Кинг и Максуел
Шрифт:
– Това добре – кимна Шон. – Но кой, по дяволите, е източникът?
Мишел насочи поглед към края на първата статия.
– Ако това е първоначалният текст, който останалите са копирали, то авторът е Джордж Карлтън. Той има блог с военнополитическа насоченост – обяви тя и се извърна към Шон. – Познаваш ли го?
– Не чета блогове, но се питам дали господин Карлтън вече не е бил посетен от Министерството на отбраната.
– В биографичната справка пише, че живее и работи в Рестън. Така че може да
– Не казвам, че преди да го публикува – поясни Шон. – Евентуално след това, за да открият източника. – Той отново погледна текста. – Белият дом е отказал коментар. Защо ли изобщо са им поискали такъв?
– Белият дом? – вдигна вежди Тайлър. – Какво общо с баща ми може да има подобно място?
– Точно това трябва да разберем – отвърна Мишел и отново се обърна към Шон. – Мислиш ли, че трябва да проверим блогъра?
– След тази статия най-вероятно се е покрил надълбоко.
– Колко надълбоко? На два метра под земята?
– Стига бе! – зяпна Тайлър. – Сериозно ли говорите?
– В какъв смисъл сериозно? – попита Шон. – Ако питаш дали е опасно, отговорът е "да".
– А дали бащата на Тайлър няма да потърси начин да го види? – попита Мишел.
– Това е следващата точка в дневния ред – каза Шон и погледна момчето. – Иска ли да се срещнете?
– Не знам – сви рамене Тайлър. – В имейла му не пише такова нещо.
– Напротив.
– Какво ми казваш?
– Аз ти направих акаунта в Джимейл, нали? Е, оставих си нещо като вратичка към него.
– Значи вече си го прочел? – попита го Тайлър.
Шон кимна и добави:
– И го разшифровах.
– Ти си имал заложбите на Стив Джобс, Шон, и признавам, че това ми харесва. Прави те по-секси – подкачи го Мишел. – Но защо, по дяволите, не си ми казал нищо?
– Защото го прочетох само пет минути преди да се появите – отвърна Шон и насочи вниманието си Тайлър. – И тъй, той иска да се срещнете. Определил е място и час и в момента чака отговор.
– Не мисля, че татко ще се зарадва да ви види с мен – притеснено отвърна момчето.
– Тоест възнамеряваш да отидеш сам? – сбърчи вежди Мишел. – А кой ще ти пази гърба?
– Аз… Още не съм мислил затова...
– Но баща ти със сигурност мисли, особено ако е такъв, какъвто си го представям. Едва ли ще си позволи да те изложи на опасност. Затова предлагам да му пуснеш един есемес и да му обясниш, че ние те охраняваме и е най-добре да се срещнем лице в лице.
– Ами ако откаже?
– Той няма голям избор – отвърна Мишел. – Не можем да те пуснем сам, защото е прекалено опасно.
– Предполагам, че си права – бързо отвърна Тайлър. – Татко едва ли иска да пострадам.
– Хубаво е, че го осъзнаваш – кимна Шон. – Изпрати му имейл, че можете да се видите
– Добре – съгласи се Тайлър.
– Шон! Я виж това!
Мишел сочеше екрана, на който се появи репортаж за експлозията в мотела.
– Полицията издирва мъж и жена, забелязани да напускат района на взрива.
– Може би трябваше да останем и да разкажем историята си на ченгетата – промърмори Шон.
– Късно е вече.
– Ей, хора – внезапно се обади Тайлър, изправен до прозореца. – В двора ви се промъкват някакви мъже!
Мишел и Шон се спогледаха и пристъпиха към прозореца.
Тя хлъцна, а той изпъшка.
– Мамка му! – изрекоха в един глас те.
– Приличат ми на командоси – добави Тайлър и предпазливо се оттегли към вътрешността на стаята.
– И са точно такива! – изръмжа Шон, обърна се към Мишел и заповяда: – Извади пълнителя си и го остави на масата! Веднага!
Тя мълчаливо се подчини, а той стори същото.
– Тайлър! Отиваш в кухнята и сядаш на масата с ръцете отгоре! След това изпълняваш всичко, което ти заповядат, ясно?
Лицето на момчето беше бяло като платно и то сякаш всеки момент щеше да припадне. Шон сложи длан на рамото му и окуражително се усмихна.
– Това ни се случва постоянно, Тайлър. Всичко ще бъде наред.
– Заклеваш ли се?
– Абсолютно. Хайде, върви в кухнята.
Мишел го изчака да се отдалечи и подхвърли:
– Кога за последен път си се изправял срещу командоси?
– За пръв път ми е.
– Страхотно!
– Няма да чакам предупреждение – добави той и се насочи към входната врата.
– Шон! Стой тук!
Но той вече беше навън с вдигнати ръце над главата си.
Насреща му имаше поне десетина въоръжени мъже с бронежилетки, които бързо го взеха на мушка.
– Какъв ви е проблемът? – подвикна той.
Един от мъжете пристъпи напред. Спуснатият визьор на каската му рязко отскочи нагоре.
– О, проблемът ни е много сериозен – поясни агент Маккини от МВС. – И ти си част от него!
40.
Сам Уинго седеше на хотелското легло и чакаше писмо от сина си. Тайлър благоразумно му беше писал от нов имейл адрес. Но все още не отговаряше на предложението му за среща. Времето напредваше и безпокойството на Уинго нарастваше. Много му се искаше да хукне към дома си и да провери дали синът му е добре. Но това беше изключено, защото къщата със сигурност беше под наблюдение. Щяха да го арестуват още преди да стъпи на верандата.