Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

Литълфийлд стана, опря гръб на стената и кръстоса ръце на гърдите си.

– От всичко това следва, че не знам какво да ви правя – обяви той.

– Можеш да ни освободиш, за да продължим да си вършим работата – подхвърли Шон.

– Няма начин – поклати глава агентът с бегла усмивка. – Две необезвредени мини ще ми дойдат твърде много.

– Две… Значи са ти възложили да откриеш и обезвредиш Сам Уинго, така ли? – изгледа го Мишел. – А между другото, ние изобщо не сме никаква заплаха.

– Няма да ти обяснявам какво са ми възложили и

какво не!

– Нека прекратим това заяждане – каза Шон. – Твоята задача е да откриеш Сам Уинго. Тази история се превръща в международен инцидент, който е горещ картоф за МВС и по тази причина го прехвърлят на ФБР. Докато не се докаже външна намеса в използването на взривното устройство, инцидентът е под юрисдикцията на Бюрото. А това, което Уинго е извършил или не е извършил в Афганистан, кара доста хора тук да треперят за кариерата си.

– Ние знаем какво е изгубил той – добави Мишел. – Над два тона евро, които възлизат на малко повече от милиард и триста милиона американски долара.

– Кой ви каза това, по дяволите? – излая Литълфийлд.

– Съжалявам, но в Сикрет Сървис са ни учили да не отговаряме на подобни въпроси.

– А какво ще кажеш, ако ви бъде връчена съдебна призовка? – контрира агентът.

– Можем още дълго да се правим на мъжкари, вместо да работим заедно – обади се Шон.

– Да работим заедно?! – смаяно го изгледа Литълфийлд. – да не си се побъркал? Нима приличам на човек, който иска да стане ваш партньор?

Мишел скочи на крака.

– Чуй какво ще ти кажа! – процеди тя. – Лъгаха ни, стреляха по нас и без малко не ни взривиха! Да не говорим, че ни будалкаха цял куп чугунени глави от армията, МВС, а сега и от ФБР. Но знай, че все едно дали искаш да станеш "наш" партньор или не, ние ще продължим да работим по този случай. – Тя погледна баджа, който висеше на врата му. – Все едно дали сме ти трън в очите или в задника, Дуейн.

– Боже господи! – простена Шон и закри очите си с длан.

Литълфийлд изглеждаше така, сякаш всеки момент ще измъкне пистолета си. Но след това направи нещо, което изненада Шон.

Започна да се смее.

– Ама и теб си те бива! Бях чувал, че си фурия, но си е друго да се уверя с очите и ушите си. – След тези думи той се върна на мястото си и стана сериозен. – Тая работа се е размирисала и вонята е стигнала до доста високи места.

– По телевизията споменаха, че Белият дом отказва коментар – подхвърли Шон. – За такива места ли говорим?

Литълфийлд мрачно кимна, после очите му пробягаха по фигурата на Мишел, която продължаваше да стои права.

– Така ли ще стърчиш? – избоботи той.

Мишел седна.

– Защо поверяват толкова много пари на един човек? – попита тя. – Кой не е бил наясно, че това със сигурност ще доведе до провал?

– Очевидно е кой – въздъхна Литълфийлд и разгърна папката пред себе си. – Онези с многото звезди на пагоните в Пентагона. Вие двамата имате ли представа кой е Уинго, или по-скоро какъв е бил?

– Във

всеки случай не е бил резервист – отвърна Шон. – Никой не сваля униформата само година преди да получи пълна пенсия, за да започне работа като търговски агент в някаква фирма за преводи. А на всичкото отгоре заплатата му е била плащана от Министерството на отбраната.

– Виждам, че сте си написали домашното – промърмори с уважение Литълфийлд и сведе очи към папката. – Наясно сте с работата на АВР, нали?

– Агенцията за военно разузнаване – каза Мишел. – Нещо като униформено ЦРУ.

– АВР разполага с по-голям бюджет от ЦРУ и е по-ефективна от тях в определени части на света. Но след Единайсети септември двете агенции си сътрудничат. – След кратка пауза агентът каза: – Вие двамата обаче вече нямате достъп до класифицирана информация.

– Зарежи сензациите – рече Шон. – Достатъчно си умен, за да ги използваш по друг начин.

– Това не е тайна – ухили се Литълфийлд. – Наскоро излезе във вестниците. АВР разширява секретната си дейност, като създава собствени специални отряди. В чужбина работят съвместно с Лангли, особено в горещите точки. Можем само да предполагаме какво означава това.

– Според мен АВР не е оторизирана да провежда секретни операции извън събирането на разузнавателна информация, удари с безпилотни самолети или доставки на оръжие за враговете на нашите врагове – каза Шон.

– Това е вярно – кимна Литълфийлд. – Но тук се включва ЦРУ, което има широки пълномощия в тази област. За съжаление, и техният бюджет беше орязан и това се отрази зле на някои от последните им операции. За разлика от тях обаче Министерството на отбраната разполага с далеч повече средства за финансиране на своите операции въпреки съкращенията в бюджета.

– Искаш да кажеш, че ЦРУ им предлага прикритието на своите чуждестранни бази и… – започна Мишел.

– … и пълно обучение във Фермата във Вирджиния – вметна Литълфийлд.

– А АВР доставя оперативните агенти, така ли?

– Те дори копират инициативите на иранското бюро на Лангли, тъй наречения "Персийски дом". Създали са специална структура за обединяването на ресурсите в проблемните страни по света. Сложно е да оставят агентите си там, след като съответните бойни части получават заповед да се приберат у дома. Един от начините е да ги накарат да захвърлят униформите фиктивно – тоест обучават дадения боец и го изпращат в съответния район, а прикритието се осигурява от ЦРУ.

– Значи Уинго е изпълнявал задача на АВР и ЦРУ? – попита Шон. – Потегля с един милиард евро и след това изчезва?

– Имате ли представа къде се намира в момента? – добави Мишел.

Агентът поклати глава.

– Може би все още в Близкия изток, а може би в Индия. Или се е върнал в Щатите – промърмори той. – Колкото знаете вие, толкова и аз.

– На кого е трябвало да предаде парите?

– Опитах се да разбера, но засега без успех. Все пак се докопахме до нещо, което АВР и ЦРУ не са замели.