Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Какво? – стреснато го погледна Грант.

– Федералните прибрали момчето и двамата следователи под претекста да ги закрилят след взривяването на някакъв мотел, който Кинг и Максуел са посетили. Не знам подробности, но може би вече си видял новината по телевизията. Случило се е в Южна Александрия.

– Да, видях нещо такова – кимна Грант. – Но се смята, че причината за експлозията е изтичане на газ.

– Аз не мисля така – поклати глава Маршал.

– А къде са Кинг и Максуел?

– Предполагам, че са предприели издирване

на Тайлър. Може би се надяват, че чрез него ще стигнат до баща му.

Правилно предполагаш, помисли си Грант. Точно по тази причина съм им прикачил опашка.

Мишел никога не би планирала операцията по този начин – прибързано, без почти никаква подготовка и без анализ на предимствата и недостатъците. И най-важното – без план Б, в случай че нещата се прецакат. Укритието имаше няколко слаби места, всяко от които човек като Сам Уинго би засякъл от пръв поглед.

Тя се намираше на четири метра от земята, сред клоните на някакво дърво. Оптическият мерник на снайперската пушка описваше широки кръгове над терена под нея. Позицията на Шон беше малко по-нагоре, близо до предполагаемото място на срещата между баща и син. Която, разбира се, би могла да се окаже на коренно различно място, ако Сам Уинго бе имал предвид нещо друго в имейла си.

Шон контактуваше с Мишел чрез миниатюрна слушалка, свързана с радиостанцията на колана му. Тя имаше същото оборудване. И двамата се чувстваха така, все едно са се върнали в Сикрет Сървис. Може би защото днешната операция почти не се различаваше от охраната на ВИП персона, а Мишел беше твърдо решена да предотврати всякакви враждебни действия, насочени срещу Шон или Тайлър. Не беше сигурна единствено за Сам Уинго, когото не познаваше. Той би могъл да се отклони и в двете посоки, което означаваше, че има всички шансове да получи куршум в главата, и то пред очите на сина си.

Мишел погледна показалеца си, свит около спусъка. Запита се дали може да го направи, въпреки че знаеше отговора. Можеше и щеше да го направи. В момента задачата беше да охранява Шон, а това означаваше, че е готова да го защити и със собственото си тяло.

– Видях нещо – прозвуча в слушалката гласът на Шон. – Но за толкова кратко, че не успях да определя какво е.

– Къде?

Той продиктува координатите и тя светкавично извъртя оръжието си в указаната посока. И видя същото – неясна сянка, която се мяркаше между дърветата. Почти като призрак.

После го закова в кръстчето на оптическия си мерник.

– Това е Тайлър.

Значи все пак се бяха озовали на правилното място.

– А баща му?

– Все още не го виждам – отвърна Мишел след кратък оглед на района.

– Вероятно и той изучава обстановката.

– Това правя – внезапно обяви мъжки глас.

Шон понечи да се обърне.

– Недей! – предупреди го гласът и той замръзна на място.

– На десет метра вдясно от теб, скрит зад някакъв дъб – прошепна в ухото му гласът на Мишел. – Не мога да потвърдя

дали е Уинго.

Шон кимна леко.

– Къде е партньорката ти? – попита гласът. – Искам я тук, при теб. Веднага!

– Защо, Сам? – попита Шон. – За да ни гръмнеш едновременно? – Последният въпрос беше зададен с преднамерено висок глас.

– Кой си ти? – попита Уинго и надникна предпазливо иззад дървото.

– Човек, който се опитва да помогне на сина ти – отвърна Шон и отново повиши тон: – Нали така, Тайлър?

– Млъквай или ще ти пусна един куршум в бедрото! – заплашително изръмжа Уинго.

– Нали си тук, за да се срещнеш със сина си? Ето го там. Ела да се присъединиш към купона, Тайлър!

– Казах да млъкнеш! Изкрещя Уинго и изскочи иззад дървото с насочен пистолет.

– Държа го на мушка, Шон – прошепна в слушалката Мишел.

Той поклати глава и пръстът се отдалечи от спусъка.

– Вече можеше да си мъртъв, Уинго – подвикна Шон. – Но ние не сме тук, за да те ликвидираме.

– Дрън-дрън!

– Ето ти едно доказателство.

Без да изчака знак от Шон, Мишел натисна спусъка и куршумът прекърши един клон на две педи от главата на Уинго. Клонът падна в краката му в момента, в който тялото му отскочи обратно към прикритието на дъба.

– Сега вярваш ли ни? – подвикна Шон.

– Тате, тате!

Тайлър изскочи на полянката, зърна Шон и се закова на място.

– Какво търсиш тук?

– Опитвам се да убедя баща ти, че не бива да ме застреля.

– Тате? – огледа се Тайлър. – Къде си, тате?

Шон прекрасно знаеше какво минава през главата на Уинго.

– Ако се покажеш, партньорката ми ще стори същото, Уинго – извика той. – Ние наистина сме тук, за да ти помогнем!

– Това е вярно, тате – добави с изтънял глас Тайлър. – Те наистина ми помагат!

Няколко секунди по-късно Мишел се появи в края на полянката с насочена към земята пушка.

Забелязал това, Уинго бавно напусна укритието си. Наблюдаваха се една безкрайно дълга минута, без да помръдват.

– Хайде, иди да прегърнеш сина си, Сам – обади се най-сетне Шон. – Така ще му докажеш, че не си призрак.

Баща и син продължаваха да се гледат втренчено. После Уинго прибра пистолета и разпери ръце. Тайлър се втурна към него и се хвърли в прегръдките му. Дълго останаха така. По лицата им се стичаха сълзи.

– Получи се доста сложно – промърмори Мишел, приближила се неусетно до Шон.

– Срещу себе си виждам лицето на човек, който не знае защо е бил жертван – каза Шон.

– Което означава, че вероятно не знае повече от нас.

– Може би да, може би не. Но сега поне имаме възможност да го попитаме...

Уинго най-после пусна сина си, но едната му ръка остана върху раменете му. С другата машинално избърса сълзите си. Развълнуваният Тайлър направи същото.

– Как се забъркахте във всичко това? – обърна се Уинго към Шон и Мишел.