурен съм, че новите неща са много, но за съжаление, ние нямаме достъп до тях.
– Маккини със сигурност няма да ни изпусне от поглед – мрачно отбеляза тя.
– Единственото му желание е да ни арестува – кимна Шон.
– Или да ни гръмне.
– Имам познати в местната полиция – каза той. – Може би ще научим нещо от тях.
– Дори едно име би ни свършило работа.
– И още как – кимна Шон. – Защото в момента няма за какво да се заловим.
– Може би ще имаме, когато татко отговори на имейла ми – обади се Тайлър. Забелязал погледите, които си размениха Шон и Мишел, той побърза да добави: – Баща ми не е направил нищо лошо. А това означава, че ще се прибере и ще изчисти името си.
– Убедена съм, че иска да направи именно това – тихо каза Мишел.
– Но не вярваш, че ще успее да се прибере, нали? – сбърчи вежди Тайлър. – Защото продължаваш да го мислиш за мъртъв!
– Отговорът е, че засега не знаем, Тайлър – намеси се Шон. – Но искрено се надяваме, че е жив.
Момчето погледна встрани.
– Все пак успях да се добера до някаква информация – добави Шон.
Мишел и Тайлър едновременно вдигнаха глави.
– Каква? – попитаха в един глас те.
– Името на служителка от ДТИ, която е била колежка на баща ти.
– Как я откри? – попита Мишел.
– Как наистина? – попита и Тайлър. – Той никога не е говорил с мен за работата си.
– Чрез приятел на мой приятел.
– Шон е пълен с приятели на свои приятели – усмихна се Мишел. – Вероятно защото винаги е бил душата на купоните.
– Казва се Мери Хесе. Случайно да си чувал това име?
– Не – отвърна Тайлър. – Нали ти казах, че не говореше за работата си.
– Добре, ясно – кимна Шон. – Тази вечер ще се срещна с нея. Надявам се да научим нещо.
– И аз ще дойда – бързо каза Мишел.