Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Не, ти трябва да останеш с Тайлър.

– А защо не отидем всички заедно? – попита момчето.

– Дума да не става! – отсече Шон. – Не знам дали тази жена ще ми отдели и няколко минути. Не беше много ентусиазирана, когато се обадих по телефона. Ако се появим всички заедно, като нищо ще я подплашим.

– Има логика – съгласи се Мишел. – Е, ти ще си детективът, а аз – бодигардът.

Тайлър се въздържа от коментар, но по изражението му личеше, че никак не е щастлив.

Минута по-късно Мишел излезе да изпрати партньора

си до колата.

– Наистина съжалявам за Дейна, Шон – промълви тя. – Но вината не беше твоя.

– Разбира се, че беше моя – рязко отвърна той. – Но не искам повече да говоря за това. – Ръката му с ключовете видимо трепереше.

– Просто забрави за вината, поне засега – каза тя. – Ако продължаваш по този начин, няма да бъдеш полезен нито на нас, нито на себе си.

– Знам – мрачно отвърна той. – Но ми е трудно да забравя.

– Сикрет Сървис ни препоръчваше тунелното зрение. Съсредоточаваш се в едно и изключваш всичко останало. Самият ти каза, че плаваме в опасни води. Просто опитай да дадеш най-доброто от себе си, става ли?

– Окей – кимна той. – Ще се опитам. Благодаря за нежния ритник, Мишел.

– По всяко време мога да го заменя и с по-силен – усмихна се тя.

– На мен ли го казваш? – промърмори той и влезе в колата. – Ще ти звънна, когато тръгна обратно.

– Окей.

Той се взря в неясния силует на къщата.

– Най-доброто от себе си, значи… – подхвърли. – А ти внимавай, защото охраняваш ценна стока.

29.

Мишел го изчака да потегли, направи една контролна обиколка и се прибра в къщата. Там заключи всички врати и провери дали има патрон в цевта на пистолета си. Тайлър седеше на отрупаната с учебници кухненска маса.

– Много домашни ли имаш?

– Край нямат – унило отвърна той, без изобщо да посяга към книгите.

– Тогава какво чакаш? Започвай.

– И това ще стане – промърмори момчето, помълча известно време, а след това тихо добави: – Къде ли е сега татко?

– Най-вероятно в някой самолет, който го връща у дома.

Тайлър кимна и неохотно разтвори учебника по математика. Но с нищо не показваше, че проявява интерес към изписаните с формули страници.

– Баща ти каза ли нещо, преди да замине за чужбина? – внимателно го погледна тя.

– Какво по-точно? – вдигна глава той. – Разговаряли сме за много неща.

– Нещо необичайно, което може би ти е прозвучало невинно.

Тайлър се замисли и отвърна:

– Каза ми да залягам над учебниците и да продължавам с плуването. Да се грижа за Джийн и да стоя далече от проблемите. Ей такива неща...

Мишел кимна.

– Помъчи се да си спомниш всичко. Понякога най-дребни неща по-късно се оказват важни.

В следващия миг тя долови някакъв шум, бутна Тайлър под масата и се протегна към електрическия ключ. Стаята

потъна в мрак.

Дясната ръка измъкна пистолета, а клепачите усилено запримигваха, за да се нагодят към тъмнината.

– Какво става, Мишел? – прошепна Тайлър.

– Отвън има някой. Стой където си. Ако не се върна до пет минути, се обади на деветстотин и единайсет.

– Но защо...

– Всичко е наред, Тайлър. Просто направи каквото ти казвам.

Приведена ниско, тя се измъкна от кухнята и се озърна. Никак не обичаше нощните шумове, особено когато наподобяваха прокрадващи се стъпки. Шон имаше съседи и от двете страни, но къщата бе обградена с гъсти редици дървета. Идеално прикритие за престъпници.

Трите трупа в мола моментално изникнаха пред очите . Нападателите със сигурност имаха приятели, които да поемат нещата в свои ръце.

Тя предпазливо надникна през един от предните прозорци.

Пред къщата беше спрял някакъв седан, който допреди малко не беше там. Не можеше да види дали вътре има хора. Нейният джип беше паркиран на алеята, но тя нямаше как да стигне до него, особено заедно с Тайлър. Остана на наблюдателния си пост, наострила слух.

После иззад ъгъла се появи мъжка фигура.

– Мамка му!

Мишел скочи и рязко отвори входната врата.

– Търсиш ли нещо, агент Маккини?

Той се обърна. Тя зърна лицето му и забрави за иронията, с която беше задала въпроса си.

– Какво има?

Маккини тръгна към нея.

– Може ли да поговорим?

– Какво правиш тук? Как изобщо разбра къде сме?

– Ние сме МВС – каза агентът. – Разполагаме с всякакви ресурси.

– Шон не е тук, но можеш да поговориш с мен.

Той кимна и влезе. Преди да затвори след него, тя внимателно огледа околността.

После извика на Тайлър, че всичко е наред, и запали лампата. Момчето влезе в хола, зърна неканения гост и замръзна на място.

– Кой е този?

– Агент Маккини от МВС.

– МВС? – вдигна вежди Тайлър. – Каква работа имате тук?

– Ние се грижим за сигурността в страната, както се разбира от името ни – отвърна Маккини, вторачен в лицето му. После се обърна към Мишел и рязко попита: – Той защо е тук? Докога няма да се съобразявате с предупрежденията ми, по дяволите?

– Дълга история – отвърна Мишел. – Но при нас е на безопасно място. По-добре ти ми кажи защо душиш около къщата?

Маккини седна на близкия стол и измъкна пакет "Марлборо".

– Имаш ли нещо против да запаля?

– Имам, разбира се. Да не говорим за Шон, който изобщо не понася тютюневия дим.

Агентът прибра цигарите и се облегна назад.

– Я ми кажи, вие имате ли представа в какво изобщо се забърквате? – попита той.

– Работим по въпроса – кимна Мишел. – Но всяка помощ от твоя страна ще бъде добре дошла.

– Международен инцидент – промълви Маккини, без да реагира на подмятането.