Кинг и Максуел
Шрифт:
– Свършила си страхотна работа, Мишел – похвали я той.
– Много ти благодаря – игриво се усмихна тя, но като забеляза мрачната му физиономия, попита със сериозен глас: – Нещо с Дейна ли?
– Видях я – отвърна той. – Дори ми стисна леко пръстите.
– Това е чудесно, Шон! – възкликна с облекчение тя. – Нали?
– Да, наистина е чудесно.
– Но въпреки това ти ми изглеждаш мрачен.
– Пак се сблъсках с генерала.
– Да не те е фраснал за пореден път? Надявам се, че не си
Той запуши устата с длан.
– Нямаше крясъци и заплахи, не се размахваха юмруци.
– А какво стана?
– Той се съгласи да ни помогне.
Мишел зяпна от изненада.
– Ама чакай малко! – извика миг по-късно тя. – Това също е страхотна новина! Защо си толкова мрачен?
– Защото това може да му струва кариерата.
– Но нали сам е пожелал?
– Всъщност прие, защото го накарах да се засрами. А има и още нещо...
– Какво?
– Пентагонът. Могат да се стоварят върху нас като цял тон тухли.
– Няма да ни е за пръв път, Шон. Имаме и други случаи, при които сме се изправяли срещу всесилните.
– Но този път ще бъде различно.
– Тогава какво мислиш да правим? Да си плюем на петите?
– В никакъв случай – отвърна той и тръгна към сградата. – Просто искам да ми кажеш, ако почувстваш, че трябва да се оттеглиш.
Тя изравни крачка с неговата.
– Наистина ли мислиш, че ще си тръгна и ще те оставя да се оправяш сам?!
– Не.
– Тогава защо са тези въпроси?
– Може би за собствено успокоение. Да не каже някой, че не съм дообмислил нещата, когато всичко отиде по дяволите.
Достъпът до стаите в този мотел беше външен. Двамата изкачиха ръждясалите стъпала на двукрилата стълба към втория етаж.
– Номер четиринайсет е в дъното – прошепна тя и закрачи по терасата.
Спряха пред врата, която отчаяно се нуждаеше от боядисване.
Шон почука.
– На паркинга не видях колата на Джийн – обади се Мишел.
– Просто за всеки случай – отвърна той, изчака малко и попита: – Носиш ли си инструментите?
Застана зад нея, за да я прикрива с тялото си.
Трийсет секунди по-късно ключалката поддаде. Мишел бутна вратата с една ръка. В другата стискаше пистолета си.
Шон я последва вътре и затвори след себе си. Тя провери малката баня, а той отвори гардероба и надникна под леглото. Други места за криене нямаше.
– Чисто е – обяви Мишел и прибра пистолета в кобура си.
– Не е оставила много след себе си – промърмори той, докато преглеждаше чекмеджетата, съдържащи малко бельо. – В гардероба има една-две рокли и това е всичко.
Мишел вдигна матрака, търсейки евентуално скривалище. После изтупа прахта от дланите си и се изправи.
– Съмнявам се, че е оставила нещо важно.
– Важен е самият факт, че е наела тази ужасна
– Колко още да ровим? Можем да разрежем мокета, да разлепим тапетите и да свалим рамките на тия евтини репродукции по стените. Можем да разглобим тръбите в тоалетната и банята. Списъкът е дълъг.
– Защо е втори адрес на такова място?
Мишел седна на ръба на леглото.
– А какво да е?
– Да приемем, че е била внедрена от Министерството на отбраната. Уинго би трябвало да е в течение.
Тя веднага разбра накъде бие.
– Въпросът е защо тук – кимна тя. – Ако е дошла от другаде, военните е трябвало да предложат по-добро жилище от тази развалина. Искам да кажа, че Пентагонът разполага с доста имоти в района. Накъдето и да се обърнеш, ще видиш някой от тях.
– Тогава какво е логичното заключение? – облегна се на стената той.
Очите на Мишел замислено пробягаха по стаята.
– Ако си прав, нещата ще се окажат далеч по-сложни – промърмори тя.
– Защото е много вероятно Джийн Уинго да играе двойна игра, работейки за Министерството на отбраната като съпруга на Уинго.
– Тоест да работи и за другата страна – незабавно подхвана нишката Мишел. – За онези, които са прибрали един милиард евро от камиона на Сам Уинго. Била е шпионка?
– Не я знам каква е. Шпионка, престъпница или и двете...
– Но за кого е шпионирала?
– Шпионират ни дори и нашите съюзници – изтъкна той.
– Съгласна съм.
– Надявам се на помощта на генерал Браун. И на малко късмет, разбира се. Дано Сам Уинго отговори на имейла на сина си.
– Мислиш ли, че е преминал на другата страна?
– Надявам се, че не. Заради Тайлър.
Мишел погледна към вратата.
– Чу ли нещо?
Шон скочи и се втурна към прозореца. Това, което видя през процепа на пердетата, го накара да сграбчи Мишел и да я бутне в банята. След това грабна матрака и влезе при нея. Тя беше паднала на пода
– Какво става, по дяволите?
Вместо отговор той я вдигна, за да се прехвърлят във ваната, и придърпа матрака отгоре.
Мишел не успя да зададе следващия си въпрос, тъй като спалнята, в която се намираха допреди секунди, изведнъж се превърна в огнено кълбо, от което се разхвърчаха отломки и облаци задушлив дим.
35.
Сам Уинго крачеше бързо.
Вече беше на американска земя. Прекоси улицата, провирайки се между колите, добра се до отсрещния тротоар и ускори ход. Беше вдигнал яката си, а очите му зад тъмните очила шареха във всички посоки. Непрекъснато се обръщаше назад. Беше убеден, че ако сега го заловят, никой няма да го види повече.