Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Господин президент – почтително изрече Шон, а Мишел само кимна.

– Моля, седнете – рече Коул.

Двамата агенти на Сикрет Сървис, които придружаваха държавния глава, явно бяха наясно с миналото на гостите. Мишел дори разпозна единия от тях като свой бивш колега. Разбира се, поведението им излъчваше подозрителност. Без никакво колебание биха пуснали по един куршум в главите им, ако обстоятелствата налагаха извънредни мерки.

Президентът беше облечен неофициално – широк панталон, трикотажна риза и син блейзър. Охраната също, защото тук модата се диктуваше от домакина.

Коул се настани зад близкото писалище, а Шон и Мишел седнаха срещу него.

– Знам, че вие двамата сте работили за моя предшественик – огледа ги внимателно президентът.

– За нещастие, е така – кимна Шон.

– Истината си е истина и обществото трябва да я научи. Това е нещо съвсем естествено.

– Затова ли сме тук? – пожела да узнае Мишел.

– Знаете, че е така. – Президентът се обърна към единия агент и подхвърли: – Били, доколкото си спомням, ти се познаваш с госпожица Максуел, нали?

Били огледа Мишел, усмихна се и кимна.

Мишел отвърна на кимването, но си спести усмивката.

– С какво можем да помогнем? – попита Шон.

– Какво знаете за Сам Уинго?

– Знаем, че е изчезнал.

– С над един милиард долара държавни пари.

– Ние работим за сина му.

– Убеден съм, че младежът е много разтревожен за баща си.

– А вие сте разтревожен, че баща му е предател, убиец и крадец, нали? – внимателно каза Шон.

Коул качи краката си на бюрото и сплете пръсти на корема си.

– Не си представях първата година от мандата си по този начин – рече той. – Искам да направя куп неща преди изчерпването на политическия капитал, който натрупах по време на предизборната кампания. Но един потенциален скандал ще отнеме вятъра от платната ми. Медиите вече спекулират, а приятелите ми в другия край на палубата надушват кръв и започват да се прегрупират. Засега запазвам мълчание, защото изчаквам да видя как ще се развият събитията. Но рано или късно ще трябва да направя публично изявление и искам да разполагам с нещо позитивно. Засега обаче нямам нищо...

– Къде трябваше да отидат парите? – попита Шон. – Доколкото успяхме да разберем, на мястото на срещата са били открити труповете на мюсюлмански бунтовници от неизвестна страна.

– Ние предпочитаме да ги наричаме борци за свобода, въпреки че по онези места съюзникът ти на закуска се превръща в твой враг още преди вечеря. Не съм сигурен дали и в случая е така, но на каквото съм си постлал, на такова ще легна.

– Тоест парите са били предназначени за тях – каза Шон. – Като помощ в борбата им срещу някое ислямистко правителство. Кое по-точно?

– Съжалявам, но не мога да ви кажа. Ако не беше връзката ви с Тайлър Уинго, никой от вас нямаше да бъде допуснат до никаква информация.

– А вие се нуждаете от Тайлър, така ли? – попита Мишел.

– Нуждая се от баща му. Искам да ми каже къде, по дяволите, изчезнаха парите и какво изобщо се е случило там. Ако се е обърнал срещу нас, трябва да го открием, а заедно с него и парите. Ако е невинен, пак трябва да се появи, за да обясни какво се е случило.

– А вие мислите ли, че е невинен? – попита Шон.

– В този случай залозите са девет към едно срещу

него – откровено призна президентът. – Лично аз не знам. Той е бил специално избран и подготвен за тази мисия. Неподлежащ на съмнение патриотизъм и още куп неща от сорта. Но парите ги няма, а борците за свобода са мъртви. Следователно колкото по-дълго се укрива Уинго, толкова по-силно ще става убеждението ни, че се е обърнал срещу нас. Такава е човешката природа.

– Може би се страхува да се появи – каза Мишел. – Може би мисли, че са го подхлъзнали, и вече не знае на кого да вярва.

– Свързал ли се е с някого от Министерството на отбраната? – попита Шон.

– С командира на операцията, полковник Саут.

– Какво му е казал?

– Че са му заложили капан. На мястото на срещата са го чакали хора, легитимирали се като представители на ЦРУ. Водачът им обявява за промяна в плановете и иска парите. А останалите го държат на мушка.

– Този човек наистина ли е бил от ЦРУ? – присви очи Шон.

– Така и не успяхме да разберем. Самият Уинго е бил свързан с АВР. Хората от военното разузнаване работят в тясна връзка с ЦРУ, но не и в този случай. Мисията беше изключително секретна. За нея знаеха само АВР и аз. Истина е, че Лангли непрекъснато пищи за по-голям бюджет, но аз не мога да повярвам, че ще се финансират чрез кражба от друга агенция.

– А Уинго споменал ли е пред Саут къде отива и какво възнамерява да прави? – попита Мишел.

– Най-вероятно иска да докаже невинността си. Но нямам представа как.

– Според мен всичко зависи от това кой му е заложил капан – замислено подхвърли Шон.

– Ако изобщо му е заложен капан – поправи го Коул. – Засега имаме само неговите твърдения, но един милиард евро ги няма.

– Това, че парите са били в евро, е било допълнително прикритие, нали? – рече Мишел.

– Ако бяха долари, щеше да е прекалено очевидно – кимна Коул. – Но в случая става въпрос за нещо съвсем практично. Един милиард долара в банкноти по сто – най-едрите купюри, която използваме – биха тежали доста повече от две хиляди и двеста килограма.

– Всичко това ни връща на въпроса какво ще поискате от нас – вметна Шон.

– Вие несъмнено сте спечелили пълното доверие на Тайлър Уинго, а ние сме убедени, че баща му ще направи опит да се свърже с него. В един момент със сигурност ще си определят среща, на която държим да присъстваме.

– Тоест искате от нас да ви доставим Сам Уинго, като използваме момчето за примамка – уточни Мишел.

– В общи линии, да. Вече ме информираха, че Тайлър не желае да сподели каквото и да било с нашите хора. Той има доверие единствено на вас.

– А ние да злоупотребим с доверието му, така ли? – повиши леко тон Мишел.

Това беше достатъчно за двамата бодигардове, които направиха по една малка крачка напред.

– За предпочитане е пред алтернативата да предадете страната си – отвърна Коул.

– Джийн Уинго играеше ли някаква роля във всичко това? – попита Шон.

Коул кимна, но не изрече нищо.

– Тя изчезна – осведоми го Шон.

– Знам.

– Без да се обърне към вас?

Президентът поклати глава.