Кинг и Максуел
Шрифт:
– Мотивацията е на стойност един милиард, Мишел.
– Но какво им пука? Нали вече са свили парите? Защо им трябва да се занимават с нас и най-вече с Дейна? Защо просто не изчезнат от тук, за да си купят някой остров?
– Щом искат да ни ликвидират, значи се страхуват от нашето разследване. Нали не забравяш, че Джийн изчезна в мига, в който Тайлър съобщи, че отново сме поели случая?
– Може би са разбрали, че знаем за парите? – подхвърли тя.
– Парите са изчезнали в Афганистан, Мишел. Едва ли си мислят, че ще отидем чак там, за да видим как стоят нещата. Следователно не вярват,
– Значи става въпрос за нещо по-важно от тези пари. Той разтърка слепоочията си и отново се разкашля.
– А защо всъщност са ги откраднали?
– За да забогатеят, разбира се.
– Не, причината е друга.
Мишел се замисли за момент.
– Искат да купят нещо с тях?
– Точно така. Но не остров или автомобилен парк с бентлита.
– Парите изчезват в район, контролиран от талибаните. – Мишел го погледна. – За терористи ли говорим?
– През последните десетина години там са изчезнали много пари. Цели камиони с пари, откарани бог знае къде. Подозирам, че нашите честни данъкоплатци финансират лошите момчета от доста време.
– Окей, но какво ще стане с тези пари?
– Задачата е била ясна – да се пренесат от точка А до точка Б. Уинго е знаел точното местоположение на тези две точки. Вероятно е знаел и за какво ще бъдат използвани парите.
– Което го прави както ценен свидетел, така и мишена.
– Ако е невинен, най-вероятно ще иска да изчисти името си. Не биха му възложили тази мисия без категорични препоръки от най-високо място. Тайлър спомена, че баща му спокойно може да надбяга хора, които са два пъти по-млади от него. Ами специалното езиково обучение? Ами фалшивият брак с Джийн преди година? Да не говорим, че напуска армията малко преди да натрупа двайсетгодишен стаж. Тази операция е планирана от доста време.
– Но ако се е провалила, правителството несъмнено ще пожелае да я покрие, Шон. Преди няколко години подобно нещо не би имало кой знае какво значение, но при сегашните бюджетни съкращения е немислимо да се изгубят един милиард долара от парите на данъкоплатците. На Капитолия ще ги разкъсат. И ще стане още по-лошо, ако се окаже, че тази сума е била предназначена за някакво безумие.
– Ние сме сериозен проблем за военните, Мишел. Тримата в мола дълго време са носили униформи. Може би са ги "мобилизирали" с единствената цел да разрешат проблема. Поредната тъмна операция...
– Значи нашите собствени хора се опитват да ни натикат в чували за трупове? – възкликна тя.
– Те не ни считат за свои хора. Ние сме заплаха за тях, а заплахите трябва да бъдат отстранявани.
– Тоест ние срещу Пентагона? – отчаяно промърмори Мишел.
– Едва ли срещу целия Пентагон – каза Шон. – Всъщност сигурен съм в това. Но може би една малка група в него иска да разчисти някаква бъркотия, преди да се разчуе за нея.
– Ти каза, че генерал Браун ще се опита да ни помогне.
– И в момента съжалявам, че го накарах – рече той.
– Защо?
– Защото, ако наистина реши да ни помогне, и той ще се превърне в мишена. А тези момчета стрелят много точно.
37.
Алън Грант
– Изглеждаш доста уморен, Алън – загрижено каза тя. – Сигурен ли си, че всичко е наред?
– И баща ти ме попита същото.
– Защото те обича. Всички ние те обичаме.
Грант протегна ръка, стисна миниатюрното юмруче на сина си и каза:
– Всичко е наред, скъпа. Чувствам се леко стресиран, но кой в днешно време не е? След като приключа с някои неотложни неща, мисля да ти предложа една малка ваканция. Ще отидем някъде на топло всички заедно, включително и баща ти.
– "Някъде на топло" ми звучи чудесно!
– Значи се разбрахме – усмихна се той и отново я целуна. После разтърси ръчичката на сина си и добави: – Довиждане, момченцето ми.
От дома си в Западен Феърфакс подкара директно към гробището "Арлингтън". Паркира колата си пред входа и тръгна пеша между гробовете. Застана пред два от тях и вдигна очи към плочите с гравираните имена.
Франклин Джеймс Грант, баща му.
Елинор Грант, майка му.
Бяха умрели в един и същ ден и час, на едно и също място.
Двойно самоубийство. Кола с вдигнати стъкла, работещ двигател и парцал в ауспуха, паркирана в някакъв склад, взет под наем. Бяха оставили прощално писмо, в което обясняваха причините за това решение. Но всъщност писмото беше излишно, тъй като всички знаеха защо са избрали да сложат край на живота си, Когато това се случи, Грант беше едва на тринайсет и му беше трудно да разбере мотивите им. Осъзна ги, когато стана пълнолетен.
Години по-късно измисли как да отмъсти за тяхната саможертва. Отдавна им беше простил, че са го оставили кръгъл сирак. Отгледаха го роднини, които не бяха особено доволни, че трябва да хранят още едно гърло. В същото време гневът му към причините за преждевременната смърт на майка му и баща му се усилваше с всяка изминала година.
Той остави цветята върху гробовете и отстъпи крачка назад. Баща му беше потомствен войник с куп медали от Виетнам и другаде, където бе служил вярно на родината си, включително и като член на Съвета за национална сигурност през 80-те години. След което животът му се беше превърнал в истински кошмар. В крайна сметка той бе решил да сложи край на всичко, а жена му беше пожелала да умре заедно с него.
Грант би могъл да я обвинява, че го е изоставила. Срамът, предизвикал този отчаян акт, бе изцяло на баща му, въпреки че бе неоснователен. Майка му обаче нямаше от какво да се срамува. Тя просто беше избрала да умре със съпруга си, вместо да живее без него. И в това според Грант нямаше нищо лошо. Мястото на жената бе до съпруга . Той беше убеден, че майка му го е обичала много. Но явно любовта към съпруга се беше оказала по-силна.
Грант бе служил в армията за кратко. Участвал бе в една война, по време на която дори го раниха. Леко, но все пак го раниха. Бе проявил истински героизъм и бе спасявал от смърт другарите си по оръжие. Те от своя страна също го бяха спасявали. Всичко беше такова, каквото трябваше да бъде.